а доведе цели народи до изнемога!
Никакви грижливо конструирани теории не могат да помогнат тук, колкото и добре обосновани сами по себе си да изглеждат те!
Само практическата проверка може да отвори очите на хората и опитът ще ги научи как най-сигурно да избягват — и в големите, и в дребните неща — онова, което неизбежно би довело до нездрава икономика... КОНКУРЕНЦИЯ Когато стоки или услуги от един и същ вид се предлагат от различни хора, никой, който държи на тях, не бива да бъде упрекван, че следи за качеството и отдава предпочитание на по-доброто.
Все едно при това е дали става въпрос за самата дейност, или за готовия продукт от нея, — дали се отнася за дребни услуги и най-обикновени стоки, или за изключителни способности и възвишени творби.
Всяко умножаване на човешките способности: — от техническата сръчност и умелото управление до най-възвишената дарба за художествено творчество — зависи до голяма степен и от предпочитанието, отдавано винаги на съвършеното пред несъвършеното.
Ако дейността или нейният продукт са предназначени за всекидневна употреба, то просто самозащитата от евентуални вреди ни кара да предпочитаме най-доброто, а става ли въпрос за удовлетворяване на по-възвишени потребности, нашата осведоменост за вече постигнатото от други не ни позволява да се задоволяваме с посредственото.
Като следствие от този непрекъснат подбор възниква съревнование между предлагащите своя труд за одобрението и предпочитанието на нуждаещите се от него.
В това отношение конкуренцията се основава на Необходимостта и е израз на родена от Действителността свобода!
Свободен си да избираш кое може да ти върши работа и какво би желал да придобиеш срешу равностойна замяна, — не по-малко свободен си обаче и да съгласуваш или не онова, което ти самият изнасяш на пазара, с предявените там към тебе изисквания.
Няма да си жертва на несправедливост, ако избиращият отмине твоята "работа”, твоето "произведение”, защото може да намери нещо по-добро!
Та нали и ти имаш избор дали да се задоволиш с по-посредствен принос, или да дадеш най-доброто от себе си!
А решиш ли се — по собствен избор или по силата на Необходимостта — да предложиш най-доброто, на което си способен, сега вече неизбежно ще проличи дали си даваш сметка докъде всъщност се простират твоите възможности, — дали и към самия себе си можеш да приложиш верния критерий...
Оплакваш ми се от "несполуки” и намираш горчиви думи за “несправедливостта”, на която, според тебе, си жертва, но не се запитваш дали не си се излъгал в своята самооценка, опитвайки се да дадеш нещо, за което никога не ще ти достигнат силите! —
Може би в по-скромни рамки ще си способен да дадеш най-доброто, а вместо това напусто се мъчиш да надвиеш съперници, които по природа са надарени с далеч по-големи способности! —
Така безброй хора се мислят за “преследвани от лош късмет” и поглеждат със завист към онези, които биват предпочетени пред тях, защото са знаели по-добре на какви изисквания биха могли да отговорят най-високите им постижения.---------
Безброй търпят крушение, защото корабът им, макар и добър, е твърде малък, за да прекосят с него океана, но въпреки това не могат да обуздаят амбицията си да се втурнат в открито море. —
Който иска да се впусне в конкуренция, трябва преди всичко да познава своите съперници! Той не бива да се опитва да мери сили с онези, на които подхожда съвсем друга мярка!
Не бива да вижда в конкурентите си свои "врагове” само защото те са способни да го надминат!
На победа той може да се надява само там, където силите му са наистина сравними със силите на онези, които също като него се стремят към победа.
По-добре е, разбира се, да постигне съвършенство в най-скромни рамки, вместо да се състезава с посредствени постижения там, където победата е отредена само на обладаващия изключителна сила! —
Всеки носи в себе си способността да постигне съвършенство в едно или друго поприще, което наистина отговаря на неговите възможности!
Всеки може да почувства как се множат силите му, когато полага най-големи грижи за тяхното развитие!
Ще трябва обаче да разчиташ само на онова, което ти е дадено като твое “притежание”!
Можеш наистина да прибавиш нещичко към него, но винаги естеството и вътрешната напрегнатост на вродените ти сили ще определят какво ти подобава и кое ще си остане докрай непостижимо за теб!
Ето защо победа и в конкуренцията ще удържиш само ако знаеш докъде се простират собствените ти граници и ако надмогнеш илюзията, че те биха могли произволно да се разширяват само защото ти се иска да победиш!
Не е нужно обаче съперничеството между конкурентите да се изражда в “борба”!
