Читать онлайн "Пръзракът на Свободта" - BO YIN RA - RuLit

BO YIN RA – Бо Йин Ра МИРАЖЪТ НА СВОБОДАТА Das Gespenst der Freiheit –PDF, DE Mp3-BG СЪДЪРЖАНИЕ 13.1 Фата моргана..............................5 13.2 Необходимост..........................17 13.3 Общност...................................29 13.4 Авторитет.................................43 13.5 Мания за разцепление..............55 13.6 Нездрава икономика................69 13.7 Конкуренция............................95 13.8 Измамността на лозунга........109 13.9 Самоизява...............................123 13.10 Религия...................................137 13.11 Наука......................................161 13.12 Осъзнаване на действителната същност.....177 13.1 <<< ФАТАМОРГАНА 13.1.1 Не за истинската свобода, търсена от поети и герои, ще става дума тук, — въпреки че твърде често поетите и героите също са се борели, макар и без да знаят, тъкмо за това, за което преди всичко трябва да говорим в тази книга в името на истината! 13.1.2 Нямам намерение да принизявам копнежа на всички, които се чувстват несвободни, а да развенчая карикатурния образ, който мами жадуващите за свобода. — 13.1.3 Тук може да се помогне само с разяснение и само живата Светлина е все още в състояние да разсее родения от бълнуващи наяве мозъци мираж, който всекидневно примамва безброй жертви в безнадеждното мъртвило на зловещи пустини. Но и занапред си остава в сила истината, че да се помогне може само на онези, които приемат съвети, и затова словото ми ще бъде от полза единствено там, където волята е готова да се вслуша в мен. . . Света може да преобрази словото, когато се възприема с будна воля, ала малко може то да даде на душата, когато съпротивата и осуетява всяка мъдра придобивка! Не винаги е белег на благоразумие да запушваме ушите си за предупреждения и съвсем не за по-дълбока прозорливост говори стремежът да обръщаме гръб на неочакваното. Налага ми се да кажа някои неща, които няма да прозвучат приятно на мнозина, както и да говоря за такива, които повечето хора днес намират за безпредметни. Все пак не всичко, което е необяснимо за едни, трябва заради това да остане неразбираемо и за другите, а и съвсем не е нужно действителността да се харесва и на онези, които предпочитат да бленуват, когато би трябвало да мислят, оставайки слепи за всяко познание, което надхвърля техните блянове. Единствено онези пътници в пустинята, които сами знаят пътя към оазиса, ще съумеят да различат миража на прегретия въздух над подвижните пясъци от добре познатата им действителност. Дори ако керванът, воден от добър познавач на пустинята, не може да се обгърне с поглед, мнението на всички новаци, взети заедно, няма никаква тежест пред опитността на сигурния водач, която го кара да усмири ликуващите им възгласи и да им обясни, че пред себе си те виждат само един мираж... Аз съм наясно с тези неща и мога да посъветвам и да помогна на всички, които наистина искат да приемат съвет и помощ! Който намира думите ми за “самонадеяни”, той не ме познава още! На него съм принуден да кажа, че идвам от селения на душата, където нито един от съзнателно живеещите там не би могъл да се похвали с някакво особено познание пред другите. Живи и осъзнати в една и съща Светлина, всеки стремеж към превъзходство над другите би бил за нас ужасна глупост! А колко по-непростимо глупаво би било от моя страна да се самоизтъквам пред онези, които все още не живеят в земите на Светлината! Бих станат лъжец обаче, ако се опитвах да скрия, че за мен по всяко време присъства и нещо, различно от всичко онова, което тук, на земята, не ми е нито по-близко, нито по-далечно, отколкото на всички мои ближни. — Милиони в днешно време са убедени, че за тяхното щастие не им липсва нищо освен ”свободата”. Така мисли не само затворникът в своята килия, — така мисли и владетелят, принуден да се откаже от немалко свободи, на които някога са се радвали дедите му. — Почти всички обаче виждат само един лъжовен мираж на пустинята, превръщащ доверчиво тръгналия подир него в плячка на “дивите зверове”. . . Където толкова много хора споделят за жалост една вяра, една надежда и една любов, там за отделния човек е трудно да прозре заблудата и той твърде лесно се поддава на всемогъществото на колективния мираж. Добре съзнаващ своето нещастие, той се опитва да намери пътя към "спасението” си и "свещен” за него е всеки лъстив мираж, обещаващ да го изведе към спасение. Ето как миражът на свободата е добил