— Не, сър — твърдо каза Стив. — Вие неправилно разбирате положението. Повтарям: не съм ги учил на нищо. Нашата сегашна оценка на уменията на мютите е съвсем неправилна. Ако не кажа на този съвет какво съм видял… ако премълча, с цел да не си създам неприятности… това ще бъде предателство. Тогава ще заслужавам да бъда наказан, защото съм предал всичко, в което вярвам.
Тъмнокосата председателка погледна съдебен оценител 3.
— Съгласна съм. — И се усмихна одобрително на Стив. — Ние приветстваме твоя кураж и твоята честност.
«Адски правилно» — помисли Стив.
Оценител 2, една жена, която беше говорила малко през целия ден, се наведе напред.
— Стив, мина ли ти през ума, че тези «умения», за които говориш… и от които, изглежда, си много впечатлен… могат да са част от инстинктивно поведение? По същия начин, по който други надземни животни са родени със способност да ловуват… и птиците и влечугите знаят как да летят или плуват, да строят гнезда, в които да отглеждат малките си?
Председателката се усмихна.
— Мисля, че Стив не смята мютите за животни.
Стив знаеше, че е на опасен терен, но се почувства задължен да отговори.
— За съжаление, мадам, Федерацията не описва мютите като животни. Те са категоризирани като полухора.
— Правилно — отговори Фран. — Това означава по-малко от хора. Това означава, че те никога не могат да се изравнят с нас… или ти оспорваш и това определение?
— Не, мадам.
— Радвам се да го чуя. Продължавай с твоята история.
Като редактираше истинската последователност на събитията, Стив описа неуспешния опит да задвижи стрелолиста с мотора от един от разбитите «Скайхок» и решението си да лети без мотор. И как, след като е завършил планера, е надвил двамата пазачи през нощта и се е бил и е убил още трима мюти, преди да скочи и да отлети към свободата.
Разказа историята добре. Фран слушаше очарована златокосия обвиняем.
— Да не искаш да кажеш, че си скочил от върха на онази скала, без да си извършил предварителен полет?
Стив наведе глава със скромна усмивка.
— Рискът не беше толкова голям, мадам. Аеродинамиката беше любимият ми предмет в Академията.
«Да, знам — помисли Фран. — Получил си отлична оценка. Както и на всички останали изпити…»
На последния разпит Стив отново застана мирно, когато членовете на съвета влязоха и младата председателка зае мястото си. Макар да беше ясно, че много от неговите наблюдения са противоречиви, Стив беше уверен, че е постигнал баланс между откровеност и сервилност. Той беше, в края на краищата, планерист… превъзходно обучен, много дисциплиниран, вълк единак, който може да действа самостоятелно, докато другите, като пехотинците например — наземните войски на Федерацията — можеха да действат правилно само като част от цялостна бойна група. Планеристите бяха относително неподвластни на смъртния страх, който обземаше повечето пионери на повърхността на земята. В строго контролирано общество такава независимост може да бъде потенциално опасна. Планеристите се избираха заради почтеността и лоялността си към Първото семейство. Хора, чието усърдие към спазване на правила и разпоредби се надминаваше само от военните полицаи и оценителите.
Освен всичко друго Стив знаеше как да излъчва почтеност. И освен това беше доста лоялен. Надарен с фотографска памет, той можеше да намери подходящия цитат от «Вдъхновенията» на Първото семейство. Същото се отнасяше и до записаната мъдрост на Генералния президент и кодексите за поведение от Наръчника. Нямаше проблем. Стив можеше да цитира глави и строфи. Докато сядаше, му хрумна, че ако беше мют, може би щеше да бъде издигнат — като Кадилак — до летописец.
Председателката отново сплете пръсти и го погледна в упор с пъстрите си очи.
— Стив, много мислих върху предишните ти показания… в частност описанието на бягството, което ни поднесе. Обсъдих го с колегите от съвета и стигнахме до заключението, че не си съвсем искрен.
Стив потисна неочакваното чувство на безпокойство и огледа оценителите хем озадачено, хем разочаровано.
Когато очите му обиколиха всички и се върнаха на Фран, тя развеселено присви устни.
— Онова, което ни безпокои, е забележителната степен на сътрудничество, проявено от твоите похитители. Ти каза, че си им предложил размяна, но в крайна сметка такава няма. На нас ни е трудно да го повярваме… особено в светлината на изказаното от теб по-рано твърдение, че ние подценяваме способността на мютите да разсъждават. Това племе, дори да е тъпо като южните мюти, се ръководи от двама летописци, които според теб са с над средна интелигентност…