Но как щеше да се отрази това на собствената му съдба? Беше ли подобрил шансовете си за връщане на служба и повишение? Или щеше да свърши в някоя шахта, защото знае прекалено много? По дяволите… Стив не обичаше да изпада в такава безизходица. Обикновено комбинативният му ум винаги намираше изход от съществуващите ситуации и предвиждаше опасните области. Нещата можеха да изглеждат безкрайно сложни, но винаги имаше спасителен изход. И той се гордееше със способността си да го намира. Този път обаче беше попаднал в клопка, която не беше предвидил.
Продължаваше да дъвче унило. Чизъм унищожи собствения си бургер на два залъка и посочи недокоснатата част на Стив.
— Ще го ядеш ли?
Стив поклати глава и го отмести към него, после загледа с видимо облекчение как Чизъм се зае с бургера.
— Как можеш да го ядеш?
Чизъм вдигна рамене.
— Като няма нищо по-добро. И не може да е по-лошо от онова, което си ял през последните пет месеца.
«Може… — размишляваше Стив. — И е». — Той хвърли поглед към четиримата военни полицаи, които седяха наблизо.
— Знаеш ли… Мислих си за това, което ми каза — че здравето ми е наред… и че не съм първият.
Чизъм кимна и продължи да дъвче.
— Чудех се кога ще ме попиташ за това.
Стив продължи още по-тихо.
— Това е сериозно, Джон. И двамата знаем, че е невъзможно. За пет месеца на повърхността съм бил изложен много повече на заболяване от въздуха, отколкото моят баща-настойник през всичките си дванадесет излизания за дванадесет години! Плюс телесен контакт с мютите и предостатъчно количество заразена храна! И въпреки това той умира, докато аз никога не съм се чувствал по-добре! Как така? И защо той, а не аз?
— Добър въпрос. — Чизъм напъха последния остатък от бургера на Стив в устата си и задъвка методично.
— Това ли е всичко, което имаш да кажеш?
— Аз не съм доктор.
— Обаче работиш с доктори. Нямате ли някакви идеи?
— Ти имаш ли?
— Имам една доста налудничава. — Стив погледна военните полицаи, сложи ръка на устата си и зашепна:
— Предполага се, че през последните триста години радиоактивността силно е намаляла. Така ли е? Ние знаем това от измерванията, извършени от Първото семейство. Но кой проверява тези данни? Те. Кой произвежда и контролира измервателната апаратура? Пак те. Ние нямаме начин да потвърдим или опровергаем онова, което те са решили да ни кажат. Не знаем какво е сегашното ниво на радиация. Е, тя сложи моя баща-настойник на инвалидна количка… но мен не ме е засегнала. — Стив се наведе над масата и стисна китката на Чизъм. — Радиацията трябва съвсем да е изчезнала! Всички можем да излезем отгоре. Може би не е необходимо изобщо да стоим долу!
Чизъм се намръщи и изчисти една троха от крайчето на устата си.
— Интересна мисъл.
— Имаш ли по-добра?
Чизъм вдигна рамене.
— Не обичам теориите за заговорите. Те са нездравословни.
— Ти ме подтикна в тази насока.
— Казах, че си чист. Нямам отговор защо е така. И си помислих, че трябва да знаеш, че не си първият… че не си нещо специално. А какво се получи? Пощуряваш и намесваш Първото семейство в някакъв таен заговор срещу Федерацията! Какво ти става? Развил си някакъв комплекс за преследване, що ли?
Стив се усмихна глупаво.
— Може би някои неща ме дразнят.
Чизъм се наведе през масата към него.
— Слушай. Аз също правя от време на време малки нарушения, както повечето хора, но не съм ренегат. В най-трудните моменти стоя зад Семейството. Не ме разбирай погрешно. Аз не съм от онези чудаци, които превъзнасят Семейството с всяка втора дума. Никой не е съвършен, но мисля, че Семейството прави най-доброто, което може.
— Никой не може да иска повече — отговори сухо Стив.
— Виж — сопна се Чизъм. — Ако толкова ти харесва на проклетата скапана повърхност, защо, по дяволите, не си останал там, когато си имал възможност?
— Да… — съгласи се Стив. — Може би щеше да е по-добре, ако бях…
— Нееее… — Чизъм махна презрително с ръка. Гласът му изгуби предишната си твърда нотка. — Знаеш ли какъв е истинският ти проблем? Ти си планерист. Един от най-умните и най-добрите. Елитът. Цветът на обществото. Не ти ли казват това? На нас също. Бедата е, че вие, момчета, приемате цялата тази глупост и започвате да си мислите, че наистина сте най-умните. Обичате да знаете отговора на всичко. Е, нещата не стоят така, приятелче. Всички вие от Линдберг сте само месо за месомелачката. Най-доброто месо може би… но всичко изглежда еднакво, когато се върне в чувал. Истински умните са тук, в града. Те остават тук, далеч от огневата линия. Ако искаш да си направиш услуга, използвай ума си да свършиш нещо полезно… например да си намериш някоя служба в Черната кула. Забрави за амбицията си да станеш герой. Перспективата за повишение е мижава.