На определени места в книгата Рал караше Ричард да спре, докато той изрисува магическите заклинания по пясъка. Някои от тях биваха извиквани от имена, които Зед чуваше за първи път. Но не и Рал. Той ги изписваше без колебание. Когато падна мрак, Рал запали факли, разположени в кръг около пясъка. Под тяхната светлина той изрисува необходимите заклинания. Всички стояха притихнали и гледаха как той внимателно рисува по пясъка. Зед беше впечатлен от уменията му и се почувства повече от притеснен, виждайки руническото писмо на отвъдния свят.
Геометричните модели бяха сложни и Зед знаеше, че трябва да се изпълнят без нито една грешка, и то в определен ред, всяка линия да се начертае в определен момент, в определена последователност. Допуснеше ли се грешка, беше невъзможно тя да бъде поправена, линията не можеше да бъде изтрита или начертана отново. Всяка грешка означаваше смърт.
Зед познаваше магьосници, прекарали години в изучаване на едно-единствено заклинание, преди да се осмелят да го нарисуват върху магьоснически пясък, страхувайки се да не допуснат фаталната грешка. Мрачният Рал очевидно нямаше никакви проблеми. Сигурната му ръка се движеше без колебание. Зед никога не беше виждал магьосник с неговите таланти. Ако не друго, горчиво си помисли той, поне ще умрем от ръката на най-добрия. Не можеше да не се възхити от степента на майсторство. Никога досега не беше присъствал на такова великолепно изпълнение.
Всичко това се правеше, за да може Рал да разбере коя е кутията, която търси; можеше по всяко време да отвори една от кутиите, казваше книгата. От други книги с указания Зед знаеше, че цялото това усилие беше предпазна мярка срещу случайното използване на магията. Никой не можеше да реши просто ей така, че ще стане владетел на света и да прочете как да направи това в книгата. Зед не притежаваше необходимите знания, за да разбере тези указания. Мрачният Рал се беше обучавал почти цял живот, за да стигне до този момент. Баща му сигурно е започнал обучението му още от ранна детска възраст. На Зед му се прииска магьосническият огън, който беше убил бащата, да бе покосил и сина. Замисли се за миг над това, след това го отхвърли.
На зазоряване, след като всички заклинания бяха изрисувани, кутиите бяха поставени върху тях; всяка кутия, различавана по броя на сенките, които хвърляше, беше поставена над определена рисунка. Заклинанията бяха направени. Когато слънчевите лъчи на втория ден на зимата огряха камъка, кутиите отново бяха поставени върху олтара. Зед с изумление забеляза, че кутиите, които предишния ден бяха хвърляли определен брой сенки, сега бяха променили този брой — друга предпазна мярка. Според указанията кутиите размениха местата си, така че онази, която хвърляше една сянка, отиде отляво, втората, с двете сенки — в центъра, третата, с трите — вдясно.
Мрачният Рал гледаше втренчено черните кутии.
— Продължавай.
Без колебание Ричард продължи:
— След като веднъж бъдат подредени по този начин, Орден е в готовност да бъде задействан. Защото една сянка е недостатъчна, за да спечели силата, която ще поддържа живота на играча, а три са повече, отколкото може да понесе целия живот, балансът се постига с отварянето на кутията с две сенки; една сянка за тебе е една за света, който ще бъде твой, за да го управляваш със силата на Орден. Един свят под командата на един човек е белязан от кутията с две сенки. Отвори я, за да получиш наградата си.
Мрачният Рал бавно извърна лицето си към Ричард.
— Продължавай.
Ричард примигна.
— Управлявай, както си избрал. Това е краят.
— Трябва да има още.
— Не, Господарю Рал. Управлявай, както си избрал. Това е краят, последните думи.
Рал сграбчи Ричард за гърлото.
— Цялата ли си я научил? Цялата книга?
— Да, Господарю Рал.
Лицето на Рал почервеня.
— Това не може да бъде вярно! Това не е вярната кутия! Кутията с двете сенки ще ме убие! Казах ти, толкова успях да науча сам! Научих коя ще ме убие!
— Казах ви всяка дума както е. Абсолютно всяка дума.
Мрачният Рал отпусна гърлото му.
— Не ти вярвам — обърна се към Майкъл. — Прережи й гърлото.
Ричард с вик се строполи на колене.
— Моля ви! Вие ми дадохте дума! Казахте, че ако ви кажа Книгата, няма да й причините болка! Моля ви! Казах ви истината!
Рал вдигна ръка към Майкъл, но очите му останаха върху Ричард.
— Не ти вярвам. Ако не ми кажеш истината веднага, ще я разпоря. Ще убия господарката ти.
— Не! — изкрещя Ричард. — Казах ви истината! Не мога да ви кажа нищо различно от това, което вече ви казах. То ще бъде лъжа!