— На мен също. Първата седмица не можех да задържа нищо в стомаха си. Накрая трябваше да се насиля. Това беше единственият начин да остана жив.
— Но… всичко там… е отровно. Не само мръсният въздух може да те убие. Отровна е водата, тревата… всичко!
— Ти какво би направила?
Лундквист помисли.
— Не знам. Това, което си направил ти, предполагам. Но трябва да е ужасно да ядеш нещо, като знаеш, че всяка хапка те убива. Сигурен ли си, че се чувстваш добре?
Стив вдигна рамене.
— Както виждаш, сега съм тук и разговарям с теб. Чувствам мозъка си цял. Какво друго мога да ти кажа?
— Наистина не разбирам. Това просто… няма смисъл.
— Открих, че има много неща, които нямат смисъл — отвърна Стив. — Не позволявай това да те тревожи.
— Сигурно, но… — Лундквист изглеждаше загрижена. — Макар да виждам, че си все още същият упорит кучи син, ми се ще да се надявам, че ще се оправиш.
Стив отново вдигна рамене.
— Досега се оправих. Какво ще ми се случи отсега нататък зависи от това какво са намислили в Гранд Сентрал.
— Какво ти е толкова смешно?
— Просто си спомних, когато те видях последния път, колко разтревожена беше, че няма да доживееш до седемнадесетия си рожден ден.
— Да. — В усмивката на Лундквист се прокрадна тъга. — Искаш ли да ти кажа нещо? Започвам да мисля като теб. Не е добре да ставаш много близък с хората. Много наранява.
— Не само по-възрастна, но и по-умна — отбеляза Стив. — Честит рожден ден, когато и да е.
— Четвърти юли.
Стив кимна.
— Трябва да го запомня…
В кабинета на Андерсън Дийк пусна видеолентата, която беше направил при пристигането на Стив в Пуебло, плюс общ репортаж и картини в едър план от неговата летяща машина и стандартна снимка, направена малко след като беше вкаран вътре, но преди да си беше разплел украсените с панделки плитки; последната част показваше Брикман, сниман от скрита камера в килията.
Седнала зад бюрото си, Андерсън гледаше мълчаливо. Когато филмът свърши, погледна Дийк.
— Смяташ ли, че трябва да махнем онази част, в която Хармър го малтретира? — После отхвърли въпроса с махане на ръка. — О, по дяволите! Просто се погрижи до един час това да пристигне в Гранд Сентрал.
— Слушам, мадам. — Дийк извади касетата, отдаде небрежно чест — Андерсън позволяваше това, когато нямаше други хора — и тръгна към вратата.
— А, Дийк — каза Андерсън.
Дийк спря с ръка на дръжката на вратата.
— Да, мадам?
— Имам малък проблем. Няколко дни преди Брикман да пристигне помолих майор Хилър да направи инвентаризация на видеокасетите… включително онези, които са току-що в употреба на наблюдателната кула. Тя ги провери и изглежда, че една липсва. Знаеш ли нещо за това?
Дийк почувства как го полазват студени тръпки. Сви устни и обмисли внимателно отговора си.
— Не, мадам. Ние записваме движението на всички касети. Не мога да разбера как някоя може да бъде изнесена от наблюдателната кула, без…
Андерсън му махна да замълчи.
— Не съм казала, че е изнесена от кулата, Дийк. Казах, че не е на стелажите. — Тя се усмихна. — Ако ще правиш незаконни записи, наистина трябва да намериш по-добро място да ги криеш. — Андерсън спря и загледа мълчаливо Дийк, удължавайки мъчението. — Не че имам конкретно възражение срещу облаците. Такъв запис винаги може да се обясни като серия от изследвания на небето, която си забравил да изтриеш. Но пред началника на военната полиция може да имаш проблем с обяснението на звуковия съпровод.
— Да, мадам. Вие… докладвахте ли?
— Това е нещо, по което трябва да помисля, Дийк. Търгуването с блекджек е нарушение на Първи кодекс. Разбираш, че ако случаят отиде пред съда, няма да приемат молба за смекчаващи вината обстоятелства. Присъдите по Първи кодекс не могат да се променят или намаляват и обвинението не подлежи на обжалване.
— Зная, мадам. Постъпката ми е непростима. Надявам се само да не се отрази на вашия авторитет.
— Аз също — отвърна Андерсън, погледна Дийк и поклати глава. — Просто никога не съм те смятала за човек, който ще поеме риск. — Тя отвори едно чекмедже, извади касетата, която нарушаваше кодекса, и я постави на бюрото. — Добре… кой продава това нещо в Пуебло?
— Никой, мадам. Случайно намерих записа на чисто нова, неизползвана видеокасета. Преди да ги използваме в кулата винаги правим собствена проверка на качеството със сканиране касета по касета. Тази е част от пратката, която получихме от Гранд Сентрал миналия юли. Пристигат в запечатани пакети по десет, сто в кашон. От хранилището ми дадоха десет… аз лично свалих обвивката. Етикетът от проверката беше върху нея.