(Не говоря естествено за онзи вид съперничество, който е немислим без борба, тъй като при него силите си мерят "борци”.)
Нека тук се ръководим единствено от изискването за по-високи постижения, което всекидневието предявява навсякъде и към всички!
А в този случай конкуренцията може безспорно да мине и без "борба”!
Зная наистина, че у всички, хвърлили се тъкмо в тази борба, моите думи ще предизвикат само усмивка на досада, — но зная също така, че маса неща могат да се променят по-бързо, отколкото мнозина си мислят, стига само да се промени волята...
Едва ли е твърде смело да се твърди, че и днес повечето хора, проливащи кръвта си в “конкурентната борба”, воюват всъщност против волята си, понеже отдавна са разбрали, че влаганите в тази битка сили биха могли да бъдат използвани далеч по-добре. —
Но и тук миражът на свободата продължава с измамния си блясък да минава все още за самата свобода и да подмамва безброй жертви в пустини от цифри, където те, душевно изсушени, се превръщат в застинали мумии и всичкият натрупан върху тях златен пясък не е вече в състояние да им върне свободния живот на душата. . .
Безсилен обаче става миражът, разберем ли веднъж, че истинската свобода може да вирее само там, където се зачитат правата на душата!
Жалко и несъмнено под човешкото достойнство е домогващият се до благоразположението на купувача да се остави дотам да бъде завладян от животинска алчност, че да доведе конкурента си до разорение или да се стреми безочливо към такава крайна цел!
Жалко е, когато конкуренцията не се спира дори пред лъжата, стига само да може от нечистите и нишки да усуче въже, с което да удуши съперника!
Недостойно и в същото време глупаво е да се домогваме до успех, постижим само след като сринем онова, което други са изградили!
Ще ми възразят, че именно този начин на действие е направил възможни някои твърде значителни успехи и че така постигнатото стои до ден днешен “на здрава основа”.
Това също ми е добре известно, но тук аз боравя с други понятия за време и познавам сигурни закони, които рядко бързат да проявят своето действие. . .
Не само отделният човек, добрал се на такава цена до успех за самия себе си и за разчитащите на него близки, не може да избегне действието на тези закони, — неговото поведение излага на опасност добруването на цели държави, на цели континенти дори!-------
И когато един черен ден издигнатото с бездушна алчност върху руините на честно построени сгради се срине с гръм и трясък на борсата, — това далеч още няма да е най-голямото зло!
Там, където човешкото общество е неспособно да възпре такива позорящи душата действия, внуците и правнуците ще има скъпо и прескъпо да "плащат” за някогашните грехове на единици, дори те да не са техни преки предци!
А онзи, който не се е побоял от такъв ужасен грях — дори на смъртния си одър да се чувства победител, — няма во веки да намери никой, който да се смили над него, докато тук, на земята, не се заличат всички последици от неговия грях. . .
Родената от Бога Любов може да въздаде опрощение само там, където и самият грях е бил извършен от любов!
Дори когато заложената в животинската природа “любов” е направила "виновен” един човек, „Любовта Божия” ще го оневини, щом вече му е простил и споделящият неговата вина! —
Който обаче е бил тласнат към греха от себичност, единствено от него зависи да се освободи от вината си!
А заслепеният от собствената си алчност не ще може да се освободи от последиците на своите действия преди окончателното изчерпване на импулсите, създадени от самия него, за да служи на своя нагон тук, на земята!--------
Никога не може да бъде издигната преградна стена между импулсите, генерирани от земния човек в неговото всекидневие, и техните последици, проявяващи се едва когато той отдавна вече е напуснал този свят! — ИЗМАМНОСТТА НА ЛОЗУНГА
Малко неща са причинили толкова пакости в обществения живот на човека, колкото лозунгът: — това изчадие на мисловната леност и стремежа да убеждаваме!
Жертва след жертва взема той във всички сфери на земния живот!
На първо място обаче лозунгът пречи на тези, които му робуват, да мислят самостоятелно.
Всеки човек, несвикнал да мисли самостоятелно, се оставя лесно да бъде хванат, стига на врата му да бъде хвърлено ласото на подходящо подбран лозунг, а попадне ли веднъж в тази примка, той бързо забравя предишната си свобода. . .
Твърде скоро всяка съпротива се превръща в раболепие и накрая жертвата тръгва вече с истинска наслада след опънатото въже, докато не влезе в кошарата, приготвена от матадорите на лозунга за техния улов. —
Рядко някому се удава да се измъкне от такава кошара, а и рядко се събужда дори желанието за бягство у затворените в нея.
Повечет