Командосът кимна към руините.
— Изглеждаше доста по-различно, когато го видях за пръв път.
— Бил си тук и преди? — попита Мишел.
Той кимна.
— Бях в хеликоптера с първата дама, преди да избухне пожарът. Тя ни накара да кацнем тук. Каза, че не се чувства добре. Отвори й чернокожа жена и тя влезе вътре. Мисля, че беше прислужница. Поговориха малко, после първата дама слезе в мазето. Настоя да го направи. Не пусна никой друг там. Влезе сама, после излезе и излетяхме към дома.
Шон и Мишел гледаха останките.
И „Атли“ избухна в пламъци.
86
Поканата дойде два дни след като се върнаха от Алабама.
Белият дом изглеждаше красив на меката светлина на есенната вечер.
Вечеряха в апартамента на първото семейство. Президентът не беше там. Поканата беше отправила Джейн. След вечеря седнаха във всекидневната, където им поднесоха кафе. В продължение на няколко минути всички мълчаха. Шон и Мишел седяха, изпълнени с напрежение, а Джейн избягваше да ги погледне в очите.
— Изминахме дълъг път — каза тя накрая.
— В какъв смисъл? — попита Шон.
— Намерихме Уила, върнахме нещата в нормалния ритъм. Не мога да ви се отблагодаря за онова, което направихте. Ако не бяхте вие, с президента щяхме да сме мъртви. Уила също.
— Сам Куори е мъртъв. Също и синът му. И Типи Куори. Но ти го знаеше. Едно малко момче, Гейбриъл, загуби майка си. А Даян Уол? Познавахме я като Даян Райт. Жената, която се чукаше с мъжа ти онази нощ в колата в Атланта. Помниш я, нали?
— Шон, моля те, не бъди груб. Не е необходимо.
— Уила загуби две майки. Това е истинска трагедия.
— Нямаш доказателства, че Пам не е била нейна майка.
Шон извади от джоба си някакви документи.
— Всъщност имам. Намерих ги в мазето на „Атли“. Резултати от ДНК анализ. Доказват, че Даян Уол е нейната биологична майка.
Джейн остави чашата си, докосна устни с ленена салфетка и се загледа в него.
— Поканих ви тук, за да ви предложа да продължим напред. А не да се ровим в миналото.
— Защо изпитваш нужда да го направиш? — попита Шон, докато Мишел наблюдаваше мълчаливо.
— Защото знам, че сте били в онази къща. Знам, че сте видели стаята в мазето.
— А, имаш предвид „Атли“. Къщата, която изгоря малко след като си излязла от нея. Пожарът, в който загина Рут Ан.
— Стана ми много мъчно, като научих.
— Ти говори с Рут Ан, нали?
— Да, за кратко. Стори ми се добра жена. Радвам се, че успяхме да уредим официално да станете настойници на сина й.
— Да. А не можа ли да измислиш друг начин да се отървеш от доказателствата? Вместо да изгориш къщата и да убиеш нещастната жена?
Джейн го погледна невъзмутимо.
— Нямам представа за какво говориш. Когато си тръгнах от къщата, тя беше напълно здрава, както и Рут Ан. Можеш да попиташ всеки от хората, които бяха с мен. Да не говорим, Шон, че се приближаваш опасно до неща, от които трябва да се пазиш.
— Това заплаха ли е? Защото заплахите, отправени дори към нищожества като мен, подлежат на санкции.
— Искаш ли да чуеш предложението ми?
— Защо не? Стигнахме чак дотук…
— Случилото се е достойно за съжаление. От край до край. Без да навлизам в подробности, ще ти кажа, че всичко беше много трудно и сложно. И за мен, и за президента.
— Да, хубавото е, че за семейството на Куори не е било толкова трудно. Само един унищожен живот, нищо повече, заради извършеното от съпруга ти.
Джейн не обърна внимание на думите му.
— За доброто на страната ви моля да не повдигате въпроси, които биха могли да злепоставят президента. Той е добър човек. Служи на страната си всеотдайно. Чудесен баща е.
— И защо да го правим?
— В замяна ще ви гарантирам, че няма да има съдебно преследване срещу вас за разбиването на офиса на брат ми и кражбата на файловете от компютъра му. Информацията, която те съдържат, е конфиденциална и както разбирам, част от нея е свързана с националната сигурност.
— Не съм разбивал офиса на брат ти. Работех по конкретно разследване. Възложено ми от теб.
