— Ще видя какво мога да направя. В края на краищата се отнася до моето семейство.
— Добре — каза Шон бавно и се вгледа в нея внимателно.
— Значи, ще се заемете? — Джейн сложи длан върху ръката му.
Той погледна към Мишел, която кимна едва забележимо.
— Ще се заемем.
11
Излязоха от църквата. Лимузината, с която бяха дошли, не ги чакаше.
— Връщането не влиза в сметките, предполагам — промърмори Мишел.
Тръгнаха напряко през Лафайет Парк. След малко Шон каза:
— Внимавай! Ето ги, идват.
Двамата мъже крачеха с целенасочена решителност. Единият беше Киселата физиономия, агентът на ФБР. Шон и Мишел знаеха много добре кой е другият. Беше от шефовете на Сикрет Сървис, казваше се Арън Бетак. Отличната му кариера бързо го беше изстреляла на върха и Шон забеляза, че в момента походката му е доста наперена.
Препречиха им пътя.
Шон се престори на изненадан.
— Какво, да не би и вие да се разхождате? — попита той. — Полезно е за мисълта.
Киселата физиономия каза:
— Знаем къде бяхте и с кого говорихте преди малко. Тук сме, за да прекратим това още сега. Последното нещо, от което имаме нужда, са двама каубои… — Той погледна Мишел и се усмихна иронично. — Извинявай, един каубой и една каубойка да провалят всичко.
— Така и не разбрах името ти — обади се учтиво Шон.
— Чък Уотърс, специален агент на ФБР от Вашингтонския отдел.
— Добре беше да го научим — подхвърли Мишел. — Защото досега те наричах тъпак.
— Максуел! — повиши тон Бетак. — Дръж се уважително, по дяволите!
— Покажи ми нещо, което да заслужава уважение, и ще го уважавам — отсече тя.
Уотърс пристъпи до нея и размаха пръст пред носа й.
— Просто стой настрана, малка госпожичке.
Понеже Мишел беше близо десет сантиметра по-висока от Уотърс, отново не му остана длъжна.
— Ако аз съм малка госпожичка, ти си джудже.
— И за твое сведение, Чък — добави Шон, — малката госпожичка може да срита и трима ни по задниците без особено усилие.
Бетак, който беше висок колкото Кинг, но дори с по-широки рамене, се прокашля, хвърли предупредителен поглед на колегата си от ФБР и поклати глава. Лицето на Уотърс пламна, но той видимо се отдръпна.
— Шон — каза Бетак, — ти и Максуел няма да се занимавате с този случай. Точка по въпроса.
— Последния път, когато прегледах кой ми плаща, в списъка не фигурираше правителството.
— Въпреки това…
— Няма да стане. Дойдохме на среща с евентуална клиентка. Приехме да представляваме интересите й. Тук е Америка и в тази страна такива неща са позволени. А сега… чака ни работа по случая.
— Наистина ще съжаляваш за това, Кинг — излая Уотърс.
— През живота си съм съжалявал за много неща — отговори Шон. — И все пак съм стигнал дотук.
Подмина ги и Мишел го последва. Постара се лакътят й да закачи рамото на Уотърс.
Когато се качиха в джипа на Мишел, тя каза:
— Гордея се с теб.
— Не бързай да се радваш. Току-що си създадохме врагове в две от най-мощните агенции на света.
— Дръж се мъжки или си ходи вкъщи.
— Говоря сериозно, Мишел.
Тя включи джипа на скорост.
— Това означава, че трябва да решим случая бързо.
— Мислиш ли, че изобщо е възможно?
— И друг път сме се справяли с трудни случаи.
— Да, но никога не е ставало бързо.
— Позволи ми да бъда умерен песимист. Кой е първи? Тък?
— Не. Децата.
Докато пътуваха, Мишел попита:
— Как ти се стори версията на Джейн Кокс?
— Доста ясна.
— Мислиш ли?
— Ти не мислиш ли?
— Така и не ми каза откъде я познаваш.
— Откъде един човек може да познава друг?
— Остави тези екзистенциални глупости. Искам да знам как се запознахте.
— Има ли значение?
— Има значение, защото, ако преценките ти са повлияни от…
— Кой, по дяволите, казва, че преценките ми се влияят от каквото и да било?
— Хайде, хайде, видях я как сложи ръка върху твоята. Да не би да сте били гаджета?
— Мислиш, че съм чукал жената на президента на Съединените щати!? Стига глупости!