Когато напусна Рузвелт, за да положи едногодишен труд в бригадата на младите пионери, Стив се преструваше, че раздялата с Роз не го засяга. Беше се научил да прикрива истинските си чувства, но скоро след като започна работа на последната част от пътя на совалката на участъка Финикс-Аризона, беше разтревожен от откритието, че в някои случай той и Роз са заедно, въпреки че са на стотици мили един от друг. Не каза нищо за това на сестра си, но през няколкото дни, които прекара с нея между дипломирането си от Въздушната академия и постъпването в ешелона, Роз беше споделила, че е имала душевен контакт с него по време на първия му самостоятелен полет. Тя беше изпитала същото зашеметяващо усещане, когато той се беше издигнал от площадката и беше видял за първи път повърхността на земята; беше видяла дълбоко в ума си същата прекрасна шир на земя и небе.
Силата на чувствата му към Роз, които той никога ней беше разкрил, нито се решаваше да признае пред себе си, отстъпваше само на тази към Клиъруотър, мютската жена… не, не жена… мютската девойка, е която той… Кристофър! Беше прекалено мъчително да мисли за това. От момента, в който я видя за първи път през нощта, когато трябваше да захапе стрелата, го измъчваха противоречиви чувства, които понякога засенчваха всички други грижи. Откакто на светлината на огъня беше видял съвършеното й лице, беше изпитал непреодолима потребност да е с нея, изгарящо желание да я притежава физически, и по всеки възможен начин; да слее цялото й съществуване със своето.
На обикновения език отпреди Холокоста това означаваше, че Стив просто се е влюбил, но за нещастие той не знаеше какво означава това. Столетия преди раждането на Стив Първото семейство беше взело решение думите «любов», «страст» и много други потенциално смущаващи думи-концепции като «индивидуалност» и «свобода» да бъдат заличени от езика. В нация, подчинена на военна дисциплина и емпирическа логика, нямаше място за такива идеи, нито беше необходимо да се признава съществуването на такива неосезаеми понятия като «изкуство», «литература», «религия» и «душа».
Махането на тези думи от езика бе лишило Стив от езикови средства да изрази истинските си чувства. Той беше поразен от вековна треска, но беше безсилен да опише симптомите й. Още по-лошо: неговата кратка връзка с Клиъруотър беше в разрез с всичко, на което беше учен. Трекерите бяха учени от рождение да смятат мютите за получовеци. Щом дори само докосването до тях се смяташе за отвратително, тогава онова, което беше направил Стив, беше направо немислимо. Все пак сред това умствено объркване оставаше една ясна мисъл, пронизваща мъглата на несигурност като бял лазерен лъч. Стив знаеше, че в резултат на срещата му с Клиъруотър животът му се е променил необратимо. Тя вече беше едната част на уравнението; потребността му да се събере с нея, да я притежава изцяло, щеше да е базата за всички негови действия.
Стив облегна глава назад и се опита да изключи всички външни усещания: тихия шепот на разговорите, монотонното бръмчене на совалката, белезниците около китките и коленете, задушаващото ограничение на качулката. След известно време почувства, че потъва в обгръщаща го тъмнина. Зачуди се къде ли отиват Кадилак и Мистър Сноу в техните периоди на тишина и помисли за гласовете, които беше чувал в миналото. Възможно ли бе те да са Небесните гласове, с които Мистър Сноу претендираше, че е в контакт? Възможно ли бе такива неща наистина да съществуват? Помисли за Клиъруотър. Опита се извика образа й в ума си, но вместо него се появи Роз. Почувства как умът й достига до неговия, как преминава стотиците мили, които ги разделят. Чу в съзнанието си глас, който само той можеше да чуе. Уверен, настойчив шепот, който му напомняше за вятъра, преминаващ тихо по върховете на дърветата. Тя знаеше, че той е жив. Знаеше, че идва. Той трябваше да внимава. Те я следяха.
Глава 4
В Хюстън/Гранд Сентрал го предадоха на други военни полицаи — с кожени ръкавици. Все още с качулка и окован, Стив беше качен на моторна количка. Откараха го на друга подземна станция и го качиха в друга совалка — този път само за двадесетминутно пътуване. След последната част на пътуването, която включваше качване и слизане на редица движещи се тротоари и изкачване с асансьор, Стив бе съвсем объркан.