власт над света на човеците и заплашва сега да вкара в заблуда едва ли не всички, които се стремят към истинска свобода. Крайно неопределен и мъгляво разплут като облак е илюзорният образ, минаващ днес в очите на хората за самата “свобода”. Действителната свобода обаче се проявява винаги ясно и определено, защото тя се нуждае от твърдо очертана форма! Само в такава самоизградена форма истинската свобода може да просъществува и да действа освобождаващо! Лишена от форма, тя би се самоунищожила. "Безграничната” свобода би означавала самоунищожаване на свободното. Свобода, която остава само понятие и не може да бъде почувствана, е без стойност за човека! А да се почувства, може само ограниченото. — Единствено границата придава форма и само ясно очертаната форма предпазва чувството от размиване. Формата е равновесие между всичко "прекалено " и всичко "недостатъчно“. Където цари истинска свобода, там не може да става дума нито за "прекалена”, нито за “недостатъчна свобода”, защото и “недостатъчното”, и “прекаленото” са в еднаква степен отрицание на свободата. . . Където такова измерване е все още възможно, там господства единствено миражът, на който човекът може да “отмерва” власт по свое усмотрение. — Истинската свобода не е никога самоцел! Истинската свобода получава цялата си стойност от целите, на които служи! Истинската свобода е плод на изпълнена Необходимост и трябва да служи за постигането на нещо по-висше от свободата! Никога свободата не се изстъпва като господарка на волята, защото свободата е служба на волята! Миражът на свободата се старае, напротив, да пороби волята, да я погълне докрай, за да остане само той на власт. . . Миражът на свободата поражда у всички, които го следват, неистов ламтеж към безграничното! Миражът на свободата разяжда всяка способност да се усеща формата! Така той подрива всяка сигурност на познанието, защото познание може да има само там, където има усет за формата! Не напразно обаче древните мъдреци са говорели за “непознанието” като за "грях” — дума, към която вече съм обръщал внимание на друго място. . . Грях има тогава, когато дадена сила нанася вреда на своя носител или на неговите ближни — било поради злоупотреба с нея, било поради неправилното и използване! Ето защо трудно ще може да снеме от себе си вината всеки, който продължава да върви подир измамния образ, чийто роб е станал, макар моите думи да са го подтикнали сам да се увери, че е просто играчка в ръцете на един "мираж”... А тъй като всеки грях влече подир себе си и с пълна сигурност налага своите последици, такъв човек не бива да се учудва, че предизвиканите от самия него последици го следват упорито по петите, за да го настигнат може би тъкмо когато си въобразява, че е уловил вече онова, което се оказва само отражение от излъхванията на скудната мисъл във въздушната пустота: — един умозрителен мираж,...........една "фата моргана”. — 13.2 <<< НЕОБХОДИМОСТ Колкото и високо да са поставяли гърците своите богове, мъдреците от онова време са познавали един още по висш, тайнствен принцип, на който според тях се подчинявали и боговете: — "Ананке”, Необходимостта. Който иска да се отвърне от миража на свободата, от нейната винаги изменчива, измамна химера, — който е готов да се откаже най-после да следва миража на свободата, — нека се позамисли върху тези думи. Мъдростта на древните може да проговори и на неговата душа. . . Той сигурно е търсел истинската свобода, когато е попаднал един ден на нейния мираж, в който е повярвал само защото го е взел за горещо жадуваната, родена от Действителността свобода. Иска ли най-сетне да узнае отличителната черта на истинската свобода, тя ще блесне пред него с неочаквана сила, като види как хората от древността са подчинявали боговете си: — най-свободните измежду свободните — на Необходимостта. — Роденият от мозъците мираж успява твърде бързо да засенчи отличителния белег на истинската свобода и с ослепителни образи да събуди илюзорната и объркана надежда, че свободата можела да освобождава и от всички изисквания на повелята на Необходимостта. . . Действителната свобода обаче се ражда само от абсолютното изпълнение на тази повеля! Никой още не е станал действително свободен, ако не е бил “освободен” от самата Необходимост! — А който смята миража за равностоен на действителната свобода, той наистина е недостоен за свободата! Да си свободен, ще рече, да мислиш, да говориш и да постъпваш тъй, както изисква Необходимостта, — а който по