о за онзи вид съперничество, който е немислим без борба, тъй като при него силите си мерят "борци”.)
Нека тук се ръководим единствено от изискването за по-високи постижения, което всекидневието предявява навсякъде и към всички!
А в този случай конкуренцията може безспорно да мине и без "борба”!
Зная наистина, че у всички, хвърлили се тъкмо в тази борба, моите думи ще предизвикат само усмивка на досада, — но зная също така, че маса неща могат да се променят по-бързо, отколкото мнозина си мислят, стига само да се промени волята...
Едва ли е твърде смело да се твърди, че и днес повечето хора, проливащи кръвта си в “конкурентната борба”, воюват всъщност против волята си, понеже отдавна са разбрали, че влаганите в тази битка сили биха могли да бъдат използвани далеч по-добре. —
Но и тук миражът на свободата продължава с измамния си блясък да минава все още за самата свобода и да подмамва безброй жертви в пустини от цифри, където те, душевно изсушени, се превръщат в застинали мумии и всичкият натрупан върху тях златен пясък не е вече в състояние да им върне свободния живот на душата. . .
Безсилен обаче става миражът, разберем ли веднъж, че истинската свобода може да вирее само там, където се зачитат правата на душата!
Жалко и несъмнено под човешкото достойнство е домогващият се до благоразположението на купувача да се остави дотам да бъде завладян от животинска алчност, че да доведе конкурента си до разорение или да се стреми безочливо към такава крайна цел!
Жалко е, когато конкуренцията не се спира дори пред лъжата, стига само да може от нечистите и нишки да усуче въже, с което да удуши съперника!
Недостойно и в същото време глупаво е да се домогваме до успех, постижим само след като сринем онова, което други са изградили!
Ще ми възразят, че именно този начин на действие е направил възможни някои твърде значителни успехи и че така постигнатото стои до ден днешен “на здрава основа”.
Това също ми е добре известно, но тук аз боравя с други понятия за време и познавам сигурни закони, които рядко бързат да проявят своето действие. . .
Не само отделният човек, добрал се на такава цена до успех за самия себе си и за разчитащите на него близки, не може да избегне действието на тези закони, — неговото поведение излага на опасност добруването на цели държави, на цели континенти дори!-------
И когато един черен ден издигнатото с бездушна алчност върху руините на честно построени сгради се срине с гръм и трясък на борсата, — това далеч още няма да е най-голямото зло!
Там, където човешкото общество е неспособно да възпре такива позорящи душата действия, внуците и правнуците ще има скъпо и прескъпо да "плащат” за някогашните грехове на единици, дори те да не са техни преки предци!
А онзи, който не се е побоял от такъв ужасен грях — дори на смъртния си одър да се чувства победител, — няма во веки да намери никой, който да се смили над него, докато тук, на земята, не се заличат всички последици от неговия грях. . .
Родената от Бога Любов може да въздаде опрощение само там, където и самият грях е бил извършен от любов!
Дори когато заложената в животинската природа “любов” е направила "виновен” един човек, „Любовта Божия” ще го оневини, щом вече му е простил и споделящият неговата вина! —
Който обаче е бил тласнат към греха от себичност, единствено от него зависи да се освободи от вината си!
А заслепеният от собствената си алчност не ще може да се освободи от последиците на своите действия преди окончателното изчерпване на импулсите, създадени от самия него, за да служи на своя нагон тук, на земята!--------
Никога не може да бъде издигната преградна стена между импулсите, генерирани от земния човек в неговото всекидневие, и техните последици, проявяващи се едва когато той отдавна вече е напуснал този свят! — ИЗМАМНОСТТА НА ЛОЗУНГА
Малко неща са причинили толкова пакости в обществения живот на човека, колкото лозунгът: — това изчадие на мисловната леност и стремежа да убеждаваме!
Жертва след жертва взема той във всички сфери на земния живот!
На първо място обаче лозунгът пречи на тези, които му робуват, да мислят самостоятелно.
Всеки човек, несвикнал да мисли самостоятелно, се оставя лесно да бъде хванат, стига на врата му да бъде хвърлено ласото на подходящо подбран лозунг, а попадне ли веднъж в тази примка, той бързо забравя предишната си свобода. . .
Твърде скоро всяка съпротива се превръща в раболепие и накрая жертвата тръгва вече с истинска наслада след опънатото въже, докато не влезе в кошарата, приготвена от матадорите на лозунга за техния улов. —
Рядко някому се удава да се измъкне от такава кошара, а и рядко се събужда дори желанието за бягство у затворените в нея.
