Из тълпата се понесе шепот, всички глави се обърнаха към отдалечения край на залата. Беше Майкъл. Ричард хвана Калан за ръката и се запъти натам, по-близо до брат си, на разстояние, от което можеха да го виждат.
Когато Майкъл се качи на подиума, Ричард разбра защо се бе забавил толкова. Беше чакал слънчевата светлина да падне на точно определено място, така че той да застане под слънчевите лъчи и в своята слава да бъде осветен така, че да го виждат всички.
Майкъл беше не само по-нисък, но и по-тежък и пълен от Ричард. Слънчевата светлина огряваше гъстата му непокорна коса. На горната му устна гордо се пъчеше мустак. Беше обут в широки бели панталони, а бялата му туника с богати ръкави беше пристегната в кръста със златен колан. Застанал така под лъчите на слънцето, Майкъл наистина блестеше, хвърляйки същата студена, зловеща светлина, която струеше и от огрения от слънцето мрамор. Стоеше там очевидно спокоен, контрастиращ с мрачния фон.
Ричард вдигна ръка, за да привлече вниманието му. Майкъл го забеляза и се усмихна на брат си, задържайки погледа си върху него за миг, когато започна да говори, след което извърна очи към тълпата.
— Дами и господа, днес аз поех поста Първи съветник на Западната земя.
Залата зашумя. Майкъл слушаше без да помръдне, след това внезапно вдигна ръка във въздуха в знак, че желае тишина. Изчака, докато заглъхне и последното покашляне.
— Съветниците от всички краища на Западната земя избраха мен за водач на народа ни в тези бурни времена, защото аз притежавам смелостта и способността да изведа всички ни на пътя към едно ново време. Твърде дълго живяхме с очи, взрени в миналото, а не в бъдещето! Твърде дълго преследвахме древни духове, без да забележим повика на новото време! Твърде дълго слушахме онези, които искаха война, и пренебрегвахме гласа на онези, които ни водеха по пътеката на мира!
Тълпата подивя. Ричард се вцепени. За какво говореше Майкъл? Каква война? Нямаше с кого да се бият!
Майкъл отново вдигна ръка и, този път без да дочака да утихнат, продължи.
— Аз няма да стоя със скръстени ръце, докато Западната земя е изложена на опасност заради тези предатели!
Лицето му беше зачервено и разгневено. Тълпата зашумя отново, този път имаше и размахани във въздуха юмруци. Хората скандираха името на Майкъл. Ричард и Калан се спогледаха.
— Граждани с чувство за отговорност дойдоха да идентифицират тези безмозъчни типове, тези предатели. В същия този миг, когато всички ние свързваме сърцата си в една обща цел, граничните надзиратели се грижат за безопасността ни, а армията залавя конспираторите, организиращи заговор против правителството. Те не са просто престъпници, както бихте могли да си помислите, а уважавани влиятелни хора!
През множеството се надигна вълна от недоволство. Ричард не можеше да повярва на ушите си. Нима това беше вярно? Заговор? Брат му не би говорил за това, без да е убеден в думите си. Много влиятелни хора. Това определено обясняваше защо Чейс не знаеше нищо по въпроса.
Майкъл стоеше сред слънчевите лъчи и чакаше тълпата да утихне. Когато започна отново, гласът му беше топъл и мек.
— Но това е вече минало. Днес вече гледаме напред към нови хоризонти. Една от причините да бъда избран за Първи съветник е, че поради факта, че съм роден в Града на елените, съм изживял живота си в сянката на границата, сянка, която тегнеше над живота на всички нас. Но това е вече минало. Светлината на новия ден винаги надвива сенките на нощта и ни показва, че страховете ни имат формата на призрака на собствените ни умове.
Трябва да гледаме напред към деня, в който границата няма да я има, защото нищо не е вечно, нали така? И когато настъпи този ден, трябва да сме готови да протегнем приятелска ръка, а не меч, както се опитват да ни убедят някои. Последното само би довело до една безполезна война и никому ненужни жертви.
Нужно ли е да изразходваме силите си, за да започнем една война с хора, от които сме били разделяни толкова дълго, хора, които са предци на мнозина от нас тук. Нима трябва да упражняваме насилие върху собствените си братя и сестри просто защото не ги познаваме? Каква загуба! Трябва да използваме силите си, за да унищожим реалното зло, което ни заобикаля. Ще дойде време, може би не докато сме живи, но все пак ще дойде, когато трябва да сме готови да посрещнем нашите братя и сестри, с които сме живели разделени тъй дълго. Ние трябва да обединим не само двете, но и всичките три земи! Защото ще дойде ден, когато подобно на границата между Западната и Средната земя, ще изчезне и втората граница между Средната земя и Д’Хара и всичките три земи ще станат една! Трябва да очакваме деня, в който ще споделим радостта от обединението, ако имаме смелостта да го направим! И тази радост ще тръгне от нас тук, събраните днес в Града на елените!