— Грег каза, че в днешно време могат да се проследят всякакви плащания. По електронен път, в швейцарски банкови сметки, каквото и да е. Това беше нещо като аванс.
— Добре.
— Слушай, може би ще успеем да се споразумеем някак?
— Не ми трябват пари в плик.
— Споразуменията невинаги са за пари. — Погледна го тревожно. — Сигурно си мислиш, че съм курва, но всъщност не съм такава. Можем да се позабавляваме чудесно заедно.
— Благодаря, но не си падам по жени, които си показват задника на всяко момче за доставки, което почука на вратата им. Не искам да съм прекалено рязък, но ще те попитам — кога за последен път се преглежда за венерически болести?
Тя замахна да го удари, но той улови китката й.
— От тази каша няма да се измъкнеш със секс, скъпа. Тук не става въпрос за някаква си скапана държавна поръчка и живот в луксозен апартамент на брега на океана. Ако не ми помогнеш, се готви за обвинение за съучастничество в убийство и отвличане. Във Вирджиния, където е извършено престъплението, наказанието е смърт. Убиват те със смъртоносна инжекция, която е безболезнена, но смъртта си е една и съща.
По лицето на Касандра потекоха сълзи.
— Нямам нищо общо с това, кълна се пред Бога!
Шон извади цифров диктофон и го сложи на масата.
— Седни.
Тя седна.
— Ето го споразумението. Ако не ми кажеш цялата истина, а знам достатъчно, за да усетя и най-малкия опит да ме подхлъзнеш, всичко това ще отиде при федералните по най-бързия начин. Ясен ли съм?
Тя кимна, избърса сълзите си и отпи глътка вода за кураж.
— Чудесно. — Шон включи устройството и започна: — В деня, преди жена му да бъде убита, Тък е бил тук с теб. Отседнал е в апартамента ти, а не в хотел. Така ли е?
Касандра кимна.
— Трябва да го чуя.
— Да, беше тук.
— Тук е прекарал и предишната вечер, нали?
— Да.
— И двамата бяхте в интимни отношения?
— Да.
— Жена му знаеше ли?
— Нямам представа. Тък, изглежда, мислеше, че тя не знае.
— Тък те е наел заради предишната ти работа в Министерството на вътрешната сигурност. Смятал е, че така ще си осигури по-добри позиции в процедурата за възлагане на голяма държавна поръчка от това министерство. Така ли е?
— Да.
— И в момента играеш двойна игра с Грег Доусън и „Сайънс Метърс“?
Касандра се поколеба. Шон посегна към диктофона.
— Добре, щом така искаш…
— Чакай! Да! Работя с Грег Доусън зад гърба на Тък. Следеше ни. Разбра за нас с Тък, дойде при мен и ми предложи сделка. Приех.
— Тък Дътън е трябвало да се прибере в деня, след като семейството му е било нападнато. Прибрал се е по-рано обаче. Знаеш ли защо?
— Ние… имахме разногласия.
— За какво?
— Мисля, че… изглежда, подозираше, че става нещо.
— Между Доусън и теб ли?
Тя го погледна изненадано.
— Не. Точно обратното.
Сега Шон доби учуден вид.
— Обратното?
— Не. Мислеше, че жена му му изневерява. Казах му, че според мен е глупав. Попитах го какви са шансовете той и жена му да си изневеряват един на друг по едно и също време. Реши, че не е тактично от моя страна да говоря така, но мъжете са същински деца, когато става дума за изневери. Добре. Изневерил си. Не е кой знае какво. Продължаваш напред и това е.
— Но той не продължи напред?
— Не. Имах чувството, че ще ме удари. Каза ми, че обичал жена си. Бяхме в леглото, голи след страхотен секс. Тогава казах нещо тъпо от рода на: „Е, ама го показваш по странен начин“. Тогава ми се разкрещя, взе нещата си и си тръгна.
— А каза ли ти защо е смятал, че жена му му изневерява?
— Спомена, че дочул някакви телефонни разговори. Веднъж проследил Пам и я видял да пие кафе с мъж, когото не познавал.
Шон се облегна на възглавничките. Не беше мислил за подобен вариант.
— Каза ли как е изглеждал мъжът?
— Не, не каза.
— Между времето, когато Тък е слязъл от самолета и когато би трябвало да се е прибрал вкъщи, има разлика от един час, през който не се знае какво е правил. Става дума за времето между десет и трийсет и единайсет и трийсет вечерта. Обаждал ли ти се е през това време?