— Какви истории мога да ти разкажа за случилото се зад някои от тези врати…
— Представям си екзотика… Представям си розова романтика! — прошепна Мишел в отговор.
Първата дама ги посрещна в кабинета си в Западното крило.
Тя беше с черен панталон и светлосин пуловер, а черните й обувки с ток бяха под бюрото. Изглеждаше много по-изморена от предишния път.
Шон с изненада видя Арън Бетак изправен зад нея. Или по-точно свит зад нея. Във всеки случай нямаше вид на човек, който иска да е там. Първата дама обаче почти винаги получаваше онова, което искаше.
— Заради моменти като този съжалявам, че отказах цигарите — посрещна ги Джейн Кокс и им кимна да седнат срещу нея.
— Не трябваше ли да си на предизборна обиколка някъде из Кънектикът? — попита Шон.
Първата дама кимна разсеяно.
— Върнах се веднага щом ми казаха за пакета. Повиках агент Бетак, за да отговори на въпросите ви, ако имате такива.
Шон и Мишел погледнаха Бетак, чийто вид говореше, че едва ли би им казал дори колко е часът.
Въпреки всичко той кимна и се опита да се усмихне, но се получи гримаса като на човек, усетил неприятна миризма.
— Чух, че от ФБР не са били много склонни да ви окажат съдействие — започна Джейн. — Вярвам, че това вече е минало и не срещате съпротива от никоя друга агенция?
Само една агенция участваше в това и неин представител беше едрият мъж, застанал зад гърба й. При тези думи лицето му леко почервеня.
— Всички ни оказваха съдействие — отговори Шон бързо. — Особено Сикрет Сървис. Моментът е труден за всички, но те бяха на наше разположение изцяло.
— Чудесно — каза Джейн.
Бетак се вторачи в Шон за момент, после кимна едва забележимо в знак на признателност за неочакваната защита.
Джейн Кокс седна зад бюрото и в рамките на няколко минути им разказа какво се е случило. Бетак добави техническите подробности около доставянето и съдържанието на пратката.
— Значи някой я държи — заключи Мишел. — И твърди, че тя е добре и ще се свърже с нас по-късно.
— Нямаме представа дали наистина е добре — възрази рязко Джейн. — Може и да е мъртва!
— Тревожен е фактът, че знаят къде да изпратят писмото — отбеляза Шон.
Бетак кимна.
— Предполагаме, че са проучвали семейството и са научили адреса на лелята. Дори и децата да не бяха настанени там, пратката в края на краищата пак щеше да стигне до нас.
— Или похитителите имат достъп до вътрешна информация — каза Шон и погледна косо към Бетак. — Не искам да кажа, че проблемът е в Сикрет Сървис. Може да имат други източници.
Бетак кимна.
— Така е. Ще проучим.
— Добре, какво ще правим сега? — попита Джейн.
— Могат ли да определят откъде е изпратен пакетът?
— От Долтън, Джорджия. Поне така ми каза директорът на ФБР.
Бетак потвърди с кимване.
— Добре, това все пак е нещо. Ако е установено през кой пощенски център за обработка е минала пратката, значи се знае в какъв радиус е пусната, което стеснява търсенето. Ще са нужни много хора, но все пак районът може да се проучи.
— ФБР вече го прави — обади се Бетак.
— Ако аз съм похитителят — намеси се Мишел, — щях да си дам сметка за това и да пусна пратката на доста голямо разстояние от мястото, на което държа Уила.
— Долтън е в Северна Джорджия — добави Шон. — Дотам лесно може да се стигне от Тенеси, Алабама, Северна и Южна Каролина.
— Това затруднява разследването, но не го прави невъзможно — каза Бетак. — А и е една от малкото следи, по които можем да тръгнем.
Шон вдигна очи и видя, че Джейн гледа някаква снимка в ръцете си. Обърна я към тях, за да я видят и те. Беше на Уила, яхнала кон.
— Тъкмо беше навършила шест. Разбира се, поиска да има пони. Предполагам, че всички малки деца го искат. Тогава Дан още беше в Сената. Отведохме я в малка ферма близо до Пърсълвил, във Вирджиния. Веднага се качи на това животно и после едва я свалихме. Повечето деца биха се изплашили до смърт.
Остави снимката бавно.
— Смело момиче — отбеляза тихо Шон.