Ивлин попита госпожа Тредгуд дали е страдала някога от депресия.
Старицата й отвърна искрено.
— Не, скъпа, напоследък като че ли не съм. Твърде съм заета да благодаря на Бог за всичко добро, което ми е дал, а съм видяла толкова добрини, че дори не мога да ги преборя. Не ме разбирай погрешно, всеки си има мъки, а някои хора — повече от другите.
— Но изглеждате толкова щастлива, сякаш животът ви е напълно безгрижен.
Госпожа Тредгуд се засмя.
— О, миличка, погребала съм много близки и всеки път ме боли еднакво. А и често съм се питала защо добрият Бог ми е отредил толкова много скърби, та да си мисля, че няма да изкарам и ден повече на този свят. Но Той ни праща само толкова, колкото можем да понесем… и ще ти кажа следното: не бива да се отдаваш на тъгата, защото тя ще те разболее по-бързо от всичко друго на света.
— Права сте. Знам, че сте права Ед казва, че май трябва да отида на психиатър.
— Миличка, не е нужно да стигаш чак дотам. Когато искаш да поговориш с някого, просто ела да ме видиш. С радост ще си поприказвам с теб. А и ще ми е приятно да си имам компания.
— Благодаря ви, госпожо Тредгуд, непременно ще го направя. — Ивлин си погледна часовника. — Трябва да тръгвам, че Ед ще се ядоса.
Отвори чантата си и си издуха носа в носната кърпичка, в която по-рано имаше увити фъстъци с шоколадова глазура.
— Знаете ли какво? Вече се чувствам по-добре. Наистина!
— Радвам се и ще се моля за нервите ти, скъпа. Трябва да идеш на църква и да помолиш Бог да облекчи бремето ти и да те напътства през този труден период, както е напътствал мен брой пъти.
— Благодаря… Е, ще се видим следващата седмица — отвърна Ивлин и се отдалечи по коридора.
Госпожа Тредгуд се провикна след нея:
— А междувременно си вземи от онези хранителни добавки, „Стрестабс“ №10!
— Номер 10?
— Да. Номер 10!
„Уиймс Уикли“
8 юни 1935
Самодейният театър с блестящо представление
Самодейният театър на Уисъл Стоп изнесе ежегодното си представление в петък вечерта и единственото, което мога да кажа, е: „Браво на вас, момичета!“. Пиесата, която представиха, се казва „Хамлет“ от английския драматург господин Уилям Шекспир, който не е непознат в Уисъл Стоп, защото беше автор и на миналогодишната пиеса.
Ролята на Хамлет изпълни Ърл Адкок-младши, а любимата му изигра племенницата на д-р Хадли — Мери Бес, която е тук на гости. В случай че сте изпуснали представлението, накрая тя се самоубива. Със съжаление трябва да споделя, че не я чувах много добре, но пък според мен това дете е твърде младо и за пътувания извън града.
Ролите на майката и бащата на Хамлет изпълниха отец Скрогинс и Веста Адкок, която е председател на самодейния театър и, както всички знаем, майката на Ърл-младши.
Музикалният съпровод осигури нашата Еси Ру Лаймуей, която направи бойната сцена със сабите още по-вълнуваща.
Между другото Веста каза, че следващата година ще поставят пиеса, която тя пише в момента, озаглавена „Историята на Уисъл Стоп“, тъй че ако някой има предложения, да й пише.
Дот Уиймс
Старчески дом „Розовата тераса“
Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама
26 януари 1986
Ивлин се отби при свекърва си, колкото да я поздрави любезно, и се запъти към салона, където я чакаше приятелката й.
— Как си днес, скъпа?
— Добре съм, госпожо Тредгуд, а вие?
— И аз съм добре. Взе ли си „Стрестабс“, както ти поръчах?
— Да.
— И помогнаха ли ти?
— Да ви кажа, госпожо Тредгуд, мисля, че ми помогнаха.
— Е, радвам се да го чуя.
Ивлин затършува в чантата си.
— Какво си донесла днес?
— Три кутийки стафиди с шоколадова глазура.
— Стафиди с шоколад? Сигурно са вкусни.
Старицата наблюдаваше Ивлин, която още ровеше в чантата си.
— Скъпа, не се ли притесняваш, че ще завъдиш мравки в чантата си с всички тези сладкиши, дето носиш?
— Не съм се замисляла за това — отвърна Ивлин тъкмо когато откри каквото търсеше, както и кутия ментови дражета с тъмен шоколад.