— Благодаря, че се съгласихте да дойдете толкова бързо.
— Мислехме, че ще се срещнем в Белия дом.
— И аз смятах така, но размислих. В църквата е малко по-усамотено. И… по-спокойно.
Шон се облегна назад и за момент огледа олтара, после попита:
— Какво можем да направим за теб?
— Бяхте ли там, когато това се случи?
— Да. Носех подарък за Уила.
После описа случилото се онази нощ без най-кървавите подробности.
— Тък не си спомня кой знае какво — отбеляза Джейн Кокс. — Според лекарите той ще се оправи. Няма вътрешни наранявания, но, изглежда, паметта му не е съвсем наред.
— Това се случва често при удар по главата — отбеляза Мишел. — Не е изключено обаче да си спомни.
— Сега Сикрет Сървис поема охраната и на роднините на първото семейство — каза тя.
— Умен ход — кимна Шон.
— Ахилесовата пета най-накрая се показа — добави Джейн тихо.
Шон каза:
— ФБР пое разследването. Не мисля, че ние бихме могли да направим нещо, което те не могат.
— Организирах парти за рождения ден на Уила в Кемп Дейвид. Пам беше там, приятелите на Уила, брат й и сестра й. Беше един много специален ден за едно много специално момиче…
— Такава е — съгласи се Шон.
— Кой би си помислил, че в деня на прекрасното празненство може да… да се случи този ужас? — Тя погледна Шон и добави: — Искам да намерите Уила. И хората, отговорни за това.
Шон преглътна нервно.
— Говорим за федерално разследване. Не можем да се намесваме в него. Ще ни смачкат.
— Шон, веднъж ми помогна и никога няма да го забравя. Знам, че нямам право да го искам от теб, но ето… отново ми е нужна помощта ти.
— А ФБР?
Тя махна с ръка пренебрежително.
— Сигурна съм, че са много добри. Но не се съмнявам, че заради роднинската ми връзка с Уила всичко това много бързо ще се превърне в политически боксов мач.
— Как изобщо е възможно да се политизира отвличането на дете и убийството на майка му? — попита Мишел.
Джейн я погледна с усмивка, която много приличаше на снизходителна.
— В момента тече предизборна кампания. Специалитетът на този град е превръщането на аполитичното в политическо, Мишел. Низостта, до която могат да стигнат някои хора, няма граници.
— Мислиш, че случилото се би могло да повлияе върху разследването на ФБР? — попита Шон.
— Не ми се ще да рискувам и накрая отговорът на този въпрос да е положителен. Искам хора, чиято единствена цел е да открият истината, без да гледат да очернят някого, без медиен шум. Това означава, че искам вас.
— Имате ли някаква представа кой би могъл да направи подобно нещо, мисис Кокс? — попита Мишел.
— Не, никаква.
— А обикновените заподозрени? — намеси се Шон. — Терористична група? Тъй като първото семейство е добре охранявано, нанасят удар по по-лесна мишена?
— Ако е така — каза Мишел, — скоро би трябвало да се обадят и да поемат отговорност. Да изложат някакви искания.
— Възможно е — съгласи се Шон. — Какво мисли президентът?
— Тревожи се не по-малко от мен.
— Имах предвид дали не подозира кой може да го е направил.
— Мисля, че не.
— Той знае ли за срещата с нас? — попита Шон.
— Не виждам причина да му казвам, поне засега.
— Моите уважения, госпожо, но охраната ви от Сикрет Сървис знае — отбеляза Мишел.
— Мисля, че мога да се доверя на дискретността им.
Мишел и Шон се спогледаха. Нямаше агент на Сикрет Сървис, който преднамерено би скрил каквото и да било от президента. Това би означавало сам да сложи край на кариерата си.
— Добре — кимна Шон. — Ако се заемем с това обаче, участието ни рано или късно ще стане известно.
— Ако стане — намеси се Мишел, — можем да кажем, че го правим, защото Шон е приятел на семейството и защото сме били там, когато се е случило. Всъщност се опитаха да ме убият. Можем да се придържаме към тази версия.
Шон кимна и погледна Джейн.
— Разбира се, че можем да играем по този начин.
— Добре.
— Ще трябва да разговаряме с Тък, Джон и Колийн.
— Мога да го уредя. Тък е още в болницата. Децата са при сестрата на Пам в Бетезда.
— Ще ни е нужен и достъп до местопрестъплението.
Мишел отбеляза:
— ФБР е прибрало всички веществени доказателства. Ако наистина искаме да стигнем донякъде, ще трябва да огледаме и тях.