Двамата с Мишел нарушиха всички възможни правила за запазване сцената на местопрестъплението. Само че това тук не беше обикновено местопрестъпление и Шон реши да приложи нови правила. Не знаеше как точно ще се развият нещата, но беше съвсем наясно как искаше да приключи всичко.
— Готово — каза Мишел, след като направи последната снимка.
Шон й подаде някои от папките, които трябваше да изнесат.
— Мишел, защо е взел Типи у дома от медицинското заведение, а после я е откарал някъде другаде?
— Не знам. Не виждам никакъв смисъл.
Докато Мишел говореше, Шон влезе по-навътре в помещението. Сви зад един ъгъл покрай някаква преграда и извика:
— Какво, по дяволите, е това?
Тя изтича при него, когато той се спусна към някакви метални контейнери, наредени един върху друг в дъното на помещението. Той остави папките, които носеше, взе един контейнер и започна да го оглежда от всички страни. Прочете етикета.
— Какво е това? — попита Мишел.
Вместо отговор Шон изтича до вратата, отвори я и извика Гейбриъл и Рут Ан да дойдат. Отведе ги при контейнерите.
И двамата поклатиха неразбиращо глави, когато Шон ги попита за какво ги използва Сам Куори. После Шон огледа другите неща, разхвърляни по работна маса до контейнерите. Имаше остатъци от апаратура за видеонаблюдение, изкормена видеокамера, няколко стари дистанционни и ролки метално фолио.
— За какво е всичко това? — попита той.
Гейбриъл поклати глава.
— Не знам. Знам обаче, че мистър Сам може да конструира всичко, което си поиска. И да поправи всичко. И механично, и електронно. Бива го и като дърводелец.
— Разбира от тези работи — намеси се и Рут Ан. — Може да поправи всичко.
— Някаква идея, къде може да е отишъл? Каза, че пикапът го няма.
— Да, ама той има и самолет — отговори Гейбриъл.
— Какъв самолет? — попита бързо Мишел.
— Малък, едномоторен. „Чесна“.
— За какво му е самолет?
— Бил е пилот във Виетнам — отговори Рут Ан. — И понякога ходи в стария рудник. Лети дотам.
— Какъв стар рудник?
Гейбриъл им обясни за въгледобивната мина. Спомена, че някога е била затвор за пленници на Конфедерацията.
— Затвор — повтори Шон и погледна Мишел многозначително. — Мислиш ли, че може да е отишъл там?
— Ако самолетът го няма, значи е там. С него лети само дотам.
— Мислиш ли, че е закарал Типи там?
— Не, не мисля. Самолетът е малък и не може да събере всички апарати, от които тя има нужда.
— Тогава къде може да е?
Гейбриъл се замисли.
— Мистър Сам построи малка къща само с една стая в края на земите му, доста далеч оттук. Ама там няма нищо. Няма ток, така че мис Типи не може да е там. Защото за апаратите трябва електричество.
— Защо тогава е построил такава къща?
Гейбриъл сви рамене.
— Не знам. Сам я построи. Много време му отне.
Шон изгледа Мишел нервно, после се обърна към момчето.
— Можеш ли да ни покажеш как да стигнем до рудника?
— Мога, ако дойда с вас.
— Гейбриъл! — възкликна майка му.
— Не мога да ги упътя оттук, мамо! Ако обаче отида с тях…
Тя погледна тревожно сина си.
— Той винаги е бил много добър с нас. Мистър Сам. Дори и да е направил нещо лошо, значи е имал причина, можете да сте сигурни.
— Остави ни къщата и имота си — обади се Гейбриъл.
— И е дал на Фред хиляда долара в брой — добави Рут Ан. — Самият Фред ми го каза.
— Да не би да е смятал, че няма да живее още дълго? — попита Шон.
— Кой знае колко ще живее? — тросна се Рут Ан. — Всеки може още утре да падне и да умре. Божия воля!
— Кой още е в рудника според теб? — попита Шон.
— Може би Даръл, синът му. Може би и Карлос — отвърна Гейбриъл.
— А някой си Кърт Стивънс?
— Мистър Сам каза, че Кърт е заминал — поклати глава Гейбриъл.
— А имат ли оръжие в рудника? — попита Мишел.
