И каква бе наградата за това, че не бе посегнала към алкохола? Непрекъснато чуваше, че няма нищо по-грозно от пияна жена, и никога не си позволяваше повече от един коктейл с уиски. Сега всички знаменитости влизаха с парадна стъпка в центъра на Бети Форд, позираха за снимки и когато излезеха, организираха купища партита в тяхна чест. Ивлин се зачуди дали Бети приема хора, които трябва да отслабнат с десет килограма.
Веднъж дъщеря й й бе дала да си дръпне от цигара с марихуана, но след като подложките за топли съдове на кухненския плод запълзяха към нея, тя се уплаши и повече не опита. Така че тревата отпадна.
Чудеше се къде е нейното място, в коя група би се вписала…
Преди десетина години, когато Ед започна да се среща със своя колежка от застрахователната компания, Ивлин се включи в сбирките на една група, „Пълноценна жена“, за да се опита да спаси брака си. Не бе сигурна, че обича Ед чак толкова, но бе достатъчно привързана към него, че да не иска да го изгуби. Освен това какво щеше да прави сама? Бе живяла с него толкова дълго, колкото бе живяла и с родителите си. Въпросната група вярваше, че жената ще намери пълно щастие, ако посвети целия си живот на това да направи съпруга си щастлив.
Ръководителката им ги уведоми, че всички богати и преуспели кариеристки, които изглеждат толкова щастливи, всъщност били ужасно самотни и нещастни и че тайно им завиждали за прекрасните им християнски семейства.
Не й се вярваше много, че Барбара Уолтърс би се отказала от всичко, което има, заради Ед Кауч, но се постара да следва съветите им. Макар да не бе набожна, й носеше утеха да знае, че Библията напълно я подкрепя в пасивността й. Нима свети апостол Павел не бе казал, че жените не бива да надделяват над мъжете, а да си мълчат?
Така, с надеждата, че е на прав път, тя се захвана да извърви „Десетте стъпки към пълното щастие“. Опита стъпка номер едно и посрещна Ед на входната врата гола, увита само с прозрачно домакинско фолио. Но Ед се ужаси — влетя в къщата и затръшна вратата: „За бога, Ивлин! Ами ако вместо мен беше дошъл пощальонът? Полудя ли?“
Затова така и не изпробва стъпка номер две — да отиде в офиса му, облечена като проститутка.
Скоро след това обаче ръководителката на групата, Надин Фингърхът, се разведе и се наложи да тръгне на работа, а групата просто се разпадна. Не след дълго Ед престана да се вижда с онази жена и нещата се уталожиха.
По-късно, все още решена да намери група, в която да срещне разбиране, Ивлин се присъедини към Женския общински център. Харесваха й възгледите им, но тайничко й се искаше да си слагат поне малко червило и да си бръснат краката. Тя бе единствената в залата с грим, чорапогащник и обици. Копнееше да се впише сред тях, но когато ръководителката предложи следващата седмица да си донесат огледалца, за да разгледат вагините си, кракът й повече не стъпи там.
Ед рече, че тези жени са просто вкиснати стари моми, твърде грозни да си намерят мъж. И така Ивлин се оказа твърде отегчена за домакински беседи и твърде уплашена да погледне вагината си.
Вечерта, когато с Ед отидоха на сбирката по случай трийсетата годишнина от завършването на гимназията, Ивлин се надяваше, че там ще намери някого, с когото да сподели как се чувства. Но всички останали жени изглеждаха също толкова объркани и стискаха съпрузите и чашите си така, сякаш ако ги пуснат, ще изчезнат те самите. Като че ли цялото им поколение стоеше на върха на ограда и не знаеше от коя страна да скочи.
С часове разглеждаше снимките си от училище или минаваше с колата покрай местата, където бе израснала.
Ед изобщо не й помагаше. Започваше да заприличва баща си — опитваше се да се държи, както според него трябваше да се държи мъжът в къщата. С годините ставаше все по-затворен и всяка събота обикаляше из строителния магазин да търси нещо, без и той да знае какво. Ходеше на лов, за риба и гледаше футбол като другите мъже, но Ивлин започна да подозира, че и той просто играе роля.
Взря се в празната кутия от сладолед и се зачуди къде ли е изчезнало усмихнатото момиче от училищните снимки.
„Уиймс Уикли“
2 ноември 1932
Откриват свинарски клуб в Уисъл Стоп