се опитва да намери пътя към "спасението” си и "свещен” за него е всеки лъстив мираж, обещаващ да го изведе към спасение.
Ето как миражът на свободата е добил власт над света на човеците и заплашва сега да вкара в заблуда едва ли не всички, които се стремят към истинска свобода.
Крайно неопределен и мъгляво разплут като облак е илюзорният образ, минаващ днес в очите на хората за самата “свобода”.
Действителната свобода обаче се проявява винаги ясно и определено, защото тя се нуждае от твърдо очертана форма!
Само в такава самоизградена форма истинската свобода може да просъществува и да действа освобождаващо!
Лишена от форма, тя би се самоунищожила.
"Безграничната” свобода би означавала самоунищожаване на свободното.
Свобода, която остава само понятие и не може да бъде почувствана, е без стойност за човека!
А да се почувства, може само ограниченото. —
Единствено границата придава форма и само ясно очертаната форма предпазва чувството от размиване.
Формата е равновесие между всичко "прекалено " и всичко "недостатъчно“.
Където цари истинска свобода, там не може да става дума нито за "прекалена”, нито за “недостатъчна свобода”, защото и “недостатъчното”, и “прекаленото” са в еднаква степен отрицание на свободата. . .
Където такова измерване е все още възможно, там господства единствено миражът, на който човекът може да “отмерва” власт по свое усмотрение. —
Истинската свобода не е никога самоцел!
Истинската свобода получава цялата си стойност от целите, на които служи!
Истинската свобода е плод на изпълнена Необходимост и трябва да служи за постигането на нещо по-висше от свободата!
Никога свободата не се изстъпва като господарка на волята, защото свободата е служба на волята!
Миражът на свободата се старае, напротив, да пороби волята, да я погълне докрай, за да остане само той на власт. . .
Миражът на свободата поражда у всички, които го следват, неистов ламтеж към безграничното!
Миражът на свободата разяжда всяка способност да се усеща формата!
Така той подрива всяка сигурност на познанието, защото познание може да има само там, където има усет за формата!
Не напразно обаче древните мъдреци са говорели за “непознанието” като за "грях” — дума, към която вече съм обръщал внимание на друго място. . .
Грях има тогава, когато дадена сила нанася вреда на своя носител или на неговите ближни — било поради злоупотреба с нея, било поради неправилното и използване!
Ето защо трудно ще може да снеме от себе си вината всеки, който продължава да върви подир измамния образ, чийто роб е станал, макар моите думи да са го подтикнали сам да се увери, че е просто играчка в ръцете на един "мираж”...
А тъй като всеки грях влече подир себе си и с пълна сигурност налага своите последици, такъв човек не бива да се учудва, че предизвиканите от самия него последици го следват упорито по петите, за да го настигнат може би тъкмо когато си въобразява, че е уловил вече онова, което се оказва само отражение от излъхванията на скудната мисъл във въздушната пустота: — един умозрителен мираж,...........една "фата моргана”. — 13.2 <<< НЕОБХОДИМОСТ
Колкото и високо да са поставяли гърците своите богове, мъдреците от онова време са познавали един още по висш, тайнствен принцип, на който според тях се подчинявали и боговете: — "Ананке”, Необходимостта.
Който иска да се отвърне от миража на свободата, от нейната винаги изменчива, измамна химера, — който е готов да се откаже най-после да следва миража на свободата, — нека се позамисли върху тези думи.
Мъдростта на древните може да проговори и на неговата душа. . .
Той сигурно е търсел истинската свобода, когато е попаднал един ден на нейния мираж, в който е повярвал само защото го е взел за горещо жадуваната, родена от Действителността свобода.
Иска ли най-сетне да узнае отличителната черта на истинската свобода, тя ще блесне пред него с неочаквана сила, като види как хората от древността са подчинявали боговете си: — най-свободните измежду свободните — на Необходимостта. —
Роденият от мозъците мираж успява твърде бързо да засенчи отличителния белег на истинската свобода и с ослепителни образи да събуди илюзорната и объркана надежда, че свободата можела да освобождава и от всички изисквания на повелята на Необходимостта. . .
Действителната свобода обаче се ражда само от абсолютното изпълнение на тази повеля!
Никой още не е станал действително свободен, ако не е бил “освободен” от самата Необходимост! —
А който смята миража за равностоен на действителната свобода, той наистина е недостоен за свободата!
Да си свободен, ще рече, да мислиш, да говориш и да постъпваш тъй, както изисква Необходимостта, — а който по този начин си е извоювал свободата, знае как да посрещне всяко изпитание! —
И наистина! — Няма сила, която да може вече да му отнеме така извоюваната свобода!
