ъвест наистина трябва да е онзи, който иска да овладее до съвършенство лозунга, защото ако имаше все още съвест, не би могъл да понесе тежестта на цената, неизбежно заплащана за победата в тази борба! —
А на осъзналите, че лозунгът не води никога до свобода, може днес да се помогне само ако те избягват най-последователно лозунга!
Други оръжия са им потребни, за да осигурят действената си защита!
Думите им занапред трябва да са добре "претеглени” и да имат за цел да въздействат единствено чрез истината!
Не всяка истина обаче е ефикасно средство за отбрана, защото не всяка истина може да бъде веднага разпозната от неопитното око. —
Само ако бъде незабавно усетена, истината е действително годна да служи за защита срещу разпространяваната от лозунга заблуда!
Ако човек се е домогнал най-сетне до разбирането, че зад всеки лозунг се шири само гола пустиня, — ако е осъзнал, че тук всъщност вилнее, в едно от най-страшните си въплъщения, миражът на свободата, — за да намери подобаващ израз на истината, той несъмнено би положил същите усилия, би проявил същата настойчивост, каквато неуморно проявяват и всички, които изострят до краен предел прободния връх на лозунга.--------
Той не бива да се опиянява от своите думи, — не бива да ги превръща в евтина опора на собствените си убеждения!
Не бива никога да забравя, че говори все още на ”врагове”, които могат да му станат приятели само ако осъзнаят заблудата си!
Нека никога не напада, а да действа единствено чрез отбрана, и то такава, която да бъде зачитана от противника дори ако той си остане противник. —
Не може да се очаква, че тръгналите с готовност подир миража на един лозунг ще бъдат незабавно върнати към действителността!
Също както лекарят, полагащ усилия да излекува помрачения мозък на един луд, е принуден на първо време да се прави, че споделя бълнуванията на болния, за да може — ако той подлежи на излекуване — да го върне към действителността, — така и всеки, който иска да изтръгне душата на ближния си от лапите на един лозунг, трябва да има предвид, че попадналият в плен на заблудата смята все още за "истина” онова, от което трябва да се откаже, за да дойде отново на себе си!---------
Клетникът, запленен от хипнотичната сила на лозунга, е все още неспособен да отхвърли стягащите мисълта му окови!
Той не може още да събере смелост да се опре на собствената си способност да разсъждава!
Твърде здраво го държи в плен лозунгът и макар да се опитва да се освободи, все още му липсва смелост да последва свободата там, където тя се отдалечава твърде много от любимия лозунг.----------
Изпадналият в подобна заблуда може да бъде спасен само чрез доброжелателно зачитане на неговото безразсъдство — и само ако му дадем да разбере, че го приемаме такъв, какъвто е, той ще може накрая да пробуди в себе си силата, която ще му позволи да стигне до прозрението, че е бил просто воден за носа от лозунг тъкмо тогава, когато е бил убеден, че свободно следва едно добре обосновано познание.
13.9 САМОИЗЯВА 13.9.1 Съвсем не от най-лошите са онези, които биха искали да бъдат ”повече”, отколкото изглеждат в собствените си очи и в очите на другите.
13.9.2 И все пак пред повечето от тези недоволни от себе си хора се рее една “фата моргана”, — мнозина се оставят и в този случай да бъдат подмамени от миража на свободата тъкмо там, където за тях не може да има истинска свобода, и те завършват земните си дни огорчени, че техните съвременници не са им засвидетелствали онова признание, което те — по собствена преценка — са заслужавали. . .
13.9.3 Един ненавижда длъжността, която заема, за да осигури своето препитание, тъй като преценява, че познанията и способностите му надхвърлят изискванията, поставени от неговия пост, — друг пък пристъпва към работата си с досада, понеже получаваното за нея възнаграждение му се струва по-малко, отколкото той самият смята, че му се полага.
13.9.4 Един се оплаква ден след ден от съдбата си, защото му е отказала образованието, което той би трябвало да удостовери с надлежен документ, ако иска да стигне до единствено подобаващото му според него поприще, — друг пък проклина целия човешки род за това, че още по рождение не е получил онези земни блага, които сам би си отредил, ако имаше съответната власт.
13.9.5 За всекиго от тях непостигнатата цел изглежда различна, — ала всички са единодушни в твърдото си убеждение, че биха могли да бъдат ”повече” от онова, което са, — и това убеждение има наистина своите основания, макар и не такива, каквито те смятат!
Искаш, значи, да бъдеш "повече” от това, което си?!
Следователно ти все още "си” твърде малко! —
Твърде малка част от тебе "е”!---------
Ти чувстваш, че можеш да бъдеш "повече”, но без съмнение и "по-малко”, отколкото изглеждаш в собствените си очи и в очите на другите.
