— Човек не. Но този тук е Търсач. Аз съм на неговите заповеди. Бих го закарала до отвъдния свят и обратно.
Ричард я хвана за шиповете и се покачи на раменете й, след като тя се сниши надолу. Калан му подаде Сидин. Ричард го пое в скута си и хвана ръката на Калан, издърпвайки я на гърба на Скарлет зад себе си. Тя го прегърна през кръста, притиснала длани към гърдите му и глава към раменете му.
Ричард леко се наведе към Зед.
— Пази се, приятелю — той дари стария си приятел с широка усмивка. — Пилето ще бъде щастлив да научи, че най-после съм решил да си взема жена от народа на Калните. Къде да те намерим после?
Зед протегна тънката си ръка и обви с длан глезена му, като го потупа.
— Ще бъда в Ейдиндрил. Елате при мен, щом свършите.
Ричард го погледна с най-строгия си смръщен поглед, навеждайки се още повече.
— И тогава ще си поговорим. Доста.
Зед кимна усмихнат.
— Да, мисля, че има за какво да поговорим.
Ричард се усмихна на Рейчъл, помаха на нея и на Чейс, след това потупа Скарлет по една от люспите.
— Към небето, червена ми приятелко!
Скарлет изръмжа, бълвайки огнени пламъци, и се издигна в небето. Заедно с нея полетяха и мечтите и настроението на Ричард.
Зед гледаше разрязващия небето дракон и продължаваше да се притеснява. Чейс погали Рейчъл по главицата, след това скръсти ръце и погледна изпод вежди магьосника.
— Доста заповеди раздава за обикновен горски водач.
Зед се засмя.
— Така е.
Дребен плешив човечец се приближи, тичайки по стълбите нагоре с високо вдигнати ръце, като викаше нещо.
— Магьоснико Зорандер! Магьоснико Зорандер! — най-сетне задъхан се спря пред тях. — Магьоснико Зорандер!
— Какво има? — намръщено попита Зед.
Той едва си поемаше дъх.
— Магьоснико Зорандер, появи се проблем.
— Какъв проблем? И кой си ти?
Човекът се наведе към Зед и загадъчно сниши глас.
— Аз съм главният пазител на криптата. Има проблем — мъничките му очички се стрелкаха във всички посоки. — Проблем в гробницата.
— Каква крипта?
Очите на човека го погледнаха с изненада.
— Ами криптата на Панис Рал, дядото на Господаря Рал, разбира се.
Челото на Зед се набръчка.
— И какъв е проблемът?
Главният пазител на гробницата нервно посегна с пръсти към устните си.
— Не съм видял с очите си, Магьоснико Зорандер, но хората ми не биха ме излъгали. Никога. Те ми го казаха, а те не биха ме излъгали.
— Какво става! — сгълча го Зед. — Какъв е проблемът?
Очите на човека отново се стрелнаха встрани, гласът му се превърна в шепот.
— Стените, Магьоснико Зорандер! Стените.
Зед скръцна със зъби.
— Какво стените?
Онзи го погледна със широко отворени очи.
— Стопяват се, Магьоснико Зорандер. Стените на гробницата се стопяват.
Зед настръхна и го погледна.
— По дяволите! Имате ли под ръка бял камък, бял камък от кариерата на пророците?
Мъжът кимна енергично.
— Разбира се.
Зед бръкна в робата си и извади малка кесийка.
— Запечатайте входа на гробницата с бял камък от кариерата на пророците.
— Да го запечатаме? — едва продума онзи.
— Да. Запечатайте го. Или целият дворец ще изчезне — той подаде на мъжа кесийката. — Забъркайте този магически прах с хоросана. Трябва да стане преди залез слънце, разбра ли? Да го запечатате преди залез слънце.
Мъжът кимна, грабна кесийката от ръката на Зед и се втурна обратно нагоре по стълбите, напрягайки с всички сили късите си крачка. Друг мъж, по-висок, втъкнал ръце в противоположните ръкави на извезаната си със злато бяла роба, се размина с бягащия човек. Чейс се вторачи в Зед, притискайки големия си пръст към гърдите му.
— Панис Рал, дядото на Господаря Рал?
Зед се покашля.
— Ами да, ще трябва да си поговорим.
Мъжът в бялата роба се приближи.
— Магьоснико Зорандер, Господарят Рал наблизо ли е? Трябва да обсъдим някои въпроси.
Зед погледна към чезнещия в небето дракон.
— Господарят Рал ще отсъства известно време.
— Но ще се върне?
— Да. — Зед върна поглед към застиналото в очакване лице на мъжа. — Да, ще се върне. Докато това стане, просто я карайте някак си.
Мъжът сви рамене.
— Свикнали сме с това тук, в Народния дворец — да чакаме Господарят да се върне. — Той се обърна и тръгна да си върви, но Зед го повика и той спря.
— Гладен съм. Може ли тук някъде човек да намери нещо за ядене?
Мъжът се усмихна и посочи входа на двореца.
— Разбира се, Магьоснико Зорандер. Нека ви покажа трапезарията.
— Какво ще кажеш, Чейс? Да хапнем набързо, преди да тръгна?
Граничният надзирател погледна надолу към Рейчъл.