а изпадналия в подобно положение да осъзнае това, особено ако трябва да храни жена и деца и да издържа собствено домакинство, а не вижда друга възможност за препитание.
И все пак: където е налице твърда, непоколебима воля за труд, там по всяко време ще се намери скоро някакъв друг, по-достоен начин на препитание, дори ако се наложи да бъде сменен видът на дейността.
Ако навремето мнозина са намирали прехрана в далечни, чужди страни отвъд морета и океани, научавайки се да вършат работата, от която е имало потребност, макар тя да не е отговаряла на привичната им дейност, то и днес не е далеч денят, когато никой няма вече да се “срамува” от подобни усилия и в своята родна страна!
Вече и в наши дни истинската воля за труд създава навред и нови възможности за труд!
За всеки труд се полага възнаграждение и дори в тези тежки времена действителната воля за труд може да си осигури подобаващо заплащане, стига само да се освободи от отживялата времето си власт на условностите, свързваща все още ръцете на толкова много хора в “стара” Европа, опитвайки се да ги задържи в утъпканите пътища! —
Ако една работа е "зле платена”, това винаги е само признак, че тъкмо за този вид дейност има твърде голямо предлагане на работна ръка, и всеки, който упорито настоява да върши точно тази работа, макар тя отдавна да е намерила достатъчно умове и ръце, само ощетява заетите вече в нея и в резултат не само не печели нищо за себе си, но и спъва собственото си развитие! —
Работата трябва да се търси там, кьдето тя може да бъде намерена!
Дори ако е от такъв характер, че не ти изглежда много "подходяща” и затова си я подценявал досега, тя може да те доведе в края на краищата до такава цел, която едва ли би сметнал за маловажна, ако можеше да я постигнеш — без какъвто и да е преход — още днес! —
На тази земя никога няма недостиг на възможности за работа, твърде голям обаче е недостигът на хора, готови да приемат всяка възможност за работа!..........
Стопанският живот не би могъл да “оздравее”, ако всяка симулативна дейност не стане занапред невъзможна, — това е единственият начин да се излекуват и държавните бюджети на всички страни!
Когато днес продължават да ни говорят с изтъркан патос и фразьорско опиянение за "правото на труд”, нужно е да се запитаме: — дали тези хора имат предвид наистина труда, а не въображаемото право да получават — въз основа на уж изразената от тяхна страна готовност да се трудят — издръжка, която пък е станала възможна само благодарение на създаденото от труда на други.. .
Нека не принизяваме правото на труд до “изискване”, тъй като нито един земен човек не може да бъде освободен от задължението да се труди!........
Мнозина само си въобразяват, че изпълняват този свой дълг, а всъщност плащат дан просто на една привидност. . .
Истинската воля за труд обаче има всички основания да се отнася единствено със съжаление към онзи, който симулира заетост и се задоволява с външни жестове, вместо да се стреми към духовно обусловено себеосъществяване на душата, намиращо израз във всяка, дори и най-груба работа!
Това, че трудът е и средство за препитание, е заложено в духовната природа на земния човек, също както сладострастието е вродено на животинската природа, за да се осигури продължението на всички животински видове.
Който е способен да се труди, а не обича труда като средство за себеизява на душата, той все още е твърде далеч от вътрешното предусещане на своето свръхземно битие, — дори да е най-ревностен поборник на вярата, в която е бил възпитан!........
И стопанският живот на тази земя е строго подвластен във всичките си прояви на повелите на Необходимостта!
Всичко, което не успява да намери място в структурния порядък на Необходимостта, е обречено да загине, колкото и да се опитват науката и най-новата техника да го поставят на друга основа! —
Целият живот е постоянно вземане и постоянно даване!
Само един вечно валиден закон може да определи дали тази размяна се извършва в условията на справедливо равновесие.
А фантасмагориите на болни човешки мозъци, напиращи да се изтръгнат от действието на този закон, пораждат само илюзорни построения, преходни като винаги менливите очертания на облаците.
Онова, което остава трайно и което — постепенно и едва забележимо за човечеството — създава нови форми, след като вече е научило редица поколения как да живеят в благосъстояние, — може да възникне само там, където се установява присъщото на Вечността равновесие, в което се чувства включен всеки индивид.
Докато отделният човек не осъзнае, че сам на себе си вреди, когато заради лична изгода ощетява другите, няма да бъде сложен край на нездравата икономика, заплашваща в наши дни да доведе цели народи до изнемога!
