Шон погледна през прозореца с ръце, мушнати в джобовете. Това, което каза Джейн, не беше лишено от смисъл. Може би наистина беше избързал със заключенията си, преди да провери думите на Хилал. Ами паролата на компютъра? Нещо го жегна. Ами ако някой друг е сменил паролата с „Касандра1“? Ами ако го е направил Хилал, защото е бил сигурен, че ще опитат да вземат информацията от твърдия диск и че като отгатнат новата парола, непременно ще стигнат до извода, че Тък и онази жена имат връзка?
Това, реши той най-накрая, е толкова вероятно, колкото застрахователната компания да му плати щета, причинена от терористи.
Обърна се рязко.
— Тък, каква е паролата на служебния ти компютър?
Шон щракна с пръсти, за да го подкани.
Тък се поколеба достатъчно.
— Кармайкъл — отвърна той.
Джейн се обади:
— Това беше моминското име на Пам, нали?
Тък кимна, после вдигна ръка и избърса една сълза от ъгълчето на окото си.
И двамата ме лъжат. Разбрали са някак, че съм проникнал в компютъра. Изпратили са ми репортерката. За да ме сплашат.
Увъртането на Тък не беше изненада. Фактът, че първата дама заставаше на негова страна, беше много по-странен. Явно трябваше да рови още много.
— Окей, ще проверя Хилал.
— Добре. — Джейн стана, целуна Тък по бузата и го прегърна.
Тръгна към Шон и каза:
— Оценявам помощта, която ни оказваш.
— Дано.
Той пренебрегна протегнатата й ръка и излезе от стаята.
24
Сам Куори избърса ивиците пот от челото си, изкриви болния си гръб в определено положение, чу облекчаващото изпукване и напрежението изчезна от претоварения му гръбнак. Наблюдаваше обработваемата си земя от най-високата точка на „Атли“ — скална аномалия, стърчаща като гърбица на трийсетина метра над земята, до чийто връх се достигаше по каменни стъпала, изгладени от краката на предшествениците му. Беше известна, поне откакто помнеше Куори, като Ангелската скала. Сякаш беше стъпало към Небесата и към някакъв по-добър живот, отколкото обикновената земя можеше да осигури на фамилията Куори. Сам Куори не беше хазартен тип, но би се обзаложил на няколко долара, че почти никой от предшествениците му мъже не е успял да осъществи това пътешествие.
Независимо от превратностите на историческата си съдба, „Атли“ беше преди всичко действаща ферма. През последните двеста години се бяха променяли единствено културите, които се отглеждаха, и начините, по които се отглеждаха.
Дизелови машини бяха изместили впряговете и плуговете, а вместо памук и тютюн сега се отглеждаха различни други неща. Куори не се смяташе обвързан с определен вид култури и винаги беше готов да опита нещо ново, стига да можеше да донесе печалба на една малка ферма, каквато беше станала „Атли“. Подобно на повечето ефективно работещи фермери, и той се вглеждаше педантично и в най-малките подробности: състава на почвите, очакваните годишни валежи, сроковете за прибиране на реколтата, изчислени до минута, прогнозите за слани, добива от декар спрямо очакваните пазарни цени, точния брой работници, които ще са нужни напролет и есен, необходимите трактори и банките, които да отпуснат съответните кредити.
Намираше се прекалено на север в Алабама, за да отглежда киви, но пък нямаше проблем да отглежда рапица, защото най-накрая наблизо бяха отворили цех, в който можеха да извличат ценното рапично масло. Рапицата беше добра зимна култура и носеше повече доход от стандартната зимна пшеница. Освен това той отглеждаше традиционни зеленчуци и плодове като зеле, зелен и бял боб, царевица, бамя, тикви, домати, ряпа и дини.
Част от продукцията изхранваше хората, които живееха в „Атли“ с него, но по-голямата част се продаваше на местните магазини и фирми, защото отчаяно се нуждаеха от приходи. Той отглеждаше и двайсет свине и още толкова изхранван с фураж добитък, защото беше открил пазари в Атланта и Чикаго, където да пласира говеждото месо. Имаха и животни за собствена консумация.
Фермерството е рискована операция и при най-добрите обстоятелства. Хората, които обработват земята и правят всичко както трябва, могат да бъдат разорени от внезапна суша или ранна слана. Майката природа никога не се извинява за понякога катастрофалната си намеса. Куори беше преживял и добри, и лоши години. Макар и да беше ясно, че не може да забогатее с това, което прави, също така беше ясно, че работата не е в парите. Плащаше си сметките, държеше главата си изправена и беше почти напълно сигурен, че човек не може да очаква повече от живота, ако не е корумпиран или прекалено амбициозен, или и двете.