— Защо просто не е направила аборт?
— За да свърши по този начин ли? — Джейн посочи Типи. — И не е толкова лесно, колкото си мислиш, Дани. Свързах се с нея. Казах й, че всичко ще се нареди. Че разбирам какво се е случило и че не смятам да обвинявам нея.
— Как е станало?
— Изглежда, си я срещнал в някакъв бар. Вероятно си бил много очарователен, след като си успял да я убедиш да правите секс толкова бързо. Или може би това е показателно за типа жени, които те привличаха?
Дан Кокс сложи длан на челото си.
— Не помня нищо, кълна се.
— Значи не помниш, че Шон Кинг те доведе у дома?
— Кинг? Шон Кинг? Той знае?
— Той те е открил в колата с нея. И не е казал нито дума на никого.
— И ти се сприятели с него.
— Това беше една от причините, да.
Дан я погледна косо.
— Има ли и други причини?
— Дори не смей да ми задаваш този въпрос.
— Съжалявам, Джейн. Извинявай.
— Райт ми се обади около месец по-късно. Цикълът й закъсняваше. После установи, че е бременна. Беше сигурна, че ти си бащата. Не беше правила секс с никой друг. Всъщност бил си й първият. Повярвах й. Не искаше пари или нещо такова. Просто беше изплашена. Не знаеше какво да прави. Като Типи Куори. Тък и Пам по онова време бяха в Италия. Беше забременяла, но не беше успяла да задържи плода. Този факт беше известен само на мен и Тък. И истината беше, че бебето е твое, независимо че щеше да го роди жена, която не бе твоя съпруга. Не можех просто да се откажа от него и да го оставя в ръцете на Даян Райт, защото беше ясно, че ще го даде за осиновяване. Уговорих се с нея и след осем месеца тя замина за Италия. Срещнахме се там. Когато се роди бебето, го занесох на Пам и Тък. Когато Пам се върна от Италия след време, всички решиха, че детето е нейно.
— И си крила всичко от мен?
— Предвид нещата, които ти си крил от мен, бих казала, че имам много да наваксвам.
— Но защо всичко това заради…
— Заради едно бебе, което се е родило, защото си чукал друга жена? Както ти казах, детето е твоя кръв. Тя е твое дете, Дан. Един от нас трябваше да поеме отговорност и аз я поех. Винаги аз съм поемала отговорностите, Дан!
— И не си им казала? Не си казала на Тък и Пам, че Уила е мое дете?
— Как бих могла? Да отида при него и да му кажа: „А, между другото, мили братко, това е копелето на Дан. Харесва ли ти?“ И Даян Райт не се е виждала никога с Пам и Тък. Смяташе, че съм уговорила с някого да осинови бебето й. По очевидни причини не исках да научи кои са осиновителите. Шон Кинг обаче разбра, че Пам е раждала само два пъти. Заради това трябваше да крия писмата на похитителя от всички и да се опитам да потуля нещата.
— Не разбирам.
— Ако бяха открили, че Уила е осиновена, щяха да започнат да ровят, Дан. Политическите ти противници например. Биха могли да открият Даян Райт и да разберат какво е станало. Че си правил секс с нея и че аз съм се погрижила твоето бебе да бъде осиновено от брат ми. Никакъв пиар нямаше да те измъкне от подобна каша. С кариерата ти щеше да е свършено.
— Разбирам. Обичам Уила — каза президентът. — Винаги съм я обичал. Може би съм долавял някаква връзка с нея.
— Тя е умна, добра и сладка. И ще направя всичко възможно да се прибере у дома жива и здрава.
Президентът погледна Типи.
— Но ние нямаме нищо общо с нейното състояние.
Джейн избърса очите си със салфетка.
— Аз имам. Обади ми се, изпаднала в паника, когато откри, че е бременна. Не можела да каже на родителите си, поне така ми каза. Нямало да я разберат. И не искаше да износи детето. Не можех да я обвиня, защото ти всъщност я изнасили. Единственият изход беше абортът. Не можех да допусна да отиде в болница или при истински лекар. Можеше да се разчуе. Трябваше да стане бързо и тихо. Познавах човек, който можеше да свърши работата. Дори я закарах дотам и я оставих. Платих процедурата и й дадох пари за такси до дома. Онзи идиот явно е оплескал нещата. Макар че… нямах представа, че е станало така. Не проследих нещата докрай. Не съм искала, предполагам. Просто бързах да забравя всичко.