Чувстваш, че в теб се изживява едно множество, — че това множество може да стане както “по-голямо”, така и “по-малко”. -
Искаш ли да бъдеш “повече”, отколкото си, стани тогава повече!
Не се примирявай да бъдеш толкова “малко”, колкото си днес!
Не се задоволявай с желания, а стани “повече”, защото имаш волята да бъдеш.
В тебе има много повече, отколкото би дръзнал да предположиш!
И до днес има в теб от най-дълбока древност твърде много, което съвсем не искаш вече да бъдеш, и ти дори ще трябва да го изтръгнеш с всички сили от своето битие, ако не желаеш да погубиш себе си, като погубваш други. . .
Но в теб същевременно има безброй неща, които не си успял още да усвоиш, — за много от тях не си се догаждал и в най-дръзките си блянове!........
Между това, което вече не бива да бъдеш, и другото, което все още не си, лежи онова малко, което днес с пълно право намираш за "твърде малко”, за да определя твоята себеизява... .
Духовната искра Божия е онова, което се изживява в твоя собствен "Аз”, и тя наистина знае, че би могъл да бъдеш много “повече”, отколкото си бил досега!
Ти само възприемаш в земното си съзнание това, което живее в най-съкровените дълбини на твоето битие.
А там твоето битие жадува да се допълни с всичко, което то още не е!
Затова искаш да бъдеш “повече” във формите на тленността, — затова се стремиш да станеш “повече” във всекидневния си живот, където единствено Необходимостта определя какво можеш да постигнеш! —
Тук обаче ще успееш да станеш “повече”, отколкото си днес, само ако съумееш да възприемеш “повече” неща в своето битие!
Трябва повече да изискваш от себе си.
С ясна, сигурна воля трябва да решиш в себе си какво всъщност искаш да ”бъдеш ”, — с волята, присъща на всеки спортист, който съзнава, че неговата подготовка му дава несъмнено право да защити “класата” си!
И ти като спортиста ще трябва да напрегнеш всички сили, за да бъдеш винаги “във форма”, — а и за тебе, и за него това се постига с цената на отказ от доста неща, позволени наистина за други, но не и за онзи, който се стреми да стане “повече”,— колкото и много да е вече днес!---------
Зад желанието да бъдеш “повече” от "другите” се крие единствено стремежът да бъдеш повече, отколкото ти самият си, защото все още и ти, като другите, си: — едва в минимална степен онова, което можеш да бъдеш! —
Става дума за използването на сили, достъпни свободно и по всяко време за всички хора на тази земя без изключение.
Ала тези “душевни сили” не могат да бъдат “използвани”, докато не успееш да ги обединиш със собственото си битие.
Трябва сам да станеш онази душевна сила, която искаш да използваш и за която приемаш да определя твоята себеизява!
И с по-нисшите сили в себе си ще можеш да разполагаш само ако те изпълнят твоето битие и по този начин се отъждествят с теб.
Единствено онова, което самият ти "си”, може да ти бъде послушно: — да ти принадлежи и да се "вслушва” в твоята воля!
Както ти е невъзможно да стигнеш някога до Бога, освен ако Той не се съедини сам с твоето собствено битие, — така не ще можеш да действаш и чрез никоя душевна сила, докато сам не я обединиш в своето битие!-------
Не бива обаче да се опитваш да действаш схематично, като “призоваваш” една по една душевните сили, които трябва да изпълнят занапред твоето битие!
Не бива да подценяваш онази отприщваща сила, която неизменно се пробужда дейна в теб, щом застанеш пред нещо, само смътно предугаждано!---------
Внимавай и за онова в себе си, което все още се крие от теб! —
Искаш ли да обединиш един ден в себе си възвишените душевни сили, които не са се още събудили за живот в твоето битие: — които поради това ти все още не "си”, — достатъчно е да запазиш общата си насоченост към целта!
И сред престъпниците има такива, които са “повече” от мнозина други, — само че те са устремени към зейналата бездна на животинските предци на човека на тази земя, — докато твоята висока цел е вечният духовен Човек, у когото ти, обединен с всички родени от Духа, искаш да преоткриеш себе си един ден, след като завърши неспирната ти борба със самия теб през този земен живот! —
Държиш ли постоянно пред очи целта си, можеш уверено да крачиш напред, без тревога и без страх!
Така по време на земния си живот ти ще обединяваш в себе си все повече душевни сили, от които ще се нуждаеш един ден за своето най-високо издигане!
Колкото повече се изпълваш вътрешно с възвишени душевни сили, толкова по-лесно ще ти е да осъзнаеш, че можеш свободно да се самоизявиш на всички йерархични равнища в този земен живот!
Никое човешко занятие не е толкова незначително, че да не може да понесе