Помълча, после продължи:
— Липсвате на всички: на Джинин, на съседите си, семейство Хартман… Ходих у тях, за да взема нещата, които сте ми оставили, и непрекъснато готвя по рецептите на Сипси. О, между другото, откакто се видяхме за последно, съм свалила двайсет килограма. Но имам да свалям още пет… Какво още… Ах, да, приятелят ви Оси почина миналия месец, но вие вече знаете. А, знаех си, че исках да ви кажа още нещо: помните ли онази снимка, на която сте със синята рокля на точки в универсалния магазин? Сложих я в рамка на работната си маса в дневната и една от клиентките ми я видя и каза: „Ивлин, толкова приличаш на майка си!“ Какво ще кажете за това, а госпожо Тредгуд?
Ивлин разказа на приятелката си каквото й дойде наум от случилото се през изминалата година и не си тръгна, докато не почувства в сърцето си, че госпожа Тредгуд наистина е добре.
По обратния път към колата се усмихваше и се чувстваше доволна, но когато мина покрай гроба на Рут, спря.
На него имаше нещо, което не бе там преди. Върху надгробната плоча бе сложен стъклен буркан, пълен с току-що откъснати розови трендафили. До буркана имаше писмо, адресирано с тънък разкривен почерк: „За Рут Джеймсън“.
Ивлин взе изненадано плика. Вътре имаше старомодна великденска картичка със снимка на момиченце с кошница пъстри яйца. Тя отвори картичката:
А подписът гласеше:
Винаги ще те помня:
Твоята приятелка
Факирът на пчелите
Ивлин се изправи с картичката в ръка и огледа гробището, но не видя никого.
„Бирмингамски новини“
17 март 1988
Изчезнала е възрастна жена
Госпожа Веста Адкок, 83-годишната обитателка на старчески дом „Розовата тераса“, излязла вчера, след като обявила, че иска да подиша чист въздух, и повече не се върнала.
За последно била видяна облечена с розов хавлиен халат и лисича кожа, пухкави сини пантофи и вероятно е носила червена шапка и черна дамска чанта с мъниста.
Шофьор на автобус си спомня, че жена, отговаряща на описанието, се качила в района на дома вчера вечерта и поискала да я закарат до автогарата.
Ако видите лице, отговарящо на описанието, моля, обадете се на госпожа Вирджиния Мей Шмит, директор на старческия дом, на тел. 555–7760.
Синът на изчезналата жена, господин Ърл Адкок-младши от Ню Орлиънс, каза, че майка му вероятно е изгубила чувство за ориентация.
„Бирмингамски новини“
20 март 1988
Възрастна жена открита в любовно гнездо
Госпожа Веста Адкок, 83-годишната жена, която изчезна от старчески дом „Розовата тераса“ преди четири дни, бе открита в мотел „Бейма“ в Ист Лейк. Мъжът, който бил с нея, 80-годишният господин Уолтър Дънауей от Бирмингам, е получил лек инсулт и е приет за наблюдение в университетската болница по-рано днес.
Госпожа Адкок помоли да бъде върната в старческия дом и бе паднала духом, защото според думите й: „Оказа се, че Уолтър не е мъж на място“.
От болницата съобщават, че господин Дънауей е в задоволително състояние.
Магистрала 90
Мариана, Флорида
22 май 1988
Бил и Марион Нийл и осемгодишната им дъщеря Патси, които пътуваха вече цял ден, минаха покрай крайпътна сергия, където според табелата продаваха: „Пресни яйца, мед, пресни плодове и зеленчуци, пресни сомчета, студени напитки“.
Бяха жадни и Бил обърна назад и слязоха от колата. На сергията нямаше никого, но зърнаха двама стари мъже с гащеризони да седят под огромен дъб отстрани. Единият стана и тръгна към тях.
— Здравейте, какво ще обичате?
Когато чу гласа, Марион осъзна, че старецът всъщност е жена със снежнобяла коса и кафеникава, обрулена от времето кожа.