усещат някаква приятна “сигурност” и отдавна са изгубили всяка самостоятелност на мисълта.
Така те се превръщат в постоянна опасност и за останалите извън кошарата, също както опитомените слонове се използват като примамка за улавяне на все още свободните им братя. . .
Лозунгът може да създаде илюзията, че изразява много неща, които нямат нищо общо с неговото съдържание, — а усещането за “удар”, който ни поразява вътрешно и ни кара да му се покорим, най-често е само надхитряне на мисловната леност.
Колкото и безспорно да е, че мисленето може да се превърне в най-зъл враг на човека, толкова необходимо ни е то като оръжие навсякъде, където думите се опитват да ни направят беззащитни.
А по същество лозунгът не е нищо друго освен думи, които се стремят да ни обезоръжат чрез парализиране на логическата мисъл!
Той може да удържи победа само ако неговата “ударна сила” не срещне съпротива!
Съумеем ли обаче да му се противопоставим с буден ум и да използваме за отбрана оръжието на логически последователното мислене, лозунгът бързо губи силата си и рухва в себе си като причудливо изчадие. . .
Сочената от него цел се оказва тогава празна илюзия, — и единствено готовността да се гони този мираж е криела преди това истинска опасност. . .
Нямат брой заблудените, принудени да следват тази проявяваща се в най-различни форми илюзия само защото не са оказали съпротива, когато някой лозунг ги е заварил неподготвени! —
В този безкраен низ от жертви на лозунга се срещат мъже и жени, разумни и неразумни, стари и млади, глупави и подчертано интелигентни и тази върволица расте от ден на ден, тъй като малцина се осмеляват да мислят свободно, щом бъдат умело нападнати с подходящо подбран лозунг. . .
Неизмерима опасност за човешкия живот се крие в тази готовност да се върви подир всеки ново скалъпен лозунг!
В много случаи така и не могат да бъдат възмездени нанесените по този начин щети и в големите, и в по-малките сдружения, възникнали в съвместния живот на хората!
И в най-малкия от тези съюзи — свързването на две човешки същества в брака — увлечението по лозунга твърде често нанася непоправими вреди.---------
Дори невръстният малчуган внася в семейството, като дар от съучениците си, своя непонятен още за самия него лозунг, — деца и родители се поддават на изкушението и се превръщат във враждуващи страни, всяка със свой собствен лозунг.
Ала най-страшна е опасността там, където целият обществен живот се оставя без съпротива да бъде воден за носа от един лозунг! —
Тогава лозунгът нахлува и през най-тесните пролуки във всеки дом и не допуска организирането на будна съпротива.
Цели народи може да станат беззащитна плячка на такива измамни фрази, за да възтържествуват онези, които не са оставили мисълта си да залинее и не са се спрели пред никакви усилия, пред никакви напъни на мозъка, само и само да станат изкусни майстори на лозунга. . .
Каква полза за вече тежко пострадалите им жертви, ако накрая те все пак се опитат да отхвърлят тази робия?!
Твърде дълго са си служили сами с лозунги и клишета в желанието си да държат другите в подчинение, преди да си намерят и те майстора, умеещ още по-сръчно да мята ласото на лозунга. . .
Само съзнателният, категоричен отказ от измамния свят на лозунгите и фразьорството може да донесе спасение!---------
И крайно време е наистина!
Твърде дълго сте следвали миража на свободата, — твърде дълго сте били сами негови пленници и сте се опитвали да оплетете другите с лозунги, за да ги накарате да тръгнат след вас.
Трябва най-после да осъзнаете измамната същност на лозунга, който няма никога да ви доведе до истинска свобода.
Но вие сте все още до такава степен в плен на старата си фразьорска мъдрост, че в опита си да се предпазите от други измамни лозунги ставате сега неволна жертва на лозунгите, изковани навремето от самите вас, за да подмамите с тях други. . .
При това, обладани от надменна самоувереност, вие твърде наивно си въобразявате, че противникът "няма да забележи” как на неговия лозунг противопоставяте свой собствен, защото не знаете по какъв друг начин да отблъснете нападението.
Ала тези, които са станали истински майстори в борбата с лозунги, понеже са имали волята да доведат до съвършенство това свое умение, са съвсем наясно, че им се отвръща само с лозунги, и то отстъпващи по ударна сила на техните. . .
Така те са отнапред сигурни в предстоящата си победа, — освен ако противниците им не решат най-после да се откажат от това бойно средство, което те бездруго са овладели само наполовина просто защото не са били готови да поемат прекадено голямо бреме върху съвестта си, само и само за да повишат ударната сила на избрания от тях лозунг..........
