Джейн знаеше, че в днешно време няма политически лидер — включително съпруга й, — който да е способен да повтори подобен подвиг. От друга страна пък, във времето на Линкълн не бе имало как новината за някакъв гаф да обиколи света само за секунди. Във всеки случай, докато гледаше как съпругът й чете от екраните и удря с юмрук катедрата, докато надписи, скрити от записващите камери, казваха на тълпата кога да аплодира, кога да тропа с крака и кога да скандира, част от Джейн копнееше за старите времена. Тогава с Дан пристигаха сами, вадеха от багажника лепенки и значки, раздаваха ги на малката група любопитни, после Дан заставаше в средата на групата и говореше от сърце и душа, стискаше ръце, гушкаше бебета и подканяше хората да гласуват за него на предстоящите избори.
Сега, когато бе вече президент, където и да отидеше Вълка, с него сякаш се придвижваше цялата държава. Почти хиляда души, товарни самолети и телекомуникационно оборудване, достатъчно за цяла телефонна компания, което даваше възможност на мъжа й да се свързва мигновено с целия свят от всеки хотел, в който отсядаше. Лидерите на свободния свят не можеха да бъдат спонтанни. За жалост и техните съпруги не можеха да си го позволят.
Тя продължи да го гледа. Съпругът й беше привлекателен, а това не вредеше в повечето професии, включително и в политиката. Той знаеше как да въздейства на тълпата. Притежаваше този талант открай време. Можеше да общува с хората и да се идентифицира както с милионерите, така и с работниците от заводите, чернокожи или бели, сериозни или глупави. Иначе не би стигнал толкова далеч. Хората наистина го обичаха. И вярваха, че е искрено загрижен за тях. Джейн също вярваше. Никой мъж не можеше да стане президент, без „половинката му“ да се ангажира с идеята.
Изслуша двайсет и седем минутната предварително записана политическа реч. Тази вечер говореше за икономика и за подкрепата за запазване на работните места на профсъюзните членове в стоманодобивната и въгледобивната промишленост в щата Пенсилвания. В един момент усети, че произнася думите от речта заедно с него. Спираше за една, две, три секунди, после, произнасяше поредната шега, измислена от някой писач на речи от престижните университети, който се бе престарал за пореден път.
Тя се съблече и се пъхна в леглото. Още преди да изгаси лампата, Джейн почувства как мракът я обвива.
На сутринта някоя прислужница от Белия дом щеше да открие възглавницата на първата дама влажна от пролетите сълзи.
27
Уила остави „Разум и чувства“. Почти веднага, след като я доведоха тук, беше почукала по всяка стена и беше установила, че са солидни. Ослушваше се за стъпки и беше установила, че някой проверява коридора отвън през два часа. Сама приготвяше храната си, която се състоеше предимно от консервирани яхнии, които ядеше студени, и пакетирани дажби, които май бяха за войници. Храната не беше такава, с каквато бе свикнала, но пък на стомаха й му беше все едно. Пиеше бутилирана вода, дъвчеше бисквити, полагаше усилия да не измръзне и използваше батерията на фенерчето пестеливо, като го изключваше, когато почиваше, и се мъчеше да не мисли за разните неща, които се спускаха към нея в тъмното.
Ослушваше се, за да чуе стъпките на високия възрастен мъж. Беше се научила да ги разпознава. Него харесваше повече от другите, които идваха, за да й донесат вода, консерви или чисти дрехи, или нови батерии за фенерчето. Те никога не говореха, никога не я гледаха, но тя се страхуваше от тях. Страхуваше се мълчанието им изведнъж да не се превърне в гняв.
В началото тя се опитваше да ги заговори, но вече не го правеше. Вместо това, когато идваха, се опитваше да стане невидима. И въздъхваше с облекчение, когато заключеха вратата зад себе си.
Погледна часовника си. Стъпките току-що бяха заглъхнали. Сега имаше време. Цели два часа спокойствие. Грабна фенера и отиде до вратата. Почука леко. Почака. Почука пак. Почака.
— Хеей! — каза. — Хеей, мисля, че тук май стана пожар.
Никой не отговори.
Остави фенера и извади от джоба си химикалката, която й беше дал Куори. Развинти плоския метален клипс от горния край. Той имаше нужната извивка от деветдесет градуса. После извади дълго метално парче с триъгълна издатинка. Беше го направила от капак от консерва. След като сряза кръглото парче на две по средата, като го притисна с тежкия фенер и с друг капак от консерва го претри, с много усилия нави отрязаното парче на стегнат цилиндър и го смачка с долната част на фенера в необходимата форма.