Когато групата беше заловена, Чизъм скри книгата зад няколко разклатени тухли в един от рушащите се тунели. Беше решил да се върне да я вземе, но полицаите взривиха скривалището на групата и го превърнаха в купчина развалини. Чизъм често си казваше, че това е най-доброто, което би могло да се случи. Книгата можеше да му струва живота. Като прикрит агент на отделение за прилагане на закона, той знаеше какви са правилата, но беше открил, без да разбира защо, че притежаването на онази книга е нарушение на Първи кодекс.
От този момент Чизъм започна да проучва по-внимателно какво се иска да върши: не да оспорва заповеди — това би могло да бъде фатално, — но да размишлява върху причините, поради които са необходими хора като него. Някои от идеите в онази книга още се въртяха в главата му и един настойчив въпрос беше останал да го измъчва. Точно преди да атакуват скривалището старият на-ко беше споделил пред Чизъм една голяма тайна: под друга част на Далас бил открил голяма подземна галерия, в която имало хиляди такива книги, пълни с различни истории, картини и факти за света преди Холокоста. Кълнеше се в живота на Генералния президент. Бил прекарал цели два дни само обиколи галерията! Стелаж след стелаж от пода до тавана; наредени в дълги, сякаш безкрайни редици. Беше обещал да покаже на Чизъм къде е това място, но същия ден, когато трябваше да го води през лабиринта от тунели, полицаите дойдоха и прибраха цялата група. Това беше преди пет години.
Бяха ли тези книги все още там? И Първото семейство — което чрез видеоархивите предлагаше само най-бегла информация за времето преди Холокоста — знаеше ли, че са там?
Оценителите, пред който бе изправен Стив на следващата сутрин, бяха петима мъже и три жени. Деветият член — председателят на съвета, още не беше дошъл. Стив стоеше спокойно пред стола, на който трябваше да седи през по-голямата част от следващите пет дни, и се опитваше да разгадае държането на отделните членове на съвета, които заемаха местата си от двете страни на ръчно изработения, с висока облегалка стол на председателя. Масата, на която щяха да седят оценителите, беше с форма на полукръг, заобикаляща стола на Стив, така че да може да бъде наблюдаван отблизо, докато го разпитват.
Стив вдигна очи и видя една от вездесъщите телевизионни камери и микрофон, които щяха да записват всичко, което казва, и всяко движение, което прави. По-късно видеолентите щяха да бъдат подробно разгледани и всяка страна на държането му щеше да бъде проучена. Това беше стандартна техника, която се прилагаше към всички трекери независимо от ранга. Всеки с ранг под старши ръководител беше интервюиран през три месеца от двама оценители. Отговорите и поведението на интервюирания се оценяваха и той биваше възнаграждаван или наказван с плюс или минус кредитни точки. Този процес започваше от петгодишна възраст и за повечето трекери продължаваше до края на живота. Стив винаги беше успявал да се справи добре с тримесечните оценки, но никога не се беше изправял пред пълен състав от оценители. Според него тези бяха на възраст между тридесет и четиридесет години. Сивеещата коса изобщо не беше показател за възрастта. Някои ръководители имаха бяла коса на двадесет и пет, а след някой особено труден маршрут мнозина пионери завършваха също с посребрена коса. Говореше се, че дори да са чисто голи, винаги може да се познае кой е оценител от начина, по който те гледа. С пронизващ поглед. Поради някаква необяснима причина оценителите почти винаги имаха необичайно наситеносиви и студени очи и външност на пълна лоялност. Те можеха да цитират цели страници от Наръчника и бяха абсолютни фанатици по пунктове от процедурите, правилата и разпоредбите. Но докато имаше някои абсолютни педанти, които се заяждаха на дребно, други бяха необикновено проницателни наблюдатели и можеха да съгледат и най-малкия признак на увъртане или неискреност.