— Той отрече да има връзка с Касандра.
— Така ли? Попитай го тогава къде е отседнал, когато беше там. Сигурен съм, че ще намери някакво удобно обяснение.
— Преди ми каза, че Тък не би убил жена си, но сега излиза, че не си във възторг от съдружника си.
— Не съм.
— Преди не спомена подобно нещо.
— Не съм ли?
— Имам добра памет.
— Добре. Нямам навика да се оплаквам от съдружника си пред хора, които не познавам. Трудно е обаче да ти спестя истината.
— Защо?
— Нека кажем, че се е отнесъл с мен некоректно.
— Можеш ли да дадеш пример?
— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа?
— Защо не?
Хилал извърна лице за момент, после пак се обърна към Шон.
— Всъщност е доста неловко.
— В моята работа дискретността е всичко.
Хилал извади дъвка, започна да дъвче и да говори бързо, сякаш си изливаше гнева върху дъвката и тя му даваше енергията, която му беше нужна, за да признае всичко.
— Миналата година, на коледното парти… Бяхме спечелили малка поръчка. Не беше кой знае какво, но все пак си устроихме празненство, за да поддържаме духа. Алкохол, оркестър, екзотичен бюфет, зала в „Риц Карлтън“. Похарчихме доста, но си беше в реда на нещата.
— Добре. Какво от това?
— Тък се напи като свиня и посегна на жена ми.
— Посегна? Как?
— Според нея я хванал за задника и се опитал да напъха езика си в гърлото й.
— Ти видя ли?
— Не, но вярвам на жена си.
Шон премести тежестта си върху десния крак и хвърли на Хилал скептичен поглед.
— След като вярваш на жена си, защо, по дяволите, продължаваш да бъдеш съдружник на Тък?
Хилал наведе глава, видимо смутен.
— Искаше ми се да го сритам по задника и да се махна. Исках да направя точно това, но жена ми не ми позволи.
— Тя не ти позволи?
— Имаме четири деца. Тя не работи. Както казах, всичко, което имаме, е свързано с бизнеса тук. Аз съм миноритарен съдружник. Ако опитам да се измъкна, Тък може да ме изиграе и да ме остави без пукнат цент. Не бих оцелял след такова нещо. Щяхме да загубим всичко, така че преглътнахме гордостта си. Оттогава обаче не съм оставял жена си насаме с Тък. И няма да го направя. Можеш да говориш с нея, ако искаш. Обади й се сега. Ще ти каже същото, което ти разказах и аз.
— Пам беше ли на онова коледно парти?
За момент Хилал доби изненадан вид, а после кимна.
— Да, виждам накъде биеш. Беше там. Облечена като жената на дядо Коледа, ако можеш да си го представиш. С яркочервена коса и много слаба. Мисля, че някои хора се смееха на нея, не на шегите й.
— Мислиш ли, че е видяла как Тък пуска ръце на жена ти?
— Залата не беше голяма. Доста хора видяха какво става.
— Но Пам не реагира видимо?
— Не си тръгнаха заедно, сигурен съм. — Хилал млъкна за момент. — Слушай, има ли още нещо? Защото наистина трябва да тръгвам.
Шон се върна при колата си. Причините, поради които вярваше на Хилал, бяха две. Първата беше, че „Касандра1“ беше паролата за компютъра на Тък. Втората беше твърдението на Тък, че има финансови проблеми, а Хилал се опитва да се възползва от това. След срещата си с Джейн и Тък, Шон беше прегледал още по-внимателно финансовите документи, които беше открил в компютъра на Тък. Този човек притежаваше портфейл от акции и облигации на стойност осемцифрено число, а дълг — по-малко от четвърт от тази сума, така че хленченето му, че няма пари, бе пълна глупост. Ако знаеха обаче, че е взел информацията от компютъра, значи знаеха и че ще открие лъжата. Въпреки това братът и сестрата се бяха опитали да го излъжат.
Е, защо се прибра по-рано, Тък? И какво си правил повече от час между летището и дома си?
По пътя към кантората се обади на Мишел. Тя не отговори. Остави й съобщение. Тревожеше се за партньорката си. Истината бе, че през повечето време се безпокоеше за нея. На повърхността тя беше най-коравият човек, който можеш да си представиш — като скала. Той обаче беше разбрал, че скалата се състои само от тънка външна обвивка и много деликатна сърцевина.