— Пълна трагедия — отбеляза мрачно президентът, все още загледан в Типи.
— Трябва да го направим — каза Джейн. — И да се махаме оттук. И да си върнем Уила.
— Скъпа, ако Уотърс е прав за онова, което ни каза в хеликоптера, няма да си върнем Уила.
— Какво искаш да кажеш?
— Той иска да ни убие. Този Куори. Може да се опита да го направи, когато си тръгваме оттук.
— Как би могъл? Охранява ни цяла армия. Винаги ни охранява цяла армия.
— Не знам… ако това е била целта му през цялото време… Поне ще опита.
— Тоест какво предлагаш?
— Предлагам да се съсредоточим върху оцеляването си. Ако последва опит за атентат и той се провали, нашият човек ще убие Уила, ако все още е жива. Освен това обаче ще направи опит да разкрие какво се е случило. Трябва да сме подготвени. Трябва да имаме алтернатива. Каквито и доказателства да извади, моите хора трябва да са в състояние да ги оборят. Той е сам. Ние разполагаме с армия от медийни експерти.
— Наистина е сам, но виж какво успя да направи досега…
— Няма без значение. Важното е как ще завърши всичко. Сега нека направим каквото иска Куори и да се махаме оттук.
Пристъпиха към леглото и се хванаха за ръце.
— Съжалявам, Типи — каза Джейн. — Не съм искала нито за миг това да се случи. Наистина съжалявам.
Президентът се прокашля.
— Надявам се да ми простиш за онова, което ти причиних. Не е достатъчно да кажа, че не си спомням или че не съм бил на себе си. Отговорността е моя. И ще трябва да живея с угризенията си цял живот. И аз съжалявам, Типи. От цялото си сърце.
Джейн докосна леко ръката на Типи. Президентът също понечи да я докосне, но размисли и се отказа.
Обърнаха се към вратата. Командосите бяха съвсем близо. Фостър, Уотърс и екипът на Сикрет Сървис бяха зад тях, готови да реагират при най-малкия знак.
Карлос видя всичко на монитора в укритието си.
Натисна единствения бутон на дистанционното. Това предизвика две неща, които се случиха едновременно.
Петсантиметрова метална врата, скрита в стената, се плъзна напред, тласкана от хидравлична система. Така първото семейство остана изолирано в къщата.
После в къщата се разнесе съскане. Покрай стените имаше дупчици, пробити внимателно в металната плоча под пода. Бормашината беше попаднала на нея, а не на някакъв плътен фундамент. Под тази метална плоча имаше кухини, в които бяха скрити метални контейнери с азот. Те бяха свързани с кабел, който излизаше през пластмасова тръба през основите на къщата и се задействаше с дистанционното, за да се изпусне газът. Той засъска през малките дупчици и започна да изпълва помещението през пролуките в дъските на пода. Газът в контейнерите беше под голямо налягане и съвсем скоро изпълни малкото помещение.
Азотът се среща естествено в атмосферата, но когато концентрацията му е прекалено висока, може да причини смърт.
Хората, изложени на такива високи концентрации, не усещат никаква болка. Бързо изпадат в безсъзнание, без да си дават сметка за случващото се. Не разбират, че само след няколко минути ще се задушат, защото азотът снижава нивото на кислорода. Поради тази причина в много страни се обмисля възможността смъртните присъди да се изпълняват с азот, защото действа бързо и безболезнено.
Моделът на Сам Куори от Алабама би бил полезен в това отношение, защото той беше създал съвършената камера за екзекуции.
Животоподдържащата система на Типи включваше кислородна бутилка и конвертор, които заедно подаваха в дихателната тръба и дробовете й смес от чист кислород и въздух от стаята. Сместа се дозираше много внимателно, само че сега в стаята почти нямаше кислород. Количеството чист кислород от бутилката изобщо не беше достатъчно, за да компенсира разликата. В състоянието, в което се намираше, Типи издъхна почти веднага. Мониторът изписука и на екрана се появи права линия. Нейният ад на земята най-после приключи.
Командосите отвън трескаво се опитваха да отворят вратата с всички възможни средства, без да използват огнестрелно оръжие и взрив, защото така биха изложили на опасност живота на хората вътре. Опитаха металната врата и стените, но установиха, че и под тях се крият заварени метални плочи. Качиха се на покрива и се опитаха да проникнат оттам с брадви и триони, но и това се оказа невъзможно — същите метални плочи бяха заварени и там. Малката къща, изглежда, беше непробиваема.