Дори ако можеше да вижда, разликата щеше да е малка. Двете му предишни посещения в Гранд Сентрал бяха кратки: първото на седемгодишна възраст в организирана група, чийто маршрут включваше мемориала на Джордж Рузвелт Джеферсън 1-ви, и преди осем месеца, когато двамата с Роз бяха прекарали тук два дни и бяха посетили неотдавна завършения търговски площад «Джон Уейн» и грандиозните нови жилищни шахти. Никое от двете посещения не беше достатъчно дълго, за да може да си състави точен план на столицата на Федерацията.
Когато накрая му махнаха качулката, видя, че е в някакво здравно заведение. С периферното си зрение видя двама военни полицаи до себе си, но не помръдна глава да ги огледа — на нарушителите изрично беше забранено да гледат директно пазачите си: това се приемаше за агресия и водеше до моментален масаж с гумени палки. Точно това беше причината, поради която лейтенантът в Пуебло му беше дал урок с приклада на пушката си.
Второто пътуване със совалката му даде известна представа за мястото, на което може би се намираше. Стив знаеше, че Белият дом и АмЕкз — изпълнителният орган на правителството — са разположени в строго охраняван анклав на известно разстояние от Гранд Сентрал. Но около главната база имаше разположени и други специални участъци: вътрешният щат У — огромен университетски район, където в момента Роз подготвяше докторат по медицина; Институтът за живота, където всички трекери бяха заченати «в епруветка» и имплантирани в приемните си майки; щабът на началниците на военната полиция, известен като «Бюрото» и неофициално «Чорбата», и площадът «Кълъмбъс», където се помещаваше гигантският компютър на Федерацията.
Стив беше пътувал със специалния подземен влак, който свързваше Белия дом с Гранд Сентрал, но това беше преди десет години. Тогава не беше обърнал внимание на транспортната техника и вече не можеше да си спомни как беше отишъл от станцията Гранд Сентрал до него. Отхвърли този проблем от ума си. Ако Семейството решеше, че трябва да бъде върнат на служба, всичко щеше да се изясни; ако ли не, местонахождението му оставаше без значение. Блестящата му кариера щеше да свърши… този път завинаги… с нос, забит в най-близката шахта.
Толкова с предсказанията на Небесните гласове…
Влезе лекар в бяла манта и ръце в джобовете. Спря пред Стив, стисна устни, огледа го и се обърна към военните полицаи.
— Белезници няма да ни трябват. Свалете ги.
Двамата военни полицаи отключиха белезниците и Стив разтри китките си.
Военният полицай, който беше отключил белезниците, се изправи и взе веригите.
— Какво ще кажете за монитора?
— Инициализиран е — отговори лекарят. — На излизане го вземете от кабинета.
Стив ги гледаше, докато излязоха, след това се обърна към лекаря и застана мирно.
Лекарят махна с ръка.
— Свободно.
— Благодаря. — Стив огледа стаята. — Трудно ми е да си представя, че тази сутрин се събудих в Колорадо… а сега съм в Гранд Сентрал.
— Да… доста си пътувал. Искаш ли да вземеш душ?
— Би било чудесно.
— В Пуебло дадоха ли ти нещо да ядеш?
— Да, сър. Дадоха ми закуска. Чаша джава и бифтек специал.
— И нищо друго?
— Не, сър.
— Ясно — каза лекарят. — Виж сега какво ще направим. Докато си в банята, аз ще изхвърля тези дрехи на на-ко и ще ти набавя сини… след това ще отидем в столовата и ще ти вземем малко топла храна. Как ти звучи?
— Фантастично, сър.
— И остави това «сър». Тук аз просто изпразвам тестови туби. — Лекарят го плесна по ръката. — Казвам се Чизъм. Джон Чизъм. Ясно?
Стив разтърси подадената му ръка.
— Радвам се да се запозная с вас, Джон.
— Има само едно нещо…
Стив го погледна внимателно.
Чизъм се усмихна, сякаш четеше мислите му.
— Преди да влезеш в трапезарията ще трябва да се разделиш поне с част от тази коса.
— Ще се радвам да го направя — отговори Стив. — Всеки път, когато полицаите ме погледнат, на устата им избива пяна.
— Знам какво искаш да кажеш. Интересно какво кара един човек доброволно да стане чорбар? Може би в Института за живот развъждат специална порода глупаци, а?
«С това отпада едно възможно местоположение» — помисли Стив. И ако военните полицаи бяха получили заповедта къде да го откарат по пътя, значи тя не беше от Бюрото.
Чизъм отвори едно чекмедже, пълно с различни хирургически инструменти, и извади ножици и електрическа машинка за подстригване. Включи я в един контакт и каза:
— Дай онзи стол и седни.
Стив издърпа металния стол на колела и седна безучастно, а Чизъм започна да реже косата му с ножиците, след това го подстрига с машинката.