Мрежата се стопи. Обгърнат в слаба светлина, човекът, когото смятаха за Рал, се превърна в себе си. В Ричард.
Калан отстъпи назад, очите й бяха широко отворени от ужас. Силата на Кон Дар потръпна и се стопи. Тя изкрещя от болка, осъзнавайки какво е направила.
Двамата стражи застанаха зад нея. Чейс посегна към меча си. Още преди да го достигне, замръзна на мястото си. Зед вдигна ръце, но не му беше останала никаква сила. Нищо не се случи. Затича се към тях, но още преди да е направил две стъпки, се удари в невидима стена. Беше в капан, като затворник в каменна килия. Изпадна в ярост от собствената си глупост.
Виждайки какво е направила, Калан измъкна ножа от колана на единия от стражите. С болезнен вик тя издигна ножа с две ръце над главата си, готова да го забие в собственото си тяло.
Майкъл се спусна към нея изотзад, изви ножа от ръцете й и го насочи към гърлото й. Ричард бясно се нахвърли върху брат си, но се блъсна в някаква невидима стена и отскочи назад. Калан беше вложила цялата си сила в Кон Дар и беше твърде слаба, за да се съпротивлява; отпусна се, обляна в сълзи. Един от стражите сложи на устата й превръзка, като по този начин й попречи дори да изрича името на Ричард.
Ричард, застанал на колене, падна пред Мрачния Рал, вкопчи се в робата му и започна да го моли.
— Не й причинявайте болка! Моля ви. Не й причинявайте болка.
Мрачният Рал сложи ръка на рамото на Ричард.
— Толкова се радвам, че се върна, Ричард. Така си и мислех. Радвам се, че реши да ми помогнеш. Уважавам твоята отдаденост към приятелите ти.
Зед беше объркан. С какво можеше Ричард да помогне на Мрачния Рал?
— Моля ви — през сълзи повтаряше Ричард, — не й причинявайте болка.
— Е, сега това зависи изцяло от теб. — Той се освободи от ръцете на Ричард.
— Всичко! Ще направя всичко. Само не й причинявайте болка.
Устните на Рал се разтегнаха в усмивка. Облиза връхчетата на пръстите си. С другата си ръка погали Ричард по косата.
— Съжалявам, че се наложи да стане така, Ричард. Наистина съжалявам. Щеше да бъде удоволствие да имам около себе си човек като теб. Макар да не го осъзнаваш, ние с теб много си приличаме. Но се страхувам, че стана жертва на Първото правило на магьосника.
— Не причинявайте болка на Господарката Калан — плачеше Ричард. — Моля ви.
— Ако направиш, каквото ти кажа, ще удържа на думата си и с нея ще се отнасят добре. Мога дори да те превърна в нещо хубаво, нещо, което си искал да бъдеш, може би в кученце. Мога дори да ти позволя да спиш в спалнята ни, за да се убедиш с очите си, че спазвам обещанието си. Може дори да кръстя сина си на теб в твоя чест за това, че ми помогна. Би ли искал това? Ричард Рал. Има известна ирония, не мислиш ли?
— Правете каквото искате с мен, но моля ви, не причинявайте болка на Господарката Калан. Моля ви, кажете ми какво да направя.
Мрачният Рал потупа Ричард по главата.
— Скоро, синко, скоро ще разбереш. Чакай тук.
Мрачният Рал остави Ричард на колене и се плъзна по кръга с белия пясък, приближавайки се към Зед. Сините му очи се втренчиха в стареца. Зед се почувства кух, празен.
Рал спря пред него и облиза пръстите си, приглаждайки с тях веждите си.
— Как се казваш, старче?
Зед отвърна на погледа му, всичките му надежди рухнаха.
— Зедикус Зу’л Зорандер — той вдигна брадичката си. — Аз съм този, който уби баща ти.
Мрачният Рал кимна.
— А знаеш ли, че магьосническият ти огън изгори и мен? Знаеш ли, че той едва не ме уби, когато бях невръстно момче? Че прекарах месеци в агония? И че до ден днешен нося белезите на стореното от теб, както външните, така и вътрешните?
— Съжалявам, задето съм наранил едно дете, независимо кое е било то. Но в този случай бих го нарекъл предварително наказание.
Лицето на Рал остана ведро, усмивката все още се долавяше върху устните му.
— Ще прекараме дълго време заедно, ти и аз. Ще ти покажа нещо по-силно от болката, която изтърпях. Ще разбереш какво ми е било.
Зед го погледна с горчивина.
— Нищо не може да се сравни с болката, която вече ми причини.
Мрачният Рал облиза пръстите си и се извърна.
— Ще видим.
Зед гледаше с безнадеждност в погледа как Рал се връща при Ричард.
— Ричард! — изкрещя той. — Не му помагай! Калан по-скоро би умряла, отколкото да види, че му помагаш!
Ричард празно погледна магьосника, след което вдигна глава към Мрачния Рал.
— Ще направя всичко, което пожелаеш, стига да не й причиняваш болка.
Мрачният Рал му направи знак да се изправи.
— Имаш думата ми, синко. Ако направиш, каквото ти кажа.