Между другото буквата О от табелата на фризьорския салон на Опал падна и за малко да удари Биди Луис Отис по главата. Опал е изключително облекчена, че госпожа Отис не е пострадала, но отбеляза, че май не е случайност дето името й също започва с О. Джулиан ще поправи табелата по някое време тази седмица, но Биди заяви, че занапред ще влиза само през задния вход.
Дот Уиймс
П.П. Опал каза, че е получила кашон с кичури естествена коса… Тъй че ако се нуждаете от допълнително коса, отидете при нея…
„Роудс съркъл“ №212
Бирмингам, Алабама
5 януари 1986
Ивлин Кауч се бе заключила в стаичката си за шиене, бе наченала втора кутия сладолед с шоколадови пръчици и се взираше в масата, отрупана с кройки, които не бе пипвала от деня, в който ги купи, обзета от моментен ентусиазъм. Ед седеше в стаята си и гледаше футболния мач по телевизията, което напълно я устройваше, защото напоследък, щом я видеше да яде нещо калорично, я поглеждаше и казваше с престорена изненада:
— И това ли влиза в диетата ти?
Беше излъгала момчето в сладкарницата, че сладоледът е за празника на внуците й. Та тя изобщо нямаше внуци.
Ивлин бе на четирийсет и осем и по някое време животът й бе изгубил посока.
Всичко се променяше толкова бързо. Докато отглеждаше задължителните две деца — „момче за него, момиче за мен“, — светът бе станал съвсем различен, място, което тя вече не можеше да познае.
Вече не схващаше шегите — струваха й се толкова злонамерени, а и вулгарността им още я шокираше. Бе станала почти на петдесет, а нито веднъж не бе изричала думичката с „е“. Затова гледаше предимно стари филми и повторения на „Шоуто на Луси“. По време на виетнамската война бе повярвала на думите на Ед, че тази война е необходима и че всеки, който е против нея, е комунист. Но по-късно, когато заключи, че в крайна сметка войната май не е била толкова наложителна, Джейн Фонда вече бе започнала да прави видеокасети с упражнения, а и на никой не му пукаше за мнението на Ивлин. Още се дразнеше на Джейн Фонда и й се искаше тя престане да размахва кльощавите си крака по телевизията.
Не че Ивлин не се бе старала. Бе се опитала да отгледа сина си като чувствително дете, но Ед здраво я уплаши, като й каза, че момчето ще стане педал, и оттогава тя се отдръпна и се отчужди от него. Дори сега синът й й се струваше напълно непознат човек.
И двете й деца бяха много по-напредничави от нея. Дъщеря й Джанис на петнайсет години знаеше повече за секса, отколкото Ивлин знаеше сега. Нещо се бе объркало.
В гимназията всичко бе толкова просто. Имаше добри момичета и лоши момичета и всички знаеха кое момиче към коя група спада. Или си в кръга на „отбраните“, или не. Ивлин бе в елитната групичка — беше мажоретка. Не знаеше името на нито един член на училищния оркестър, нито на момчетата с навити крачоли и приятелките им с прозрачните блузи от изкуствена материя и гривни на глезените. Момчетата от нейната компания носеха спретнати карирани ризи и бежови панталони с ръб, а момичетата — памучни блузи и брошки. С приятелките й изпушваха по една цигара „Кент“ на сбирките на клуба, а когато гостуваха с преспиване, най-много да изпият някоя бира, но само толкова. Не позволяваха да ги галят от врата надолу.
По-късно се почувства като глупачка, когато придружи дъщери си, за да й поставят противозачатъчна спирала. Ивлин бе чакала до първата си брачна нощ.
А какъв шок само бе преживяла тогава. Никой не й бе казал колко ще боли. Сексът продължаваше да не й носи наслада. Всеки път, когато започнеше да се отпуска, в съзнанието й изникваше образът на лошото момиче.
Тя бе добро момиче, винаги се бе държала като дама, никога не бе повишавала тон, не възразяваше и не противоречеше. Бе предполагала, че в някакъв момент ще бъде възнаградена и че ще има някаква отплата. Но когато дъщеря й я попита дали е правила секс с някой друг, освен с баща й, тя отвърна: „Естествено, че не“. А дъщеря й заяви: „О, майко, колко глупаво. Дори не знаеш дали го бива. Ужас!“
Права беше. Ивлин не знаеше дали мъжа й го бива.
Тъй че в крайна сметка нямаше значение дали си бил добър, или не. Момичетата от гимназията, които бяха „стигнали докрай“, не бяха свършили в затънтени улички, заклеймени и посрамени, както си бе мислила: те бяха щастливо или нещастно омъжени като всички останали. И цялата тази борба да остане неопетнена, страхът да не я докоснат, страхът да не подлуди от страст някое момче с жест и най-големият страх — да не забременее — бе пропиляла цялата тази енергия напразно. Днес кинозвездите раждаха деца, без да са омъжени, и ги кръщаваха с имена като Лунен лъч и Слънчево перо.