Залата избухна, а съдията напразно биеше с чукчето си. Този път Големия Джордж изстена. Бе я умолявал да не го кара да се явява на процеса, но Иджи бе настояла да му осигури алиби за онази нощ, тъй като знаеше, че това е единственият му шанс. Като бяла жена, вероятността тя да бъде оправдана бе много по-голяма от неговата, особено след като той разчиташе за алиби на показанията на друг негър. Иджи нямаше да допусне Големия Джордж да влезе в затвора, та дори животът й да зависеше от това, както най-вероятно щеше да се окаже.
Процесът вървеше зле за Иджи и когато доведоха в залата изненадващия свидетел през последния ден, Иджи разбра, че нещата са непоправими. Той мина по пътеката с по-смирен и богоугоден вид от когато и да било… старият й заклет враг, човекът, когото тормозеше от години.
„С мен е свършено“, помисли си тя.
— Как се казвате?
— Отец Хърбърт Скрогинс.
— Професия?
— Пастор в Баптистката църква на Уисъл Стоп.
— Поставете дясната си ръка върху Библията.
Отец Скрогинс заяви, че е донесъл своята библия, постави длан върху нея и се закле да каже истината и само истината.
Иджи се обърка, когато осъзна, че нейният адвокат е призовал свещеника като свидетел. Защо първо не я бе попитал? Щеше да му каже, че този човек няма да каже и една добра дума за нея.
Но вече бе твърде късно — пасторът бе заел мястото си на свидетелската банка.
— Отец Скрогинс, бихте ли казали пред съда защо ми се обадихте снощи и какво ми казахте?
Свещеникът прочисти гърло.
— Да. Обадих ви се, за да ви кажа, че имам информация за местонахождението на Иджи Тредгуд и Джордж Пулман Пийви в нощта на 13 декември 1930 година.
— И че тя и чернокожият не са били в дома на майка й, както обвиняемата заяви по-рано по време на процеса ли?
— Да, не бяха там.
„Мамка му!“, помисли си Иджи.
Адвокатът й обаче продължаваше.
— Нима твърдите, отец Скрогинс, че тя е излъгала за местонахождението си във въпросната вечер?
Свещеникът стисна устни.
— Сър, като християнин, не бих могъл да я обвиня в лъжа. Мисля, че е станало объркване с датите. — Той отвори библията си и запрелиства в търсене на конкретна страница. — През годините записвам датите на всички събития в църквата си в библията и онази вечер, докато прелиствах, видях, че на 13 декември е било началото на годишния енорийски събор в двора на църквата. И сестра Тредгуд беше там заедно с Джордж Пийви, който отговаряше за напитките, както на всеки събор през последните двайсет години.
Прокурорът скочи.
— Възразявам! Това не означава нищо. Убийството може да е било извършено по всяко време през следващите два дни.
Отец Скрогинс го изгледа възмутено и се обърна към съдията.
— Ваша чест, съборът ни трае точно толкова — три дни и три нощи.
Адвокатът попита:
— Напълно сигурен ли сте, че госпожица Тредгуд е била там? Свещеникът като че ли се обиди, че не му вярват.
— Разбира се. — Обърна се към съдебните заседатели. — Сестра Тредгуд присъства без изключение на църковните мероприятия и е солистка в хора ни.
За пръв път през живота си Иджи онемя и се вцепени. Клубът на киселата краставичка лъжеше и разказваше всевъзможни измишльотини от дълги години, а за пет минути отец Скрогинс ги засрами до един. Бе толкова убедителен, че и тя самата почти му повярва.
— Всъщност ние толкова ценим сестра Тредгуд, че цялото паство дойде с автобуса, за да свидетелства в нейна защита.
При тези думи вратите на съдебната зала се отвориха и вътре се изсипа най-чудатата компания, събирала се някога на едно място: Смоуки Самотника, Джими Харис Тъпака, Ал Бездънния търбух, Уили Глигана и така нататък и така нататък… всички току-що подстригани във фризьорския салон на Опал и облечени с дрехи назаем… само част от многобройните бездомници, които Иджи и Рут бяха хранили през годините и които Смоуки бе успял да събере за толкова кратко време.
Един по един те заемаха мястото си на банката и даваха показания, като си спомняха с големи подробности събора през декември 1930 година. И накрая, но не на последно място, влезе Ева Бейтс с шапка с цветя и дамска чанта. Зае мястото си и за малко да просълзи съдебните заседатели, докато си спомняше как сестра Тредгуд се навела към нея по време на проповедта и споделила, че усетила Бог в сърцето си чрез вдъхновените думи на отец Скрогинс, който разказвал за дяволската вреда от алкохола и плътската страст.