Погледна Шон и Мишел, чиито погледи бяха вперени в корема на Пам Дътън, сякаш отговорите, които искаха да получат, щяха някак да излязат оттам.
— Това има ли отношение към случая? — попита Магулас и ги изгледа с любопитство.
Най-накрая Шон отдели поглед от старите хирургически шевове и по-новия разрез.
— Бих казал, че е интересно.
18
Час по-късно спряха на паркинга пред двуетажна сграда в бизнес парк в окръг Лаудън.
— Откъде знаеш къде работи? — попита Мишел.
— Аз съм приятел на семейството, нали? — Той млъкна за момент. — Освен това взех визитка от спалнята на Тък.
— Значи едно от децата не е от Пам? Кое обаче?
— Пам е червенокоса, а Тък е рус. Уила е с черна коса. Другите две деца са със светла коса.
— Значи, макар и да е с рецесивен ген, червената коса наистина има отношение към разследването.
— И е интересен факт.
Шон и Мишел влязоха и приближиха бюрото на секретарката.
— Аз съм Шон Кинг. Това е партньорката ми Мишел Максуел. Представляваме Тък Дътън в трагичното нещастие със семейството му.
Секретарката, млада жена с къса кестенява коса и големи тъжни очи, каза:
— О, боже! Знам, научихме! Ужасно е! Как е той?
— Не е много добре. Помоли ни да дойдем в офиса му и да вземем някои неща.
— Надявам се, че той не мисли за работа в този тежък момент…
Шон се наведе напред.
— Мисля, че единствено работата го крепи. Идваме от болницата.
— Казахте, че го представлявате — каза жената бавно. — Адвокати ли сте?
Шон извади картата си.
— Възложено ни е частно разследване. Работим, за да разберем кой е извършителят и за да открием и върнем Уила у дома.
— Боже! Желая ви успех! Уила е идвала тук няколко пъти. Какво чудесно момиче!
— Абсолютно — съгласи се Мишел. — А при отвличанията времето е най-важният фактор. Заради това Тък поиска от нас да проверим какво в работата му би могло да се свърже със случая.
Секретарката доби смутен вид.
— О… Разбирам. Ами… много от нещата, по който работи мистър Дътън, са… един вид… конфиденциални.
Шон се усмихна.
— Разбирам напълно. Той сам ни го каза. Дали обаче има някой, който би могъл да ни помогне?
Жената се усмихна, видимо доволна, че може да прехвърли отговорността на някой друг.
— Разбира се. Ще се обадя на мистър Хилал.
Тя вдигна слушалката и няколко минути по-късно във фоайето дойде висок и слаб мъж с оредяваща коса, на около четирийсет.
— Аз съм Дейвид Хилал. С какво мога да ви бъда полезен?
Шон обясни защо са дошли.
— Разбирам. — Хилал разтри брадичката си. — Елате отзад, за да поговорим.
Последваха го до кабинета му. Той затвори вратата и седна срещу тях.
— Как е Тък?
— Физически ще се оправи — отговори Шон. — Емоционално нещата стоят по-различно.
— Кошмарно нещо. Не можах да повярвам, когато научих.
— Знам, че фирмата ви участва в секретна дейност, свързана с отбраната. Тък каза, че в момента правите опити да спечелите голяма правителствена поръчка в тази област.
— Така е. В търга ние сме подизпълнители. Ако спечелим обаче, ползата за нас е огромна. Това означава работа в продължение на няколко години. Тък отделяше много време за това, както и всички ние.
— По тази причина ли е бил в Джаксънвил в деня на инцидента?
— Май да — отвърна колебливо Хилал.
— Да или не? — настоя Мишел.
Хилал я погледна смутено.
— Всъщност фирмата е на Тък. Аз съм съдружник с миноритарен дял.
— Работим за Тък — каза Шон. — И искаме да открием истината. Искаме да открием убиеца на Пам Дътън. И искаме да открием Уила. Тък също го иска.
— Неловко е — каза Хилал. — Искам да кажа… Това тук не е мое…
Мишел се наведе и чукна с показалец плота на бюрото.
— Говорим за живота на едно малко момиче.
Хилал се отпусна на стола си.
— Добре, добре. Мисля, че Тък беше в Джаксънвил с някого.