Твърдият гумен приклад удари с парализираща сила нервния център в дясната ръка на Брикман точно под раменния мускул. Силата на удара беше изчислена да причини максимална болка, без да счупи никакви кости. Хармър продължи с цевта и го удари по шията отляво, където тя се съединяваше с рамото — друг нервен център. Когато Брикман изви гръб от удара, Хармър завъртя приклада за удар в бъбреците и го ритна силно в прасеца на десния крак.
— По-полека, лейтенант — промърмори Нолан. — Полковник Андерсън го иска за разпит.
Брикман бавно падна на колене и се хвана за дясната ръка. Задъха се, лицето му се изкриви от болка. При това положение много други биха запищели, Нолан трябваше да му го признае. Хармър го ритна в корема и го събори настрана. Брикман се претърколи по гръб. Хармър седна върху него, натисна приклада върху шията му и прикова главата му към земята.
— Добре, приятел, сега е твой ред да разбереш нещо. Никой от младшите чинове не се обръща към офицери и сержанти със: «Здрасти, момчета». Второ, не съм благоразположен към такива летящи лайна като теб от фантастичната Академия, които се опитват да правят момчетата ми да приличат на тълпа задници. И трето — Хармър натисна по-силно приклада в гърлото на Брикман, — не обичам войници с панделки в косата. Разбрахме ли се?
— Тъй вярно, сър! — каза задъхано Брикман. Беше напрегнат, мъчеше се овладее болката, втренчил очи в Хармър.
Хармър познаваше този поглед, знаеше какво означава той. Беше го виждал достатъчно в огледалото. Той идваше от упоритите хора, които не знаеха кога да отстъпят. Вдигна приклада на пушката си от гърлото на Брикман — надяваше се, че той ще каже нещо. Каквото и да е, стига да може да послужи като извинение да направи няколко нови белега върху това хубаво момчешко лице.
В ухото му прозвуча тихо гласът на Мери-Ан:
— Сънрей до Блу Едно. Стига вече Мат, получи каквото искаше. Изправи го и ми го доведи. И се погрижи да не се спъне по пътя надолу по площадката.
Първият разпит на въздушния нарушител се проведе в подземния кабинет на Мери-Ан — оскъдно обзаведена стая в секцията, известна като Централно главно командване. Полковник Мери-Ан седеше зад бюрото си, от двете й страни седяха двамата й старши батальонни офицери майор Роскоу и майор Хилър. Дървената плочка с името на Брикман, камъкът и синият вимпел лежаха на бюрото пред нея, поставени успоредно на стандартния му боен нож. Третият предмет върху бюрото беше шлемът му с широки бели светкавици от двете страни. Отпред, над затворения тъмен плексигласов визьор, беше изписано името ФАЗЕТИ, а над него бе червено-бяло-синята звезда на Федерацията. Нямаше никакъв бележник нито документи. Трекерите не записваха на хартия. Те пишеха на клавиатура и четяха на телевизионни екрани.
От лявата страна на Андерсън бяха поставени персонален монитор и клавиатура — неизбежната връзка с останалата част на попътна станция Пуебло и с Гранд Сентрал.
Андерсън натисна един бутон и се свърза с адютанта във външния офис.
— Доведете го.
Лейтенант Хейуд и сержант Нолан влязоха, отдадоха чест и застанаха от двете страни на вратата. След тях влезе Брикман — водеха го двама бойци. Белезниците около китките му бяха свързани с железни вериги към други на краката под коленете. Веригите бяха достатъчно дълги да може да вдигне ръцете си успоредно на земята, когато стои прав, и да може да се храни или да си бърше задника; веригата, свързваща белезниците под всяко коляно, му позволяваше да ходи, но не и да тича. Главата му беше покрита с черна качулка, завързана с връзка около врата.
Гласът на Нолан прогърмя в стаята:
— Нарушител и ескорт — СТОЙ! — Токовете удариха в пода в унисон. — Ескорт, СВОБОДНО!
Андерсън кимна на двамата бойци и те отдадоха чест и излязоха от стаята. Нолан свали качулката на пленника, отстъпи назад, удари токове и застана мирно.
— Свободно, господа — каза Андерсън. — Ти също, Брикман.
Брикман запримига бързо на силната светлина и пое жадно въздух. Андерсън разгледа младия човек. Също като на Хармър, на нея й беше доста трудно да приеме дългата коса със седем плитки с ленти. Във Федерацията подстрижките бяха в съответствие с изискванията на военноморския учебен лагер — ниско подстригана коса или къс перчем бяха единствените разрешени прически. Само мютите носеха дълги сплетени коси; мютите и на-котата. Но това беше нещо, което бръснарят в базата можеше да оправи за петнадесет минути. Андерсън зачеркна косата и с одобрение отбеляза загорялото красиво лице със силна челюст, ясните сини очи, тялото с квадратни рамене и тесни бедра. Беше мъж, с каквито обичаше да ляга през малкото си свободни от служба часове. Този обаче беше строго забранен. Нямаше значение. В Пуебло имаше достатъчно други — твърди като скала мъжаги, които знаеха как да я задоволят. Не толкова красиви като този, но достатъчно добри в полумрака.