да бъдеш "повече”, но без съмнение и "по-малко”, отколкото изглеждаш в собствените си очи и в очите на другите.
Чувстваш, че в теб се изживява едно множество, — че това множество може да стане както “по-голямо”, така и “по-малко”. -
Искаш ли да бъдеш “повече”, отколкото си, стани тогава повече!
Не се примирявай да бъдеш толкова “малко”, колкото си днес!
Не се задоволявай с желания, а стани “повече”, защото имаш волята да бъдеш.
В тебе има много повече, отколкото би дръзнал да предположиш!
И до днес има в теб от най-дълбока древност твърде много, което съвсем не искаш вече да бъдеш, и ти дори ще трябва да го изтръгнеш с всички сили от своето битие, ако не желаеш да погубиш себе си, като погубваш други. . .
Но в теб същевременно има безброй неща, които не си успял още да усвоиш, — за много от тях не си се догаждал и в най-дръзките си блянове!........
Между това, което вече не бива да бъдеш, и другото, което все още не си, лежи онова малко, което днес с пълно право намираш за "твърде малко”, за да определя твоята себеизява... .
Духовната искра Божия е онова, което се изживява в твоя собствен "Аз”, и тя наистина знае, че би могъл да бъдеш много “повече”, отколкото си бил досега!
Ти само възприемаш в земното си съзнание това, което живее в най-съкровените дълбини на твоето битие.
А там твоето битие жадува да се допълни с всичко, което то още не е!
Затова искаш да бъдеш “повече” във формите на тленността, — затова се стремиш да станеш “повече” във всекидневния си живот, където единствено Необходимостта определя какво можеш да постигнеш! —
Тук обаче ще успееш да станеш “повече”, отколкото си днес, само ако съумееш да възприемеш “повече” неща в своето битие!
Трябва повече да изискваш от себе си.
С ясна, сигурна воля трябва да решиш в себе си какво всъщност искаш да ”бъдеш ”, — с волята, присъща на всеки спортист, който съзнава, че неговата подготовка му дава несъмнено право да защити “класата” си!
И ти като спортиста ще трябва да напрегнеш всички сили, за да бъдеш винаги “във форма”, — а и за тебе, и за него това се постига с цената на отказ от доста неща, позволени наистина за други, но не и за онзи, който се стреми да стане “повече”,— колкото и много да е вече днес!---------
Зад желанието да бъдеш “повече” от "другите” се крие единствено стремежът да бъдеш повече, отколкото ти самият си, защото все още и ти, като другите, си: — едва в минимална степен онова, което можеш да бъдеш! —
Става дума за използването на сили, достъпни свободно и по всяко време за всички хора на тази земя без изключение.
Ала тези “душевни сили” не могат да бъдат “използвани”, докато не успееш да ги обединиш със собственото си битие.
Трябва сам да станеш онази душевна сила, която искаш да използваш и за която приемаш да определя твоята себеизява!
И с по-нисшите сили в себе си ще можеш да разполагаш само ако те изпълнят твоето битие и по този начин се отъждествят с теб.
Единствено онова, което самият ти "си”, може да ти бъде послушно: — да ти принадлежи и да се "вслушва” в твоята воля!
Както ти е невъзможно да стигнеш някога до Бога, освен ако Той не се съедини сам с твоето собствено битие, — така не ще можеш да действаш и чрез никоя душевна сила, докато сам не я обединиш в своето битие!-------
Не бива обаче да се опитваш да действаш схематично, като “призоваваш” една по една душевните сили, които трябва да изпълнят занапред твоето битие!
Не бива да подценяваш онази отприщваща сила, която неизменно се пробужда дейна в теб, щом застанеш пред нещо, само смътно предугаждано!---------
Внимавай и за онова в себе си, което все още се крие от теб! —
Искаш ли да обединиш един ден в себе си възвишените душевни сили, които не са се още събудили за живот в твоето битие: — които поради това ти все още не "си”, — достатъчно е да запазиш общата си насоченост към целта!
И сред престъпниците има такива, които са “повече” от мнозина други, — само че те са устремени към зейналата бездна на животинските предци на човека на тази земя, — докато твоята висока цел е вечният духовен Човек, у когото ти, обединен с всички родени от Духа, искаш да преоткриеш себе си един ден, след като завърши неспирната ти борба със самия теб през този земен живот! —
Държиш ли постоянно пред очи целта си, можеш уверено да крачиш напред, без тревога и без страх!
Така по време на земния си живот ти ще обединяваш в себе си все повече душевни сили, от които ще се нуждаеш един ден за своето най-високо издигане!
