Самолетът беше излетял от прославения ешелон «Ред Ривър», известен повече като «Биг Ред Уан», чийто боен рекорд не беше надминат през последните осемдесет години. «Биг Ред Уан» беше убиец номер едно на Федерацията и всеки пионер с амбиция повече от един грам се стремеше да служи на него.
Уиман, русокосият, ниско подстриган планерист, командир на въздушната команда, отдаде чест на Андерсън с безупречна точност и й подаде малка дискета с копие от заповеди за прехвърляне на Брикман. Андерсън предаде дискетата на Джери Хилър, която я постави в драйвърния слот на електронния модул зад видеомонитора, направи проверка за валидност и после показа съдържанието й.
Андерсън бързо го прегледа. Четиримата планеристи от «Биг Ред Уан» щяха да ескортират Брикман до Рузвелт/Санта Фе. Заровен дълбоко под пустинята на Ню Мексико, той беше най-близката база, свързана със совалка с Гранд Сентрал. Брикман трябваше да пътува закачулен и окован в двуместния самолет. В Санта Фе трябваше да бъде предаден в офиса на началника на военната полиция, откъдето щеше да продължи до Хюстън/Гранд Сентрал. Планерът, който той беше направил в плен при мютите, трябваше да бъде изпратен със следващия ешелон, който щеше да пристигне в Пуебло.
Вратата на килията се отвори, Стив Брикман скочи и застана мирно. Влязоха трима военни полицаи; четвъртият остана в готовност в коридора навън. Двамата извършиха рутинна проверка на белезниците на ръцете и краката му; третият, с гумена палка с олово в ръце, стоеше на две крачки зад тях, готов да се справи с всеки проблем.
След началния разпит го откараха в болницата на попътната станция, където му наредиха да се съблече. После беше основно изтрит от главата до краката от двама лекари с маски и с гумени ръкавици. Те му наредиха да разплете плитките със сините панделки и да си измие косата, след което беше прегледан в почти пълна тишина от хирурга — капитан. После с почти същото пълно мълчание му дадоха чисто памучно бельо, нови бойни обувки и черна униформа — отличителни дрехи на нарушител. На гърдите и на гърба имаше диагонален жълт кръст, който се виждаше от цяла миля — и беше и добра точка за прицелване. Щом се облече, го оковаха във вериги и го затвориха в килия.
Стив не беше създавал никакви трудности и не смяташе да създава, но много бързо всичко му писна. Беше очаквал предпазлив прием в Пуебло, но след като беше кацнал и се беше идентифицирал, защо го третираха като ренегат? Кристофър Кълъмбъс… не се ли беше върнал по собствена воля?!
Един от военните полицаи извади качулка и я надяна върху главата на Стив. После го хванаха за ръцете и някой каза:
— Хайде мърдай.
Стив разбра, че върви по същия път, по който беше прекаран преди. Той водеше до кабинета на Андерсън. Завой надясно от килията, сто крачки, двадесет стъпала, завой наляво, тридесет крачки, асансьор и изкачване. Може би три етажа… беше трудно да се каже. След това наляво, други тридесет крачки право напред, завой надясно в някакъв външен кабинет. Стоп. Гласове — мърморещи, приглушени, измъчващо неясни. Отваряне на втора врата. Във въздуха под качулката проникна слаб аромат. Рязка команда, издадена от някой наблизо.
— Мирно!
Същият глас официално докладва за присъствието си на Андерсън и му заповяда да застане свободно. Стив направи всичко, което можеше; веригата между китките не беше достатъчно дълга, за да може да постави ръцете си в правилно положение. Чу ескортът му да излиза. Когато вратата се затвори, майор Роскоу с едно бързо движение отвърза и свали качулката. Стив замига на ярката светлина.
Андерсън седеше зад бюрото си, до нея стоеше руса жена — майор — с широки бедра; предния път Андерсън се беше обръщала към нея с «Джери». Джери беше навряла задника си в панталони два размери по-малки. Резултатът беше опънати шевове и форми, които отвличаха вниманието. За поделение, за което се предполага, че се управлява по Книгата, това беше странно отклонение от правилата за облекло, предписващи стандартните гащеризони и работни облекла да са свободни.
— Добри новини, Брикман — каза Андерсън с нотка на презрение. — Твоят случай се поема от Гранд Сентрал. Днес заминаваш за Рузвелт/Санта Фе. Със самолет. — Тя видя изненадата му. — Не се вълнувай. Ще си пътник.
Пътник? Любопитството на Стив нарасна. Откога имаше двуместни «Скайхок»?
Андерсън стана.
— Желая ти късмет, Брикман. Не зная какво си направил, но се надявам да ти се размине.