Выбрать главу

Дребният мършав съдия с врат тънък колкото ръка дори не си направи труда да попита съдебните заседатели каква е присъдата им. Удари с чукчето и каза на прокурора:

— Пърси, струва ми се, че обвинението няма никакви доказателства по случая. Първо на първо, не е открит труп. Второ, чухме клетвените показания на свидетели, които никой няма да оспори. С нищо не разполагаме. Според мен Франк Бенет се е напил, паднал е с колата си в реката и рибите отдавна са го изяли. Аз казвам, че случаят е смърт поради злополука, няма доказателства, които да сочат противното.

Удари пак с чукчето и заяви:

— Делото е приключено.

Сипси направи няколко танцови стъпки на балкона, а Грейди въздъхна облекчено.

Съдията, Негова чест Къртис Смути, знаеше много добре, че по средата на декември не се провеждат никакви църковни събори. А от мястото си бе видял, че в кожената подвързия, върху която се бе заклел свещеникът, няма библия. Да не говорим, че рядко бе виждал толкова измита и сресана сбирщина съмнителни типове. А и освен това дъщерята на съдията бе починала преждевременно преди две седмици, след като бе живяла като куче в покрайнините на града заради Франк Бенет; тъй че хич не му дремеше кой е убил кучия син.

След като всичко приключи, отец Скрогинс отиде при Иджи и й стисна ръка.

— Ще се видим в църквата в неделя, сестро Тредгуд — каза й, намигна й и излезе.

Синът му Боби бе чул за процеса, бе му се обадил и му бе разказал за онзи път, когато Иджи го извади от затвора. Тъй че Скрогинс, човекът, на когото тя бе въртяла номера години наред, бе дошъл, за да я защити.

Иджи бе слисана от цялата тази работа доста дълго време. Но докато се прибираха към Уисъл Стоп, успя да промълви:

— Не знам кое е по-лошо — да отида в затвора или да трябва се държа добре със свещеника до края на живота си.

Старчески дом „Розовата тераса“

Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама

9 октомври 1986

Днес Ивлин нямаше търпение да стигне в старческия дом. През целия път дотам подканяше Ед да кара по-бързо. Отби се, както винаги, в стаята на Старата мама и й предложи меденка, но както обикновено, свекърва й отказа с думите:

— Ще повърна. Не мога да разбера как ядеш тези лепкави неща.

Ивлин се извини и отиде в салона за посетители.

Госпожа Тредгуд, облечена със светлозелената си рокля на цветя, я поздрави с ведро:

— Честита Нова година!

Ивлин седна загрижено.

— Скъпа, до Нова година има още три месеца. Още дори не наближава Коледа.

Госпожа Тредгуд се засмя.

— Знам, просто реших малко да избързам и да се посмея. Всички тук са толкова мрачни и само мрънкат.

Ивлин й подаде сладките.

— Ивлин, това меденки ли са?

— Да. Помните ли, че поръчахте да ви донеса.

— Изглеждат превъзходно, нали? — Тя взе една. — Приличат на понички с крем „Дикси“. Благодаря ти, скъпа… Опитвала ли си от поничките „Дикси“? Леки са като перце. Вечно казвах на Клио: „Ако минаваш покрай сладкарница, където продават понички с крем «Дикси», вземи една дузина за мен и Албърт. Шест с глазура и шест със захар“. Обичам и от онези усуканите. Сещаш ли се, имат формата на плитка. Забравих как се казват…

Ивлин вече не можеше да чака.

— Госпожо Тредгуд, разкажете ми какво стана на процеса.

— Когато съдиха Иджи и Големия Джордж ли?

— Да.

— Какъв процес беше само! Всички бяхме уплашени до смърт. Мислехме си, че те повече няма да се приберат у дома, но накрая ги обявиха за невинни. Клио обясни, че са доказали без капчица съмнение къде са били по времето, когато би трябвало да е станало убийството, тъй че не било възможно да са го извършили те. Каза, че единствената причина Иджи да се яви на процеса била, за да защити някой друг.

Ивлин се замисли.

— Че кой друг би искал да убие Франк Бенет?

— Миличка, въпросът не е кой би искал, а кой би го направил.

Някои твърдят, че може да бил Смоуки Самотника. Други, че може да е била Ева Бейтс и компанията от риболовния клуб… Бог знае, бяха достатъчно големи грубияни, а и Клубът на киселата краставичка винаги се застъпваше за своите… трудно е да се каже. А пък, разбира се… — госпожа Тредгуд замълча за миг — да не забравяме и самата Рут.

Ивлин се изненада.

— Рут ли? Къде всъщност е била Рут в нощта на убийството? Все някой трябва да знае.