Още един заряд се взриви на около двайсет метра и ги събори на пода. Надигнаха се и започнаха да кашлят и да плюят прахоляк. Ушите им пищяха, телата им бяха на границата на физическата издръжливост. Станаха и успяха някак да продължат напред. Скоро се появи изходът. Видяха светлината. Шон притисна Уила към гърдите си и хукна с всички сили. Имаше чувството, че сърцето му ще се пръсне от усилието.
Най-накрая излязоха и Шон спусна момичето на земята.
— Бягай, бягай при Мишел! — извика й той.
Уила хукна към Мишел, която беше успяла някак да се изправи, като се подпираше на една скала.
Куори, все още в рудника, беше уморен до припадък и беше загубил сигурната си походка. Спъна се в един камък и падна. Гейбриъл спря и се обърна назад.
— Върви, Гейбриъл! Върви!
Гейбриъл не продължи. Върна се и помогна на Куори да стане.
После двамата се спуснаха към вратата. Към дневната светлина. Небето на Алабама беше красиво. Слънцето се беше издигнало високо.
Шон отново влезе вътре.
— Хайде! — извика им. — Бързо!
Грабна Гейбриъл за ръка и го задърпа към изхода.
Мишел и Уила наблюдаваха от разстояние. Виждаха силуетите на тримата в тъмнината на рудника. Тичаха със сетни сили.
— Хайде! — пищеше Уила.
— Шон! Бягай! — изкрещя Мишел.
Метър. Половин.
Най-накрая Шон изскочи навън.
Последният заряд избухна.
Минната галерия се срути изцяло и навън се понесе облак прах и дим.
Няколко минути по-късно видяха Шон Кинг, легнал по гръб, покрит с прахоляк.
Върху него беше Гейбриъл — все още дишаше.
Нямаше обаче и следа от Сам Куори. Беше останал в рудника, затрупан под тонове скали.
84
Дан Кокс беше получил образованието си в най-престижните учебни заведения на страната. Беше успял почти във всички свои начинания. Като президент се справяше отлично както с външнополитическите, така и с вътрешните проблеми. В интелектуалната му броня нямаше много пробойни. И въпреки това хората, които познаваха първото семейство, биха се съгласили, поне на четири очи, че Джейн Кокс е по-умна от съпруга си. Или най-малкото — по-хитра.
Докато летеше с хеликоптера над селскостопанските райони на Алабама, тя потвърди това мнение. Реши, че планът на Дан Кокс няма да свърши работа. Тази каша не можеше да се оправи с пиар акция или като се припише на терористи. Имаше неща, които не знаеха, а трябваше да научат, за да вземат правилното решение.
Докато гледаше през прозореца, тя видя голямата къща долу. Всъщност гледаше през прозореца през цялото време. Беше първата къща, над която, прелитаха. Смяташе, че е много вероятно собственикът й да е и собственик на постройката, в която едва не умряха.
— Чия е къщата?
Млад агент погледна през прозореца.
— Не знам, госпожо.
Ето още нещо, което Джейн Кокс беше уредила, без да разбере никой. Лари Фостър и Чък Уотърс летяха със съпруга й. Беше изпратила там и агента ветеран Арън Бетак. Постигна го само с един красноречив поглед, след което агентът предпочете да се спаси в безопасния хеликоптер на президента. Същото се случи и с агент Уотърс. Охраната, която беше с нея, се състоеше от сравнително млади агенти. Двамата командоси бяха просто любители на оръжията и тя знаеше как да се справи с тях.
— Искам да вляза в онази къща.
— Госпожо!? — възкликна обърканият агент.
— Кажи на пилота да се спусне пред нея.
— Но… заповядано ми е да…
— Току-що преживях кошмарно премеждие. Можеха да ме убият. Не се чувствам добре и искам да сляза от хеликоптера, преди да повърна. Ясно ли се изразих? Защото, ако не си ме разбрал, ще поговоря с президента, когато се върна във Вашингтон, а той определено ще изясни нещата с началниците ти.
Двамата командоси се спогледаха, но не казаха нищо. Просто се скриха зад големите си карабини. Останалите агенти от охраната на първата дама бяха забили очи в пода и не смееха да я погледнат.
Агентът до Джейн извика:
— Уолт, свали ни пред онази къща.
След минута кацнаха, Джейн слезе от хеликоптера и се запъти към „Атли“.
Младият агент се спусна след нея.
— Госпожо, може ли да попитам къде отивате?
— Отивам в онази къща, за да поискам чаша вода и да си почина малко. Нещо против ли имате?
— Не, госпожо, разбира се, че не, но нека поне проверя мястото, преди да влезете.