Колкото повече се изпълваш вътрешно с възвишени душевни сили, толкова по-лесно ще ти е да осъзнаеш, че можеш свободно да се самоизявиш на всички йерархични равнища в този земен живот!
Никое човешко занятие не е толкова незначително, че да не може да понесе действената себеизява на човек, съумял да обедини в себе си много такива сили!
Във всяка професия, — на всяка длъжност, която Необходимостта ти предлага в даден момент, — ти можеш да бъдеш много “повече”, отколкото изглеждаш!
Не бива обаче да се учудваш, ако скоро установиш, че другите също забелязват богатството на твоето битие и те преценяват вече само по лъчезарната сила на неговата пълнота, както и да се измерва значимостта на поста, заеман от тебе тук, на земята!-------
Сега ти си станал действително “повече” от другите, — а така ще подтикнеш и тях да станат “повече”, отколкото преди това са били, — също както златотърсачът, който се връща забогатял, събужда у другите волята да предприемат и те същото начинание.
В заблудата, че неудовлетвореността ти се корени единствено във външното, твоите непрестанни усилия да бъдеш “повече” от това, което си, са оставали винаги досега напразни.
Ала този твой стремеж няма да остане неосъществен, стига занапред да го насочиш навътре в себе си!
Тук, където самият ти представляваш едно множество, способно както да расте, така и да намалява, — тук никаква външна сила не е в състояние да ограничи свободата ти — и ако станеш действително “повече”, отколкото ти се е удавало до този ден, то и твоята себеизява във външния свят ще те изпълва неизменно с чувство на щастие и вътрешна удовлетвореност!
Едва когато успееш да изявиш всичко, което носиш скрито в себе си, за да стигне то в теб до съвършенство, — чак тогава ще си постигнал и наистина намерил себе си! —
В своята себеизява ти си създаваш онази вечно пребъдваща форма на съзнание, за която копнееш в най-потайните и най-съкровените си молитви към съдбата. . .
Само ти обаче си ковачът на своите съдбини, — и както тук, на земята, трябва да изтърпиш онова, което си предопределил като свой жребий преди падението си в земното съзнание, така и след сетния си дъх ще можеш да намериш отново себе си единствено в сътворената от самия тебе форма на самосъзнание: — в собствената си себеизява.-------
РЕЛИГИЯ В Азия, майчиното лоно на Европа и първоизточника на всички големи религии, потайно блика един тих извор, подхранващ всяко истинско религиозно чувство, покълнало някога в земния човек, както и всичко, което съумява и в днешно време да пробие закостенялата черупка на материалистичното мислене.
И в най-далечно бъдеще все същият извор ще подхранва същото чувство!
Както по нищо не личи какво дава на живота способността му да покълва, макар тази способност да се проявява тъкмо чрез поникналото благодарение на нея, — така и този извор на всяко истинско религиозно чувство се проявява единствено в предизвиканите от него последици, като само в редки случаи и на малцина той се разкрива непосредствено.
До ден днешен се ширят най-смехотворни небивалици и те намират своите лековерни следовници, които наистина толкова и “струват”, само че майсторите магьосници, заметнати с тъй лесно разпознаваемите си мантии, които се подвизават в тези "приказки за малки и големи”, живеят единствено в меркантилните мозъци на своите винаги разточителни с реквизита на чародейството създатели.
Истинското майсторство на призваните зналци е толкова далеч от романтичните построения на подобни спекуланти с читателската страст на жадните за чудеса, че липсва всяка база за сравнение, макар неуморните изобретатели на приказки за майстори магьосници да “заимстват” материал от всевъзможни чужди писания, само и само да заглушат надигащото се понякога у лековерните души подозрение.
Не е никак странно, че и днес още — сред кипежа на съвременния свят — се намират немалко хора, чиито мозъци понасят без каквато и да е съпротива недостойната представа, че Светлината на Вечността се проявявала чрез факирски чудеса и мистериозни изкуства, подобаващи най-много на някой маг от стара вълшебна опера! —
Принуден съм да изтръгна из корен тези тягостно причудливи цветя на панаирджийската романтика, за да не може да се злоупотреби с онова, което имам да кажа по-нататък, като думите ми бъдат използвани в подкрепа на какви ли не измислици!
Ние, хората на тази земя, живеем не само своя собствен индивидуален живот, а се намираме и в дълбока вътрешна връзка с всички съзнателно мислещи същества, — не само с населяващите това земно кълбо!
Тази космична обвързаност упражнява значително въздействие върху нас, но по своята сила то далеч отстъпва на влиянието, оказвано от земно-ограничения живот на съзнателно мислещите същества, с който ние тук сме по земному обвързани!
И космичната, и земната свързаност не могат обаче да се сравняват по своите последици за отделния човек с въздействието на строго очертаната от ср