— Тя е смела и умна — отвърна Джейн, — но все още е малка.
— ФБР има ли някакви идеи за мотива? — попита Мишел.
— Не, доколкото знам.
Тя погледна Бетак, който само кимна.
— Говорихме с Тък и посетихме офиса му.
— Открихте ли нещо полезно?
Шон се раздвижи смутено на стола си, после погледна Бетак.
— Това е лично.
Бетак погледна първата дама.
— Мога да си тръгна, мисис Кокс.
Тя се замисли за миг.
— Добре, благодаря агент Бетак. С президента искаме да ни информирате незабавно за всяко ново развитие.
След като Бетак излезе, Джейн Кокс попита:
— Какво разбираш под „лично“, Шон?
— Пам говорила ли ти е някога за проблеми с брака си?
— Защо задаваш този въпрос? — попита Джейн рязко.
— Просто искам да проверя всички възможности — отговори Шон. — Е? Имаше ли нещо?
Джейн се облегна назад, опря длани една в друга и кимна замислено.
— На партито в Кемп Дейвид. Стана дума защо Тък не е там и че е заминал по работа, но…
— Какво?
— Стори ми се, че искаше да каже още нещо, но не го направи. Просто добави, че Тък си е Тък и ще се върне на следващия ден. — Погледна двамата пред себе си. — Какво има?
Шон и Мишел едновременно се наклониха напред.
— Тък е трябвало да се върне в деня след отвличането? — учуди се Шон.
— Да, струва ми се, че тя каза точно така — отвърна неуверено Джейн и също се наклони напред. — Той обаче е бил вкъщи, когато е станало. Какво значи това?
Шон погледна Мишел.
— Тък може би е имал извънбрачна връзка.
Джейн стана.
— Какво?
— Ти не подозираше ли нещо такова?
— Разбира се, че не, защото не е истина! Брат ми никога не би постъпил така! Какви доказателства имате?
— Достатъчно, за да ни накарат да продължаваме да разследваме в тази посока.
Джейн седна отново.
— Това е невероятно! — Вдигна очи. — Ако с имал връзка… нали не намеквате, че…
— Джейн, не мога да отговоря на този въпрос. Поне засега. В началото на разследването сме. Правим всичко, което можем.
— И приоритетът ни е да открием и спасим Уила — добави Мишел.
— Разбира се, че това е целта. И е единствената причина, поради която ви потърсих.
Джейн опря трепереща длан до челото си.
За Шон не беше трудно да отгатне мислите й.
— Когато започнеш разследване, никога не знаеш къде ще те отведе то. Понякога истината причинява болка, Джейн. Готова ли си за това?
Първата дама го погледна хладно и втренчено.
— Истината е, че на този етап в живота ми вече нищо не ме изненадва. Намерете Уила. На всяка цена.
Вратата се отвори внезапно и тримата се обърнаха. Шон и Мишел инстинктивно скочиха, защото влезе президентът Дан Кокс заедно с двама от по-старите агенти на Сикрет Сървис.
Президентът се усмихна и протегна ръка.
Кокс беше висок горе-долу колкото Мишел и няколко сантиметра по-нисък от Шон, но раменете му бяха широки и лицето му на петдесетгодишна възраст бе по-скоро младежко, отколкото белязано от пораженията на средната възраст. Това беше удивително предвид годините, прекарани под безмилостния поглед на целия свят.
Шон и Мишел се ръкуваха с него.
— Не те очаквах — каза Джейн.
— Отмених срещите си за днес — отвърна Кокс. — Хората ми не останаха очаровани, но президентът все пак има някои привилегии. След като според социологическите проучвания водя с двайсет и четири пункта и опонентът ми по-често е съгласен, отколкото несъгласен с мен, мога да си позволя свободен ден. Но дори и да бях назад в надпреварата, безопасността на Уила е по-важна.
Джейн му се усмихна с признателност.
— Знам, че винаги си гледал на нещата по този начин.
Кокс отиде при жена си, целуна я леко по бузата и я потупа по рамото, после се обърна към двамата бивши агенти на Сикрет Сървис. Вдигна за миг очи към хората от охраната си и едва забележимо кимна към вратата. След секунда те излязоха.
Шон, който долови какво става, се замисли колко ли пъти и него бяха отпращали така — само с помръдване на клепачите.
— Джейн ми каза с какво сте се заели вие двамата — заговори Кокс. — Доволен съм, че се включвате с опита и уменията си. Трябва да направим всичко възможно, за да спасим Уила и да я върнем у дома.