— Три коли, ако обичате.
Патси гледаше бурканите с мед, подредени на един рафт.
Докато старата жена отваряше студените бутилки, Патси посочи бурканите и попита:
— Какво има в тях?
— Това е див мед, направо от кошера. Не си ли виждала див мед?
Патси я зяпна очаровано.
— Не, госпожо.
— Откъде сте?
— От Бирмингам — отвърна Марион.
— Я виж ти! И аз съм оттам. Живеех в едно градче малко по-надолу. Сигурно не сте го чували. Казва се Уисъл Стоп.
— О, знаем го — рече Бил. — Там, където минаваше влакът. Имаше кафене, в което предлагаха скара, доколкото си спомням.
Старата жена се усмихна.
— Точно така.
Бил посочи табелата.
— Не знаех, че толкова на юг има сомчета.
— Има, как да няма! И са много по-големи. Днес обаче не мога да ви предложа.
Старицата погледна русото момиченце, за да провери дали слуша.
— Миналата седмица хванах един сом, но беше толкова голям, че не успяхме да го извадим от водата.
— Наистина ли? — възкликна Патси.
Сините очи на жената блеснаха.
— О, да. Всъщност беше толкова голям, че след като го снимахме, само снимката тежеше двайсет килограма.
Момиченцето килна замислено глава настрани.
— Сериозно?
— Абсолютно. Но щом не ми вярваш… — Жената се обърна и се провикна към мъжа на двора: — Хей, Джулиан! Я ми донеси от къщата онази снимка на сома, дето го хванахме миналата седмица.
Той отвърна лениво:
— Не мога, много е тежка. Ще си сецна гърба…
— Виждаш ли, нали ти казах.
Бил се разсмя, а Марион плати за безалкохолните. Тъкмо си тръгваха, когато Патси дръпна майка си за роклята.
— Мамо, може ли да си вземем мед?
— Миличка, вкъщи сме пълни с мед.
— Моля те, мамо, нямаме див мед. Моля те!
Марион я погледна и се предаде.
— Колко струва медът?
— Медът ли? Ами, да видим… — Старата жена започна да брои на пръсти, след което каза: — Няма да повярвате, но извадихте голям късмет, защото днес… медът е безплатен.
Патси се ококори.
— Наистина ли?
— Да.
Марион каза:
— О, ужасно ми е неудобно. Не бихте ли приели поне няколко долара?
Старицата поклати глава.
— Не, медът е безплатен. Заслужихте си го съвсем честно. Оказа се, че дъщеричката ви е моя клиент номер един милион за този месец.
— Сериозно!? — възкликна Патси.
— Абсолютно.
Марион се усмихна.
— Добре, щом настоявате. Патси, какво казваме в такива случаи?
— Благодаря.
— Няма защо. А, и, Патси, ако някога пак наминеш оттук, да ми се обадиш, нали?
— Да, госпожо, непременно.
Когато потеглиха, Бил наду клаксона, а момиченцето помаха за довиждане.
Старата жена стоя на пътя и им маха, докато колата не се стопи от поглед.
Рецептите на Сипси
Бисквити с мътеница
2 чаени чаши брашно
2 чаени лъжички бакпулвер
2 чаени лъжички сол
1/4 чаена лъжичка сода
1/2 чаша масло или маргарин
1 чаша мътеница (кисело мляко)
Пресейте брашното, бакпулвера, солта и содата в съд. Добавете маслото и разбъркайте добре до получаването на хомогенна смес. Добавете мътеницата и разбъркайте. Разточете тестото на тънък слой и го разрежете на парчета по ваш избор. Сложете бисквитите в намазнена тавичка и ги печете на 230°С, докато добият златист цвят.
Любимите бисквити на Палавото птиче
Царевичен хляб
3/4 чаена лъжичка бакпулвер
1 1/2 чаши мътеница (кисело мляко)
2 чаши царевично брашно, пресято
1 чаена лъжичка сол
1 яйце
1 супена лъжица разтопена мас
Разтворете содата в киселото мляко, след което го смесете с царевичното брашно, солта и яйцето. Добавете горещата разтопена мас. Изсипете сместа във форма за хляб или кекс и печете на 190°С.
Толкова е вкусен, че ще си оближете пръстите.
Кокосов пай
3 жълтъка
1/3 чаша захар
1/4 чаена лъжичка сол
2 1/2 супени лъжици царевично нишесте
1 супена лъжица разтопено масло