Повечето усещат някаква приятна “сигурност” и отдавна са изгубили всяка самостоятелност на мисълта.
Така те се превръщат в постоянна опасност и за останалите извън кошарата, също както опитомените слонове се използват като примамка за улавяне на все още свободните им братя. . .
Лозунгът може да създаде илюзията, че изразява много неща, които нямат нищо общо с неговото съдържание, — а усещането за “удар”, който ни поразява вътрешно и ни кара да му се покорим, най-често е само надхитряне на мисловната леност.
Колкото и безспорно да е, че мисленето може да се превърне в най-зъл враг на човека, толкова необходимо ни е то като оръжие навсякъде, където думите се опитват да ни направят беззащитни.
А по същество лозунгът не е нищо друго освен думи, които се стремят да ни обезоръжат чрез парализиране на логическата мисъл!
Той може да удържи победа само ако неговата “ударна сила” не срещне съпротива!
Съумеем ли обаче да му се противопоставим с буден ум и да използваме за отбрана оръжието на логически последователното мислене, лозунгът бързо губи силата си и рухва в себе си като причудливо изчадие. . .
Сочената от него цел се оказва тогава празна илюзия, — и единствено готовността да се гони този мираж е криела преди това истинска опасност. . .
Нямат брой заблудените, принудени да следват тази проявяваща се в най-различни форми илюзия само защото не са оказали съпротива, когато някой лозунг ги е заварил неподготвени! —
В този безкраен низ от жертви на лозунга се срещат мъже и жени, разумни и неразумни, стари и млади, глупави и подчертано интелигентни и тази върволица расте от ден на ден, тъй като малцина се осмеляват да мислят свободно, щом бъдат умело нападнати с подходящо подбран лозунг. . .
Неизмерима опасност за човешкия живот се крие в тази готовност да се върви подир всеки ново скалъпен лозунг!
В много случаи така и не могат да бъдат възмездени нанесените по този начин щети и в големите, и в по-малките сдружения, възникнали в съвместния живот на хората!
И в най-малкия от тези съюзи — свързването на две човешки същества в брака — увлечението по лозунга твърде често нанася непоправими вреди.---------
Дори невръстният малчуган внася в семейството, като дар от съучениците си, своя непонятен още за самия него лозунг, — деца и родители се поддават на изкушението и се превръщат във враждуващи страни, всяка със свой собствен лозунг.
Ала най-страшна е опасността там, където целият обществен живот се оставя без съпротива да бъде воден за носа от един лозунг! —
Тогава лозунгът нахлува и през най-тесните пролуки във всеки дом и не допуска организирането на будна съпротива.
Цели народи може да станат беззащитна плячка на такива измамни фрази, за да възтържествуват онези, които не са оставили мисълта си да залинее и не са се спрели пред никакви усилия, пред никакви напъни на мозъка, само и само да станат изкусни майстори на лозунга. . .
Каква полза за вече тежко пострадалите им жертви, ако накрая те все пак се опитат да отхвърлят тази робия?!
Твърде дълго са си служили сами с лозунги и клишета в желанието си да държат другите в подчинение, преди да си намерят и те майстора, умеещ още по-сръчно да мята ласото на лозунга. . .
Само съзнателният, категоричен отказ от измамния свят на лозунгите и фразьорството може да донесе спасение!---------
И крайно време е наистина!
Твърде дълго сте следвали миража на свободата, — твърде дълго сте били сами негови пленници и сте се опитвали да оплетете другите с лозунги, за да ги накарате да тръгнат след вас.
Трябва най-после да осъзнаете измамната същност на лозунга, който няма никога да ви доведе до истинска свобода.
Но вие сте все още до такава степен в плен на старата си фразьорска мъдрост, че в опита си да се предпазите от други измамни лозунги ставате сега неволна жертва на лозунгите, изковани навремето от самите вас, за да подмамите с тях други. . .
При това, обладани от надменна самоувереност, вие твърде наивно си въобразявате, че противникът "няма да забележи” как на неговия лозунг противопоставяте свой собствен, защото не знаете по какъв друг начин да отблъснете нападението.
Ала тези, които са станали истински майстори в борбата с лозунги, понеже са имали волята да доведат до съвършенство това свое умение, са съвсем наясно, че им се отвръща само с лозунги, и то отстъпващи по ударна сила на техните. . .
Така те са отнапред сигурни в предстоящата си победа, — освен ако противниците им не решат най-после да се откажат от това бойно средство, което те бездруго са овладели само наполовина просто защото не са били готови да поемат прекадено голямо бреме върху съвестта си, само и само за да повишат ударната сила на избрания от тях лозунг..........
Без с