— И аз много съжалявам за майка ти — обади се Уила. — Ти беше много смел в онзи рудник. Ако не беше ти, нямаше да оживея.
Гейбриъл погледна косо към Шон.
— Той ме измъкна навън. Нямаше да се справя, ако не беше мистър Шон.
Уила се огледа във временното си жилище, после пак се обърна към Гейбриъл.
— Имал е дъщеря. Казвала се е Типи.
— Да. Беше много болна. Мистър Сам понякога ми позволяваше да й чета.
— Джейн Остин. Казвал ми е.
— Много ли ти говореше за нея? — попита Шон Уила.
— Не много, но си личеше, че мисли за нея непрекъснато. — Тя погледна баща си. — Веднъж се опитах да избягам и едва не паднах в една пропаст. Мистър Сам ме спаси. Хвана ме на самия ръб.
Тък се размърда неловко.
— Всичко това е минало, Уила. Не бива да мислиш повече за тези неща, скъпа. Всичко свърши.
Уила кършеше пръсти.
— Знам, татко, но част от мен… — Наведе се напред. — Той загуби дъщеря си, нали? Загуби Типи?
Мишел и Шон се спогледаха.
— Да, така е — отвърна той. — Но баща ти е прав. Не бива да мислиш толкова много за тези неща.
Тък погледна Гейбриъл. Беше ясно, че не е във възторг от факта, че някой, свързан със Сам Куори, е в дома му и близо до дъщеря му, било то и невинно малко момче.
— Значи сега е при вас. Как вървят нещата? — попита Тък. Тонът му ясно показваше, че според него не вървят както трябва.
— Всичко е чудесно — отвърна твърдо Мишел. — Записахме го тук за новата учебна година. Издържа изпит по алгебра, макар че се записа само в седми клас, а езиковите му умения са извън всяка класация.
— Знае испански и индиански език — добави Шон.
— Това е чудесно — отбеляза Тък неискрено.
— Това е чудесно — каза Уила на Гейбриъл. — Сигурно си много умен.
Гейбриъл сви рамене.
— Като всички съм. Имам много да уча, а всичко тук е…
— Много различно? — подсказа му Уила. — Мога да ти помагам за някои неща.
Тък се засмя глухо.
— Е, скъпа, ти самата ще си достатъчно заета. Сигурен съм, че мистър Кинг може да се грижи за момчето както трябва.
Мишел погледна Уила.
— Благодаря ти, Уила. Много мило от твоя страна. — Погледна баща й и добави: — И, кой знае, двамата може да станете истински приятели.
По-късно Тък дръпна Шон и Мишел настрана, докато Уила показваше стаята си на Гейбриъл.
— Не можете да си представите колко съм ви благодарен за това, което направихте. Уила ми разказа какво се е случило. Цяло чудо е, че оцеля. Че и вие оцеляхте.
— Вероятно не ти се иска да го чуеш, но не друг, а Сам Куори се върна в рудника, за да спаси Уила. Ако не го беше направил, тя нямаше сега да е тук.
Тък се изчерви.
— Да, сигурно. Ако обаче същият този негодник не я беше отвлякъл, Уила нямаше изобщо да попадне в рудника и Пам щеше да е жива.
— Прав си. Говорил ли си със сестра си напоследък?
— Почти не. Дан искаше да вземе Уила да попътува с него по време на кампанията, но…
— … но си помисли, че ще прилича на използване…
— Нещо такова, да.
— Тък, децата наистина се нуждаят от теб. Според мен няма да е зле да оставиш съдружника си Дейвид Хилал да поеме нещата за известно време. — Шон млъкна за момент и добави: — Само стой настрана от жена му.
Тък се изненада, но преди да успее да реагира, Шон сложи ръка на рамото му и каза:
— А ако се доближиш до Касандра Малори, аз лично ще бръкна в гащите ти и ще ти го отрежа, кучи сине!
Тък се засмя, но после си даде сметка, че Шон говори съвсем сериозно.
Докато вървяха към колата, Уила излезе от къщата и изтича при тях. Подаде им три плика.
— Какво е това? — попита Мишел.
— Благодарствени писма. За всичко, което направихте за мен.
— Скъпа, не беше нужно да го правиш.
— Майка ми казваше, че винаги трябва да се пишат благодарствени писма, а и аз самата исках да направя.
Гейбриъл стисна своя плик, сякаш беше най-скъпото нещо на земята.
— Много мило, Уила. Благодаря ти.
Уила ги погледна с големите си очи и каза:
— Мразя мистър Сам за онова, което направи с мама.
Гейбриъл погледна надолу и отстъпи назад.
— Знам, скъпа — каза Мишел. — Не мисля, че е искал майка ти да пострада, но при всички случаи вината е негова.