Выбрать главу

— Тък, слушай. ФБР се е заело сериозно със случая, а и ние ще направим всичко, което можем. Сега е необходимо да запазим спокойствие и да получим цялата информация по случая.

Шон извади листа с буквите от ръцете на Пам.

— Познаваш ли това?

— Не, защо?

— От ФБР не ти ли го показаха?

— Не. Какво е?

— Буквите бяха изписани по ръцете на Пам с черен маркер.

— Боже… Да не би някаква секта… — Изражението на Тък се промени. Гневът му се превърна в ужас. — Да не би да е някакъв психопат като Чарлс Мансън, който мрази правителството и иска да си отмъсти чрез Уила?

Влезе сестрата и ги изгледа строго.

— Трябва да ви помоля да си тръгнете незабавно. Определено го разстройвате.

Мишел понечи да възрази, но Шон я изпревари:

— Да, извинете ни. — Той хвана ръката на Тък. — Ти сега мисли за оздравяването си. Джон и Колийн имат нужда от теб, нали разбираш?

Тък кимна и се отпусна на леглото.

След няколко минути Шон и Мишел се качиха в джипа й.

— Имам един въпрос — каза тя.

— Само един ли? Впечатлен съм.

— Защо Тък не е присъствал на рождения ден на дъщеря си в Кемп Дейвид? Нима срещата в Джаксънвил за последните подробности, не е можела да почака до следващия ден? Или да направят видеоконференция? И… на мен ли ми се стори така, или той наистина иска да знае дали президентът може да плати откуп с пари от хазната?

— А и прекалено бързо предположи, че си имаме работа със секта. Затова не го попитах защо Пам искаше да се срещне с нас. Не е изключено да е било заради него.

— Значи го подозираш?

— Подозирам всички. По същата причина не го споменах и пред Джейн Кокс.

— Хареса ми как го накара да каже, че се е прибрал направо у дома, без да спира. Мислиш ли обаче, че може да е случайно престъпление?

— Не, не мисля.

— Тогава мислиш ли, че е свързано с първото семейство?

— Мислех, докато не чух Тък.

— Какво каза Тък?

— Че работи за правителството по проект за борба с биотероризма.

14

По-късно същата вечер стигнаха до дома на Дътън, но не можаха да се доберат до къщата с джипа, защото пътят беше блокиран с преносими заграждания. Навсякъде бяха паркирани полицейски коли, джипове на ФБР и микробуси на криминалисти.

Отвъд преградите се тълпяха репортери с микрофони, които подтичваха насам-натам, следвани от операторите си. По протежение на пътя бяха паркирани новинарски ванове с издигнати антени. Имаше и доста зяпачи, които се опитваха да зърнат какво става и се превръщаха в храна за журналистите, които нямаха какво толкова да правят, освен да записват глупави мнения, защото официалните власти мълчаха.

— Това е то — каза Мишел. — Толкова по въпроса за достъпа до доказателствата.

Шон не я слушаше. Гледаше листа, на който беше преписал буквите от ръцете на Пам Дътън. Опитваше се да ги групира по смислен начин.

— Чаффакан. Хатка и Таийи?

— Чафакан? Като Чака Кан? Може да са фенове на фънк певици с тарикатски имена.

— Дръж се сериозно.

— Добре, таийи звучи като японски или китайски. Или бойно изкуство, или техника за релаксация.

— А не може ли да е шифър?

— Ако е така, нямаме ключа.

Шон извади мобилния си телефон и започна да пише на клавиатурата.

— Какво правиш?

— Каквото в наши дни правят всички. Търся го в Гугъл.

Изчака резултатите от търсенето да се появят на дисплея и започна да ги преглежда. Не изглеждаше много уверен.

— Хатка е или актриса, или компания за развлекателни спектакли. А Таийи има нещо общо с арабите от шести век. Изглежда, е някаква племенна група.

— Тероризъм?

— Не мисля. Ще опитам и други комбинации.

Продължи да въвежда комбинации и да чете резултати, докато нещо не привлече вниманието му.

— Йи.

— Какво е това?

— Вместо Таийи написах само „йи“ и виж какво се получи. — Шон започна да чете от екрана. — Произходът на сричковата азбука „йи“ се губи назад във времето, но се смята, че е повлияна от китайската писменост. Всеки знак представлява отделна сричка. Използвала се е главно за религиозни текстове и тайни писания. На този език говорят милиони хора в китайските провинции Юнан и Съчуан.

— Значи за всичко е отговорно китайско тайно религиозно общество, така ли? — попита Мишел скептично. — Буквите обаче са на латиница, а не са китайски йероглифи.