— Съдът ще реши дали е така. Аз не съм искала от теб да нарушаваш закона. От своя страна аз също се порових и установих, че си заплашвал Касандра Малори с цел шантаж. Мисля също, че мис Малори ще свидетелства, че си й отправил неприлични сексуални предложения в дома й, в който си проникнал под фалшив претекст, докато тя не е била облечена.
— Малката мис Касандра не ме плаши Джейн. Ни най-малко.
— Освен това установих, че агент Арън Бетак е влизал в кабинета ми и е взел нещо от бюрото ми. Мисля, че фактите ще покажат, че го е направил по твое настояване. Не само кариерата на агент Бетак ще бъде застрашена, но и тримата може да влезете в затвора.
— Ако можеш да го докажеш, действай. Ако обаче се върнем към постиженията на мъжа ти, мисля, че пропусна едно.
— Какво? — попита тя хладно.
— Прелюбодействата му. Те се загубиха някъде и не влязоха в списъка ти.
— Ами това, че е изнасилвач? — добави Мишел.
Джейн стана.
— Нямате доказателства за нищо, така че горещо ви препоръчвам да задържите нелепите обвинения за себе си, освен ако не искате да имате много сериозни неприятности. Той е президент на Съединените щати! Проявете малко уважение, по дяволите!
— Уважение за какво?
— Все едно ми е какви лъжи сте видели по онези стени в мазето! Нямате право да…
Шон я прекъсна:
— Онова, което видяхме там, беше истината. Ти също знаеш, че е така, и затова предизвика пожара. И… имаме всякакви права, уважаема госпожо.
— Аз съм съпруга на президента! — каза Джейн и стана.
Шон също стана.
— Кога престана да се интересуваш от истината, Джейн? Кога тя престана да е от значение за теб? След като за пръв път прикри мъжа си? Или след втория път? Или просто си убедена, че винаги е виновен някой друг? Или че един ден той ще се прибере у дома, ще изпие някакви хапчета и ще стане друг човек? И миналото, болката просто ще изчезнат? Че човек като Сам Куори може да остави всичко и да се примири? Както всички останали, защото мъжът ти беше изгряваща звезда? Защото от него е щял да стане велик президент?
— Нямаш представа какво е да си тук! Да трябва винаги да си нащрек. Да не можеш и за миг да свалиш гарда! Да си наясно, че и най-малката грешка, която допуснеш, ще обиколи света!
— Никой не ви е вкарал тук насила, Джейн.
— Работих твърде много… — Тя млъкна и попи очите си с кърпичка.
— Мислех, че те познавам. Мислех, че те уважавам. Мислех, че си истинска. А всъщност всичко е било дим и прах в очите, нали? Както всичко друго в този град. Зад завесата няма нищо!
— Мисля, че е време да напуснете дома ми.
Мишел застана до Шон.
— Тръгваме си, Джейн — каза Шон. — Само не забравяй едно. Това тук не е твой дом. Принадлежи на американския народ. Ти и мъжът ти сте само наематели.
87
— Вестникарският бизнес е гаден, нали, Марти? — подвикна Шон. — Вече никой не иска да чака да излезе вестникът. Четат новините в интернет. Дори и да са измислени.
Беше полунощ. С Мишел бяха край една подпорна колона в подземен паркинг в центъра на Вашингтон. Мъжът, който крачеше към тях, спря и се засмя. Мишел и Шон застанаха в светлото петно под лампата на тавана.
Шон се ръкува с Мартин Детерман и представи Мишел.
— Че кой бизнес не е гаден в наши дни? — попита Детерман.
Той беше нисък, с гъста сивееща коса и силен глас. Зад очилата му шареха проницателни очи.
— Да очакваш от хората да губят време да четат, а после и да мислят… Пази боже!
Шон се ухили.
— Марти, никой не обича ревльовците!
— А вие какво се криете тук? — Той се озърна в празния паркинг. — Имам чувството, че съм в сцена от „Цялото президентско войнство“.
— А мислиш ли, че малко информация би могла да увеличи продажбите ти на вестници?
Детерман се засмя.
— Бих предпочел да получа „Пулицър“ за тази цел, но винаги изслушвам предложенията. Някой ден мога да напиша автобиографията ти от твое име, а? Кой знае, след като толкова мастило се изписа за вас напоследък, може и да успеем да я продадем на някой издател за седемцифрена сума.