Шон взе една бира, седна на канапето и се обади на Уотърс. Гейбриъл, каза агентът, е много добре. Гласът на момчето потвърди думите му. Шон затвори телефона и чу, че Мишел пуска душа. Той включи телевизора, но сюжетът на криминалната драма, на която попадна, беше като съшит с бели конци в сравнение с реалните събития, на които бе станал свидетел неотдавна. Изключи телевизора. Затвори очи и се опита да забрави последните няколко месеца.
Когато отвори очи, Мишел още не беше дошла. Погледна часовника си. Бяха минали петнайсет минути. Откъм спалнята не се чуваше нищо.
— Мишел?
Никакъв отговор.
— Мишел?
Той промърмори нещо недоволно, стана и отиде да погледне. След всички безумни неща, които бяха преживели… кой знае? Той извади пистолета и бавно се промъкна по късия коридор. Запали лампата с лакът.
— Мишел?
Отвори вратата на спалнята.
През вратата на банята проникваше слаба светлина.
— Мишел? — попита с по-мек глас той. — Добре ли си? Да ме ти е лошо?
Чу, че тя включва сешоар, и въздъхна облекчено. Обърна се, за да се върне във всекидневната, но не го направи. Остана на място, загледан в светлата ивица под вратата на банята.
След още няколко минути сешоарът спря и Мишел излезе от банята, с дълга бяла хавлия и все още влажна коса. Нямаше и следа от изкусителните номера на Касандра Малори. Тялото на Мишел беше напълно скрито. Нямаше и следа от грим. И въпреки това за Шон и дума не можеше да става за сравнение. Жената, която гледаше сега, беше най-красивата на света.
— Шон? — извика тя изненадано. — Всичко наред ли е?
— Дойдох да видя как си — отговори той. — Много се забави и се разтревожих. — Той смутено наведе глава. — Е, виждам, че всичко е наред. Искам да кажа… изглеждаш фантастично.
Обърна се, за да излезе.
— Ще те чакам оттатък. Може да отидем да хапнем…
Но преди да стигне до вратата, тя се озова до него, хвана го за ръката и го задърпа навътре в стаята.
— Мишел?
Тя измъкна пистолета му и го остави на бюрото.
— Ела.
Отидоха до леглото и седнаха един до друг. Тя свали хавлията и започна да разкопчава ризата му. Той погали бедрото й.
— Сигурна ли си?
Пръстите й замръзнаха за миг.
— А ти?
Шон вдигна ръка към устните й и прокара по тях показалеца си.
— Мисля, че отдавна съм сигурен.
— И аз.
Мишел легна на леглото и го притегли към себе си.