Помня всичко сякаш беше вчера, но като се замисля, май няма нещо за семейство Тредгуд, което да не помня. Ей богу, и как да не помня, като живеех в съседната къща от деня на раждането си и се омъжих за един от синовете им.
Тредгуд имаха девет деца, а три от момичетата, Еси Ру и близначките, бяха горе-долу на моите години, така че непрекъснато ходех у тях да си играем или им гостувах с преспиване. Майка ми почина от туберкулоза, когато бях на четири, а след като и баща ми умря в Нашвил, просто останах у Тредгуд завинаги. Може да се каже, че гостуването ми с преспиване така и не свърши…
„Уиймс Уикли“
8 октомври 1929
Метеорит удря къща в Уисъл Стоп
Госпожа Били Луис Отис, която живее на Първа улица №401, съобщи, че в четвъртък вечерта трикилограмов в метеорит пробил покрива на къщата й. Нея я подминал на косъм, но ударил радиоприемника. В този миг тя седяла на дивана, защото кучето се било намърдало на стола, и тъкмо била пуснала приемника за „Вариетето на Флайшман“. Сега в покрива й имало дупка, широка един метър, а радиото й било разбито на парчета.
Бърта и Харолд Вик отпразнуваха годишнината от сватбата си на поляната пред къщата, да ги види целия квартал. И честито на господин Ърл Адкок-старши, заместник-директор в железопътна компания „Ел&Ен“, който бе избран за Велик магистър на Милосърдния и покровителствен орден на лосовете. Ложа №37, в която членува и половинката ми.
Между другото Иджи каза, че ако искате да си опечете нещо на скара, можете да го занесете в кафенето и Големия Джордж ще се погрижи. Пилетата се пекат за 10 цента, а прасетата — според размера.
Дот Уиймс
Старчески дом „Розовата тераса“
Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама
15 декември 1985
След цял час госпожа Тредгуд още говореше. Ивлин Кауч бе изяла три десертчета „Милки Уей“ и докато разопаковаше второ шоколадче с фъстъчено масло, си мислеше дали старицата някога ще млъкне.
— Колко жалко, че домът на Тредгуд се руши така. Много неща се случиха в него, много деца се родиха там, изживяхме безброй щастливи мигове. Беше голяма двуетажна селска къща с широка веранда, завиваща чак до задния вход… а всички стаи бяха облепени с тапети на розички, които изглеждаха прекрасно, щом светнехме лампите вечер.
Железопътната линия минаваше буквално през задния двор, където в летните вечери гъмжеше от светулки и миришеше на дивите орлови нокти, растящи покрай релсите. Татко бе посадил там смокини и ябълки и бе сковал за мама красива дървена рамка за асми, по която обаче се виеха глицинии. А цялата задна стена на къщата бе обрасла с трендафили. О, как ми се иска да можеше да я видиш.
Мама и татко Тредгуд ме отгледаха като тяхно собствено дете и аз харесвах всички от семейството. Особено Бъди. Но се омъжих за Клио, по-големия му брат, хиропрактора, и да не повярва човек, но след време се оказа, че имам болен гръб, и всичко се нареди.
Та цял живот бях все около Иджи и останалите от семейство Тредгуд. И да ти кажа честно, те бяха по-интересни и от филм… мда. Ако щеш вярвай, но почти не говорех, докато не навърших петдесет, а оттогава не мога да спра. Един път Клио ми рече: „Нини“, казвам се Вирджиния, но всички ми викат Нини, та „Нини — рече ми той — само повтаряш: «Иджи каза това, Иджи каза онова», нямаш ли друга работа, та висиш по цял ден в кафенето?“
Замислих се аз сериозно и накрая отвърнах: „Не, нямам…“. Не искам да омаловажавам мнението на Клио по никакъв начин, но това си беше самата истина.
Миналия февруари станаха трийсет и една години, откакто погребах Клио, и често се чудя дали не го засегнах с тези си думи, но мисля, че не се обиди, защото в крайна сметка той обичаше Иджи колкото и всички ние и често се смееше на щуротиите й. Тя беше малката му сестричка, при това голяма шегаджийка. Двете с Рут държаха кафене „Уисъл Стоп“.
Иджи вършеше всевъзможни дивотии само за да ни разсмее. Веднъж остави чипове за покер в кошницата за дарения в баптистката църква. Голяма калпазанка беше, но как изобщо им мина през ум, че може да е убила онзи човек, не мога да си представя.
За пръв път, откакто бе седнала в салона, Ивлин спря да яде и погледна всъщност милата на вид старица с избеляла рокля на сини цветя и побеляла коса, фризирана на вълнисти къдри, които се поклащаха при всяко движение.