Никакви грижливо конструирани теории не могат да помогнат тук, колкото и добре обосновани сами по себе си да изглеждат те!
Само практическата проверка може да отвори очите на хората и опитът ще ги научи как най-сигурно да избягват — и в големите, и в дребните неща — онова, което неизбежно би довело до нездрава икономика... КОНКУРЕНЦИЯ Когато стоки или услуги от един и същ вид се предлагат от различни хора, никой, който държи на тях, не бива да бъде упрекван, че следи за качеството и отдава предпочитание на по-доброто.
Все едно при това е дали става въпрос за самата дейност, или за готовия продукт от нея, — дали се отнася за дребни услуги и най-обикновени стоки, или за изключителни способности и възвишени творби.
Всяко умножаване на човешките способности: — от техническата сръчност и умелото управление до най-възвишената дарба за художествено творчество — зависи до голяма степен и от предпочитанието, отдавано винаги на съвършеното пред несъвършеното.
Ако дейността или нейният продукт са предназначени за всекидневна употреба, то просто самозащитата от евентуални вреди ни кара да предпочитаме най-доброто, а става ли въпрос за удовлетворяване на по-възвишени потребности, нашата осведоменост за вече постигнатото от други не ни позволява да се задоволяваме с посредственото.
Като следствие от този непрекъснат подбор възниква съревнование между предлагащите своя труд за одобрението и предпочитанието на нуждаещите се от него.
В това отношение конкуренцията се основава на Необходимостта и е израз на родена от Действителността свобода!
Свободен си да избираш кое може да ти върши работа и какво би желал да придобиеш срешу равностойна замяна, — не по-малко свободен си обаче и да съгласуваш или не онова, което ти самият изнасяш на пазара, с предявените там към тебе изисквания.
Няма да си жертва на несправедливост, ако избиращият отмине твоята "работа”, твоето "произведение”, защото може да намери нещо по-добро!
Та нали и ти имаш избор дали да се задоволиш с по-посредствен принос, или да дадеш най-доброто от себе си!
А решиш ли се — по собствен избор или по силата на Необходимостта — да предложиш най-доброто, на което си способен, сега вече неизбежно ще проличи дали си даваш сметка докъде всъщност се простират твоите възможности, — дали и към самия себе си можеш да приложиш верния критерий...
Оплакваш ми се от "несполуки” и намираш горчиви думи за “несправедливостта”, на която, според тебе, си жертва, но не се запитваш дали не си се излъгал в своята самооценка, опитвайки се да дадеш нещо, за което никога не ще ти достигнат силите! —
Може би в по-скромни рамки ще си способен да дадеш най-доброто, а вместо това напусто се мъчиш да надвиеш съперници, които по природа са надарени с далеч по-големи способности! —
Така безброй хора се мислят за “преследвани от лош късмет” и поглеждат със завист към онези, които биват предпочетени пред тях, защото са знаели по-добре на какви изисквания биха могли да отговорят най-високите им постижения.---------
Безброй търпят крушение, защото корабът им, макар и добър, е твърде малък, за да прекосят с него океана, но въпреки това не могат да обуздаят амбицията си да се втурнат в открито море. —
Който иска да се впусне в конкуренция, трябва преди всичко да познава своите съперници! Той не бива да се опитва да мери сили с онези, на които подхожда съвсем друга мярка!
Не бива да вижда в конкурентите си свои "врагове” само защото те са способни да го надминат!
На победа той може да се надява само там, където силите му са наистина сравними със силите на онези, които също като него се стремят към победа.
По-добре е, разбира се, да постигне съвършенство в най-скромни рамки, вместо да се състезава с посредствени постижения там, където победата е отредена само на обладаващия изключителна сила! —
Всеки носи в себе си способността да постигне съвършенство в едно или друго поприще, което наистина отговаря на неговите възможности!
Всеки може да почувства как се множат силите му, когато полага най-големи грижи за тяхното развитие!
Ще трябва обаче да разчиташ само на онова, което ти е дадено като твое “притежание”!
Можеш наистина да прибавиш нещичко към него, но винаги естеството и вътрешната напрегнатост на вродените ти сили ще определят какво ти подобава и кое ще си остане докрай непостижимо за теб!
Ето защо победа и в конкуренцията ще удържиш само ако знаеш докъде се простират собствените ти граници и ако надмогнеш илюзията, че те биха могли произволно да се разширяват само защото ти се иска да победиш!
Не е нужно обаче съперничеството между конкурентите да се изражда в “борба”!
(Не говоря естествен