Заслепените от миража обаче едва ли подозират какво разкрива тази свобода пред съумелия да я постигне.---------
Необходимостта не е ”принуда”, — иначе никой не би могъл да и противодейства!
Необходимостта е върховното духовно организиращо начало в човека и във всяка форма на живот и тъкмо това са искали да възвестят древните, поставяйки "Ананке" над самите богове!........
Принудата е само една земно обусловена сила: — истинска карикатура на Необходимостта!
Ти можеш да бъдеш принуден или сам да принудиш други за много неща, които нямат нищо общо с Необходимостта. —
Необходимостта е установеният порядък на всемирната структура, в която е включен отделният човек.
Никой не би могъл дори за миг да се откъсне от тази структура и от нейния порядък, колкото и да се опитва да отрече в представите си всичко извън себе си!
В действителност той си остава винаги свързан с неизмеримото Цяло, — вреди на себе си, ако не се съобразява с това Цяло, и вреди на Цялото, ако не се развива според присъщия си вътрешен ред. —
Но единствено реално ставащото има значение тук!
Мечтателят, който седи в своята пещера и разпалва фантазията си, докато тя не започне да ражда в представите му всевъзможни призрачни царства по избор, — изтънченият естет, който страни от всяка външна дейност, за да живее само “в красотата” и, откъснат от всекидневието, да твори свой собствен словесен мир, — за неизмеримото Цяло те не са с нищо по-добри от отдалия се на вулгарните наслади, който служи само на винаги възбудените си животински сетива.--------
"Действителността’ на такава жертва на илюзията е просто един клетник, който е погубен от своята себичност и не изпълнява онова, което изисква от него "Ананке”: стоящата над всички богове и внасяща ред във всеки живот Необходимост. —
Химеричен остава всеки сътворен от него собствен свят дори да му се удаде да предизвика отражението му в хиляди човешки мозъци!
С това не се постига нищо действително!
Искаш ли да постигнеш действителна свобода, трябва да изпълняваш всичко, което Необходимостта ти повелява да изпълниш във всеки отделен случай!
Миражът на свободата ще те възбужда и твоята фантазия ще напряга до краен предел мисълта ти!
Към самия себе си и към другите ще предявяваш изисквания, основаващи се не на Необходимостта, а на принудата на твоето “пренапрегнато” мислене...
Понеже искаш твърде много, ти не можеш да постигнеш нищо, или пък постигнатото е твърде малко, а каквото се опитваш алчно да обсебиш, скоро ще ти бъде отнето от същите хора, които до неотдавна са били твои спътници. . .
Единствено валидната за всяка форма на живот мяра се губи от всички, които в бясна надпревара тичат подир миража на свободата!
"Справедлива” наричаш ти своята критика, — но къде в себе си намираш правото да опустошаваш?........
Критиката е като порой, връхлитащ от вечни ледници.
Той трябва да се прегради с язове, за да носи благодат! —
Разбираемо е, че ти се иска да видищ всичко наоколо си подредено според твоето желание, — ала подреден ли си самият ти вече в себе си?!?
Как можеш да очакваш, че Цялото, от което ти си само една мъничка клетка, ще се ръководи единствено от твоите желания?!?
Няма да се научиш да разпознаваш кое е добро за теб, докато не се научиш да се уповаваш на Необходимостта!
Единствено тя е способна да ти покаже кое ще остане твое трайно притежание, след като веднъж си го постигнат!
Само изпълнението на повелята на Необходимостта може да ти донесе истинската свобода, за която копнееш, макар да си все още в плен на илюзията, че трябвало да я получиш във вид на произвол.--------
Сив и мрачен е ставал животът навсякъде, където хората са жадували за свобода, без да изпълняват повелята на Необходимостта!
Със злорада гримаса се възправя тогава на шир и длъж химеричният мираж на свободата и със смъртоносното си дихание отравя всеки кълн на волята за истинска свобода. —
С непосилна отговорност товарят душата си всички, дръзнали — макар и с добра воля — да поведат другите към мираж, подмамващ към такова отчаяние!----------
Непосилна е отговорността и на подмамения, който не е съумял да устои, когато са му обещавали невъзможното, макар да е можел всъщност да знае, че всичко на тази земя, което не е полагало усилия да се вмести в порядъка, предлаган му от Необходимостта, е трябвало неизбежно да погине дори земната принуда да успее за известно време да забави разрухата. . .
Необходимостта борави с времеви реалности, различни от онези, които може да обозре един земночовешки живот! —
Тя не може никога да "сбърка” в изчис