— Мистър Сам обича оръжията си. И Даръл. И двамата стрелят добре. Могат с куршум да откъснат крилата на пчела.
— Чудесно — каза Шон. — Гейбриъл, ще дойдеш ли с нас да ни покажеш къде той държи самолета? И ако го няма, да дойдеш с нас до рудника?
Гейбриъл вдигна поглед към майка си, която сложи ръка на рамото.
— Мамо, мисля, че трябва да отида.
— Защо, момче? Защо? Не е твоя работа.
— Мистър Сам не е лош човек. Сама го каза. Познавам го откакто се помня. Защо да не отида горе, за да му помогна да се оправят нещата? Искам да отида. Трябва да отида.
По лицето на Рут Ан потекоха сълзи.
— Ще се грижим добре за него, Рут Ан — увери я Шон. — Ще ти го доведем у дома. Обещавам.
Рут Ан се обърна към Шон.
— Гледайте да ми го върнете, защото той е всичко, което имам!
78
Двата хеликоптера се издигнаха и полетяха на югоизток. В единия бяха президентът и съпругата му заедно с няколко агенти от Сикрет Сървис и оборудването, което успяха да натоварят в последната минута. Във втория имаше още агенти. Там бяха и двете най-добре обучени кучета за откриване на взривни вещества, с които разполагаше ФБР, още оборудване и Чък Уотърс, който беше уведомен за случващото се от Лари Фостър без знанието на първото семейство. До него беше Арън Бетак, който се беше присъединил към групата, също без знанието на първото семейство. Небето изсветляваше с всяка изминала минута, духаше лек ветрец, а изгряващото слънце всеки момент щеше да прогони сутрешния хлад.
Телефонът на Бетак иззвъня.
— Да?
— Арън, обажда се Шон Кинг. Трябва да поговорим.
— Зает съм в момента.
— Аз съм в Алабама.
— Какво? И ние сме там.
— Вие? С кого?
Бетак погледна Уотърс и отговори:
— Както ти казах. Вълка и Риса са в движение. — Това бяха кодовите имена на президента и съпругата му, които използваха в Сикрет Сървис. — Ти какво правиш в Алабама?
— Ако трябва да отгатна, мисля, че се движа в същата посока като вас. Къде точно отивате?
— Не знам, Шон. Казах ти вече.
— Така е, но сметнах, че вече сте наясно. С президента сте, а не знаете къде отивате?
— Всичко се обърка. Летим на сляпо и потъпкваме всички инструкции на службата. Лари Фостър е шеф на охраната и всеки момент ще получи инфаркт. След скандала в Овалния кабинет сега летим с хеликоптера към точка, зададена с координати.
— Арън, това е безумно. Може да попаднете в капан!
— Кажи ми нещо, което не знам. Да не мислиш, че сме особено щастливи? Той обаче е президентът.
— Казваш, че директорът на Сикрет Сървис е допуснал това да се случи? Или старшите съветници на президента? Ами вицепрезидентът?
— Ходим по въже. Той е главнокомандващият, а ние сме негови подчинени. Все пак успяхме да поискаме подкрепа от ФБР и от военните, така че ще осигурим добра защита дори и при тези обстоятелства.
Уотърс кимна на Бетак да му даде телефона.
— Кинг? Чък Уотърс.
— Ей, Чък, оставих ти съобщение.
— Какво правиш, по дяволите?
— Ако ти кажа, няма да повярваш. Арън ми каза с какво сте се захванали. Може би ще попаднете в засада.
— Можем. Президентът обаче не знае, че преди нас лети още един хеликоптер, пълен с командоси от взвода за спасяване на заложници. Докато кацнем и преди президентът да слезе, те ще огледат мястото и ще заградят периметър, така че и мравка да не може да премине. Ако не ни хареса гледката, ще се махнем оттам, без да се съобразяваме с президента.
— Ами ако ви обстрелват във въздуха?
— Машините ни са оборудвани за противодействие на ракети земя-въздух и въздух-въздух. Освен това над нас летят военни самолети. А ескадрила бойни хеликоптери „Апачи“ оглеждат терена сантиметър по сантиметър от точката, която ни е дадена. Нали знаеш, че като видиш „Апачи“, или се предаваш, или пълниш гащите, или и двете?