— Тя е умна, добра и сладка. И ще направя всичко възможно да се прибере у дома жива и здрава.
Президентът погледна Типи.
— Но ние нямаме нищо общо с нейното състояние.
Джейн избърса очите си със салфетка.
— Аз имам. Обади ми се, изпаднала в паника, когато откри, че е бременна. Не можела да каже на родителите си, поне така ми каза. Нямало да я разберат. И не искаше да износи детето. Не можех да я обвиня, защото ти всъщност я изнасили. Единственият изход беше абортът. Не можех да допусна да отиде в болница или при истински лекар. Можеше да се разчуе. Трябваше да стане бързо и тихо. Познавах човек, който можеше да свърши работата. Дори я закарах дотам и я оставих. Платих процедурата и й дадох пари за такси до дома. Онзи идиот явно е оплескал нещата. Макар че… нямах представа, че е станало така. Не проследих нещата докрай. Не съм искала, предполагам. Просто бързах да забравя всичко.
— Пълна трагедия — отбеляза мрачно президентът, все още загледан в Типи.
— Трябва да го направим — каза Джейн. — И да се махаме оттук. И да си върнем Уила.
— Скъпа, ако Уотърс е прав за онова, което ни каза в хеликоптера, няма да си върнем Уила.
— Какво искаш да кажеш?
— Той иска да ни убие. Този Куори. Може да се опита да го направи, когато си тръгваме оттук.
— Как би могъл? Охранява ни цяла армия. Винаги ни охранява цяла армия.
— Не знам… ако това е била целта му през цялото време… Поне ще опита.
— Тоест какво предлагаш?
— Предлагам да се съсредоточим върху оцеляването си. Ако последва опит за атентат и той се провали, нашият човек ще убие Уила, ако все още е жива. Освен това обаче ще направи опит да разкрие какво се е случило. Трябва да сме подготвени. Трябва да имаме алтернатива. Каквито и доказателства да извади, моите хора трябва да са в състояние да ги оборят. Той е сам. Ние разполагаме с армия от медийни експерти.
— Наистина е сам, но виж какво успя да направи досега…
— Няма без значение. Важното е как ще завърши всичко. Сега нека направим каквото иска Куори и да се махаме оттук.
Пристъпиха към леглото и се хванаха за ръце.
— Съжалявам, Типи — каза Джейн. — Не съм искала нито за миг това да се случи. Наистина съжалявам.
Президентът се прокашля.
— Надявам се да ми простиш за онова, което ти причиних. Не е достатъчно да кажа, че не си спомням или че не съм бил на себе си. Отговорността е моя. И ще трябва да живея с угризенията си цял живот. И аз съжалявам, Типи. От цялото си сърце.
Джейн докосна леко ръката на Типи. Президентът също понечи да я докосне, но размисли и се отказа.
Обърнаха се към вратата. Командосите бяха съвсем близо. Фостър, Уотърс и екипът на Сикрет Сървис бяха зад тях, готови да реагират при най-малкия знак.
Карлос видя всичко на монитора в укритието си.
Натисна единствения бутон на дистанционното. Това предизвика две неща, които се случиха едновременно.
Петсантиметрова метална врата, скрита в стената, се плъзна напред, тласкана от хидравлична система. Така първото семейство остана изолирано в къщата.
После в къщата се разнесе съскане. Покрай стените имаше дупчици, пробити внимателно в металната плоча под пода. Бормашината беше попаднала на нея, а не на някакъв плътен фундамент. Под тази метална плоча имаше кухини, в които бяха скрити метални контейнери с азот. Те бяха свързани с кабел, който излизаше през пластмасова тръба през основите на къщата и се задействаше с дистанционното, за да се изпусне газът. Той засъска през малките дупчици и започна да изпълва помещението през пролуките в дъските на пода. Газът в контейнерите беше под голямо налягане и съвсем скоро изпълни малкото помещение.
Азотът се среща естествено в атмосферата, но когато концентрацията му е прекалено висока, може да причини смърт.
Хората, изложени на такива високи концентрации, не усещат никаква болка. Бързо изпадат в безсъзнание, без да си дават сметка за случващото се. Не разбират, че само след няколко минути ще се задушат, защото азотът снижава нивото на кислорода. Поради тази причина в много страни се обмисля възможността смъртните присъди да се изпълняват с азот, защото действа бързо и безболезнено.
Моделът на Сам Куори от Алабама би бил полезен в това отношение, защото той беше създал съвършената камера за екзекуции.
Животоподдържащата система на Типи включваше кислородна бутилка и конвертор, които заедно подаваха в дихателната тръба и дробовете й смес от чист кислород и въздух от стаята. Сместа се дозираше много внимателно, само че сега в стаята почти нямаше кислород. Количеството чист кислород от бутилката изобщо не беше достатъчно, за да компенсира разликата. В състоянието, в което се намираше, Типи издъхна почти веднага. Мониторът изписука и на екрана се появи права линия. Нейният ад на земята най-после приключи.