Без съвест наистина трябва да е онзи, който иска да овладее до съвършенство лозунга, защото ако имаше все още съвест, не би могъл да понесе тежестта на цената, неизбежно заплащана за победата в тази борба! —
А на осъзналите, че лозунгът не води никога до свобода, може днес да се помогне само ако те избягват най-последователно лозунга!
Други оръжия са им потребни, за да осигурят действената си защита!
Думите им занапред трябва да са добре "претеглени” и да имат за цел да въздействат единствено чрез истината!
Не всяка истина обаче е ефикасно средство за отбрана, защото не всяка истина може да бъде веднага разпозната от неопитното око. —
Само ако бъде незабавно усетена, истината е действително годна да служи за защита срещу разпространяваната от лозунга заблуда!
Ако човек се е домогнал най-сетне до разбирането, че зад всеки лозунг се шири само гола пустиня, — ако е осъзнал, че тук всъщност вилнее, в едно от най-страшните си въплъщения, миражът на свободата, — за да намери подобаващ израз на истината, той несъмнено би положил същите усилия, би проявил същата настойчивост, каквато неуморно проявяват и всички, които изострят до краен предел прободния връх на лозунга.--------
Той не бива да се опиянява от своите думи, — не бива да ги превръща в евтина опора на собствените си убеждения!
Не бива никога да забравя, че говори все още на ”врагове”, които могат да му станат приятели само ако осъзнаят заблудата си!
Нека никога не напада, а да действа единствено чрез отбрана, и то такава, която да бъде зачитана от противника дори ако той си остане противник. —
Не може да се очаква, че тръгналите с готовност подир миража на един лозунг ще бъдат незабавно върнати към действителността!
Също както лекарят, полагащ усилия да излекува помрачения мозък на един луд, е принуден на първо време да се прави, че споделя бълнуванията на болния, за да може — ако той подлежи на излекуване — да го върне към действителността, — така и всеки, който иска да изтръгне душата на ближния си от лапите на един лозунг, трябва да има предвид, че попадналият в плен на заблудата смята все още за "истина” онова, от което трябва да се откаже, за да дойде отново на себе си!---------
Клетникът, запленен от хипнотичната сила на лозунга, е все още неспособен да отхвърли стягащите мисълта му окови!
Той не може още да събере смелост да се опре на собствената си способност да разсъждава!
Твърде здраво го държи в плен лозунгът и макар да се опитва да се освободи, все още му липсва смелост да последва свободата там, където тя се отдалечава твърде много от любимия лозунг.----------
Изпадналият в подобна заблуда може да бъде спасен само чрез доброжелателно зачитане на неговото безразсъдство — и само ако му дадем да разбере, че го приемаме такъв, какъвто е, той ще може накрая да пробуди в себе си силата, която ще му позволи да стигне до прозрението, че е бил просто воден за носа от лозунг тъкмо тогава, когато е бил убеден, че свободно следва едно добре обосновано познание.
13.9 САМОИЗЯВА 13.9.1 Съвсем не от най-лошите са онези, които биха искали да бъдат ”повече”, отколкото изглеждат в собствените си очи и в очите на другите.
13.9.2 И все пак пред повечето от тези недоволни от себе си хора се рее една “фата моргана”, — мнозина се оставят и в този случай да бъдат подмамени от миража на свободата тъкмо там, където за тях не може да има истинска свобода, и те завършват земните си дни огорчени, че техните съвременници не са им засвидетелствали онова признание, което те — по собствена преценка — са заслужавали. . .
13.9.3 Един ненавижда длъжността, която заема, за да осигури своето препитание, тъй като преценява, че познанията и способностите му надхвърлят изискванията, поставени от неговия пост, — друг пък пристъпва към работата си с досада, понеже получаваното за нея възнаграждение му се струва по-малко, отколкото той самият смята, че му се полага.
13.9.4 Един се оплаква ден след ден от съдбата си, защото му е отказала образованието, което той би трябвало да удостовери с надлежен документ, ако иска да стигне до единствено подобаващото му според него поприще, — друг пък проклина целия човешки род за това, че още по рождение не е получил онези земни блага, които сам би си отредил, ако имаше съответната власт.
13.9.5 За всекиго от тях непостигнатата цел изглежда различна, — ала всички са единодушни в твърдото си убеждение, че биха могли да бъдат ”повече” от онова, което са, — и това убеждение има наистина своите основания, макар и не такива, каквито те смятат!
Искаш, значи, да бъдеш "повече” от това, което си?!
Следователно ти все още "си” твърде малко! —
Твърде малка част от тебе "е”!---------
Ти чувстваш, че можеш