— Ще се постарая да го запомня — каза Стив.
Чизъм се усмихна.
— Адски вярно, ще се постараеш. Ти си дезертьор от фронта. Изписано е на лицето ти. Защо трябва да обръщаш внимание на някакъв селяндур като мен? Давай напред. Направи го по трудния начин.
— Джон — каза Стив. — Първо, престани с това «селяндур». Може да не съм толкова умен, колкото мисля, но знам едно: ти не си толкова тъп, колкото се опитваш да се представиш.
Чизъм се усмихна и разпери ръце.
— Не обичам да се изтъквам. Умните хора, които движат нещата, не се чувстват застрашени от разни санитари. Водя тих живот, но… държа очите и ушите си отворени. — Той се наведе към Стив. — Ти си все още съвсем здрав. Не зная защо. Онова, което мога да ти кажа, е, че повечето хора, които карат двойна служба на попътни станции и ешелони, все още изтеглят трикове и умират от рак.
— Така че твоята идея за заговор на едно голямо лошо семейство е погрешна — продължи Чизъм. — Преди време работих малко в Института за живот. Там за първи път се срещнах с Роз. Тя и някои други студенти медици бяха на екскурзия. Във всеки случай там един човек ми каза, че Семейството има изследователски екип, който от години работи по създаване на антирадиационно лекарство… някакъв серум. — Той се усмихна. — Може би са те използвали за провеждане на полеви изпитания. Може би при тримесечния медицински преглед ти е инжектиран серум от мют вместо витамин В. Може би ти и другите като тебе сте доказателство, че той действа. Това би доказало всичко, нали?
— Да, би го доказало — съгласи се Стив. — При условие че казаното от онзи човек е вярно. Може да съм още млад, но вече разбрах, че в този голям светъл нов свят, който градим, нещата невинаги са такива, каквито изглеждат.
— Нищо не е както изглежда — отговори весело Чизъм, погледна часовника си и изпи последната глътка джава. — Трябва да се връщам в отделението да довърша някои тестове. Тук ли ще си довечера?
Стив вдигна рамене.
— Не знам.
— Аз ще проверя — каза Чизъм, отиде при военните полицаи, поговори малко с тях и се върна. — Ще трябва да чакаш тук. Началникът на военната полиция ще те върне, когато съветът се събере.
— Казаха ли кога?
— Не — отговори Чизъм. — Но ще е днес. Което означава най-късно в 19:00.
Стив погледна часовника на близкия видеоекран. 12:45.
— Страхотно…
Чизъм се усмихна.
— Отпусни се. Купи си още една КорнКолд. Разгледай архивите. Изиграй няколко игри «Застреляй мют». При практиката, която имаш, ще постигнеш висок резултат.
— Не мога. Не съм получил нова идентификационна карта. Не мога да правя нищо, не мога да отида никъде.
— Разбирам. Лошо. Ще видя дали мога да разбера защо е така. — Чизъм се огледа, после опря юмруци на масата и наведе глава към Стив. — Искаш ли да видиш Роз?
Стив потри врат и се замисли.
— Тя ще иска да се възползва от възможността, стига и ти да искаш. Достатъчно е само да кажеш.
Стив въздъхна.
— Не знам. Не искам дай създавам неприятности.
— Няма дай създадеш никакви неприятности. — Чизъм заговори още по-тихо. — Имам приятели. Мога да го уредя. Три, четири часа. Няма проблем.
— Къде?
— Няма значение къде. «Да» или «не»?
— Не. Не мога… слушай, хм… ще помисля.
Чизъм го хвана за рамото.
— Добре. Но не го отлагай много. За уреждане на тези неща трябва време.
Стив погледна охраната си и двамата свободни от наряд полицаи, с които говореха. Погледът му беше привлечен отново от отличителните знаци на раменете им: два обърнати бели триъгълника, разположени връх срещу връх със светлосин триъгълник между тях. Паметта му накрая попадна на точната клетка и той си спомни момента от своето детство, когато същият образ се беше запечатал в ума му. Погледна Чизъм и каза:
— Най-после разбрах къде съм. Това е Белият дом. Лицето на Чизъм не изрази нищо.
— Това безпокои ли те?
— Не… Винаги съм знаел, че някой ден ще дойда тук.
Чизъм се засмя и излезе.
В пет и половина, точно когато Стив беше опитал всички известни му начини да остане спокоен, двамата военни полицаи извадиха картата с отбелязан постигнат висок резултат от играта за убийство на мюти и го върнаха при оценителите. Стив отново застана мирно пред стола. Осемте оценители влязоха един подир друг, застанаха на местата си около масата с форма на полукръг и зачакаха почтително председателката в яркочервена тога.