Пред болничната стая на Тък имаше двама агенти на Сикрет Сървис, но те бяха уведомени за посещението на Шон и Мишел, така че ги пуснаха веднага. Тък седеше в леглото и изглеждаше съкрушен. До него имаше стойка за интравенозни вливания, на която беше окачена банка, свързана с вената на Тък.
Шон представи Мишел и сложи длан на рамото му.
— Съжалявам за Пам — каза той.
По лицето на Тък потекоха сълзи.
— Не мога да повярвам. Не мога да повярвам, че я няма!
— Току-що говорихме с Джон и Колийн.
— Как са те?
Тък се надигна тревожно.
— Добре, доколкото е възможно — отговори Шон дипломатично.
— А Уила? Нещо ново?
Шон погледна Мишел, дръпна стол и седна до леглото.
— Не. Какво можеш да ни кажеш за онази нощ?
Мишел се приближи.
— Спокойно. Не бързайте.
Оказа се, че Тък не може да им каже кой знае какво. Бил в стаята си, когато чул писък. Изтичал към вратата, но нещо го ударило по главата.
— Лекарите казват, че имам силно сътресение, което обаче няма да има последствия.
— Кога се случи?
— Бях се качил горе, за да се преоблека. Бях на среща извън града и се прибрах късно.
— В колко?
— Малко след единайсет.
— Ние бяхме там в единайсет и половина — каза Шон.
Тък го изгледа объркано.
— Били сте там?
Шон му обясни накратко.
— Откъде се върна?
— От Джаксънвил.
— Бил си с мерцедеса?
— Да. Откъде знаете?
— Прибрал си се направо у дома? Без да спираш никъде?
— Да, защо?
— Ако някой те е следил, би могъл да забележиш нещо, ако си спирал по пътя.
— Защо им е да ме следят?
— Шон искаше да каже, че който е нападнал семейството ви, може да ви е проследил до дома.
— Искате да кажете, че може да е било случайно нападение?
— Виждат последен модел мерцедес късно през нощта и решават да… Стават такива неща, Тък.
Той закри лицето си с длан.
— Боже, не мога да повярвам, че се случи!
— Мога ли да попитам за какво беше срещата ти?
Тък свали бавно ръката си.
— Нищо особено. Знаете, че изпълнявам поръчки по отбраната. Имаме малък офис в Джаксънвил. Фирмата ми е подизпълнител в екип, който работи в областта на биологичната защита за Министерството на вътрешната сигурност. Просто уточнявахме последните подробности по нашата част от работата.
— И се прибрахме у дома точно навреме, за да ви ударят по главата — обади се Мишел.
Тък заговори бавно:
— Казаха ми за Пам. Как е умряла.
— Кой? Полицията?
— Бяха с костюми. Май казаха, че са от ФБР. Главата ми още не работи както трябва, съжалявам.
Зададоха му същите въпроси, които бяха задали на децата, и получиха същите безполезни отговори. Тък се усмихна немощно.
— За Уила това е било голям ден. Празнувала с рождения си ден в Кемп Дейвид. Колко деца имат такава възможност?
— Не много — съгласи се Мишел. — Жалко, че се е наложило да го пропуснете.
— За първи път пропускам рождения й ден. А и Кемп Дейвид. Никога не съм ходил там.
— Нищо особено — отбеляза Шон. — Значи първата дама е играела важна роля в живота на Уила?
— О, да. Разбира се, доколкото имаше време. Понякога не ми се вярва, че е съпруга на президент, толкова много работи. По дяволите, дори не ми се вярва, че той е имал неблагоразумието да се ожени за сестра ми!
— Двамата обаче с него винаги сте си допадали, нали?
— Да, харесвам Дан. Дори гласувах за него. — Тък се усмихна вяло, после пак започна да преглъща сълзите си. — Шон, не разбирам как така човек може да извърши такова нещо.
— Има една много голяма причина, Тък — отговори Шон.
— Мислиш, че е свързано с Дан и Джейн?
— Едно семейство сте. Ти си много по-лесна мишена.
— Ако това е причината, какво искат? Ако искат пари, президентът не може просто да бръкне в хазната и да им плати откуп.
Шон и Мишел се спогледаха, а Тък погледна първо единия, после другия.
— Нали наистина не може? — попита той.
— Тък, нека се съсредоточим върху фактите. За предположения ще има предостатъчно време.
— Добре, Шон, наистина няма време. Какво ще стане с Уила? Държат Уила. Тя може да е…
Надигна се тревожно.
Шон го бутна леко обратно в леглото.