овният Човек в нея, на когото се посвещават храмове като на “светец покровител” на страната.--------
Ето защо не винаги е правилно религията да се "прочиства” от всички все още живи в нея образни форми, които водят началото си от една пред историческа религия!—
Както старата икона, станала почти неузнаваема под нагара на свещите и черковния прах, трябва да бъде почистена непременно от веща ръка, за да блесне отново в предишното си великолепие, — така е нужно и нещо повече от стремеж към рационална яснота, за да бъде “изчистена” религията от мътилката, заплашваща да помрачи ясния й лик. . .
Твърде висока цена трябва да се заплати за "изчистването” на религиозната догма, ако поради глупаво неразбиране се заличат и "знаци”, които по-късно ще се наложи пак да бъдат с много труд добавени към общия образ на учението, за да може то да проговори и на онези, които отново ще умеят да тълкуват непонятното за една междинна епоха!........
Ала по-високо от всяко учение стои Животът!
Едва в твоето всекидневие ще проличи
дали завладялото сърцето ти учение те води към действителна свобода, или пък си роб на доктрина, която те заслепява и ти пречи да видиш, че обещаваната от нея “свобода” е само един мираж!.........
«Съботата е направена за човека, а не човек за съботата!»
Едва когато навлезе в живота, учението ще покаже колко струва!
Вероизповедание, основано единствено на мозъчни разсъждения, не се различава много от кое да е "наизустено” знание, което има някаква стойност само доколкото му се "приписва” стойност.-----------
Докато животът ти не се е още "проникнал” с религия, изповядваното от теб “верую” няма да ти бъде от полза! —
Религията е истински "жива” в теб само ако още от първия миг, когато се събуждаш и идваш на себе си, до последното ти ясно себеусещане, преди то да бъде забулено от съня, тя е постоянно присъстваща у тебе! —
Само тогава, когато всяко събитие във всекидневния ти живот бива ярко озарено от твоето религиозно чувство — все едно в каква форма го обличаш, — можеш да си сигурен, че отговаряш на изискванията на онова, което е "вечно” в теб!-------
Дотогава ти само спъваш своята душа, тъй като й пречиш да се изяви в този земен живот! —
Дотогава ти съзнаваш само животински себе си, колкото и да си мислиш, че се познаваш духовно! —
Дори цял свят да те почита като един от великите си люде, в Духа ти си оставаш по-ниско стоящ и от най-скромния труженик, потопил всекидневния си труд в могъщото лъчение на истинското религиозно чувство, за да подхранва от всичко, което върши, своята душа!.........
От такова вътрешно изпълване на всекидневния труд с религия са се родили някога тук, на земята, всички цивилизации, на които и днес се възхищаваш, убеден, че едва ли биха могли да бъдат отново достигнати техните върхове. . .
И нашето време жадува за нова световна култура, — само че се опитва да я "изгради”, както се гради железобетонен мост...
Това време ще може обаче да "роди” от себе си такава цивилизация едва когато съумее отново да се проникне с истинско религиозно чувство!-------
А ти, който сам живееш днес на земята като "рожба на времето”, — започни първо от себе си! —
Потопиш ли веднъж сам живота си в религия, скоро ще почнеш на всяка крачка да срещаш и други, които от обикновени земни животни искат отново да станат съединени с Духа Човеци...
За тях тогава твоят живот ще стане най-добрият урок, — и малко думи ще са достатъчни в подкрепа на този урок! —
Колкото и да вярват на думите ти, много повече ще вярват все пак на твоите дела!
Доколкото съумееш чрез живия си пример да дадеш израз на онова, което изпълва душата ти, дотолкова ще могат да го съпреживеят и другите!
Недей обаче да “разваляш играта” на другите, когато се опитват по земному да се насладят на дребните радости на тукашния си живот, — недей като лицемерен набожник да се “възмущаваш” с вдигнати високо към небето очи от всяка безобидна лудория на веселящите се!
Ако всекидневието ти е действително проникнато от подобаващата ти религия, ти ще умееш и да се смееш там, където смехът не е грях!
Скоро ще установиш, че с една приветлива дума се постига повече, отколкото с всички свръхсериозни и навъсени назидания и поучения.
Истинската религия е ведра свобода!
Отнасяй се затова с недоверие към всичко, което иска да мине за “религиозно” чувство, без да е намерило потвърждение в жизнерадостта на сърцето!........
НАУКА
Премъдра майка на всяко познание е речта!
Ала дълъг е бил пътят от нечленоразделното джафкане, служило някога като средство за общуване на рудиментарния разум на нашите животински предци, до първата родена от Духа дума!
Не е било възможно простите звуци, издавани от гласните струни, да се превърнат в "реч”, докато мозъкът на първобитния човек-животно не е развил възприемчивостта си дотам, че да преобразува в себе си заливащия го отвсякъде порой от частици физическа светлина в схващащи сили, способни да обхванат и неуловимото.
Не само езиково сравнение са изразите за "светлината” на разума, на разсъдъка, на мисълта, и за "Светлината” на Духа!
Възприетото от телесното ни око като физическа светлина на слънцето и на звездите, — като отразено от луната отслабено слънчево излъчване, — всичко това е същевременно и духовна субстанция, оставаща наистина недостъпна за невъзприемчивия към нея мозък на другите животни, но възприемана в отдавна вече развилия своята чувствителност към тази субстанция мозък на земния човек, където тя се преобразува в сила, с чиято помощ душата изгражда своето вътрешно царство на познанието.------
Дори във външния си живот едва ли бихме схванали нещо повече от онова, което е достъпно и за най-високо развитите животни на тази земя, ако душата беше неспособна да си създава от чиста, преобразувана светлинна енергия познаваеми за мисълта образи на всички външни неща.
Едва с помощта на тези ”образи ” на външните форми ние съумяваме да направим ”понятно ” за себе си онова, което населяващите земята заедно с нас животни — дори издигналите се до най-висока степен на животинско развитие — не биха могли никога да схванат в сетивно непознаваемите му зависимости и взаимовръзки.
А онова ”мислене”, чиито обекти са вече не отражения на форми от външния свят, а наше собствено вътрешно творение, би било направо невъзможно, ако мозъкът ни не разполагаше в изобилие с преобразуваната субстанция на физическата светлина.
Всяка ”представа ”, възникваща във вътрешния мир на един земен човек, — всяка познаваема за човека мисъл, — не е нищо друго освен образ от преобразувана физическа светлинна субстанция и само полученият по този начин “кондензат” прави постижима за нас тук, на земята, душевната и духовносубстанциалната Действителност.
Звуковото възпроизвеждане на тези вътрешни образи пък е речта, чието своеобразие се определя от жизнения ритъм, присъщ на всяка народностна група.
От тази преобразувана в мозъците светлинна субстанция — проникваща на непрекъснати вълни от невъобразимо малки физически частици светлинна енергия могат да се формират най-различни образи, които далеч не винаги съответстват на нещо действително, все едно дали става въпрос за така нареченото “действително” от външния свят, или за абсолютно Действителното, проявяващо се единствено в душевни и духовносубстанциални форми. —
Така опитът е позволил на съзнателно мислещия земен човек да разбере още в древни времена, че тази вътрешна формотворческа сила трябва да се подчинява на строга дисциплина, за да направи истински действителното достъпно за познанието.
Неправилните заключения и погрешните съждения са били винаги последица от небрежно изграждане на вътрешните образи.
Само благодарение на самоконтрола на безброй индивиди в течение на много поколения е станало възможно да се установи най-после със сигурност кои методи на вътрешно формоизграждане трябва завинаги да се изключат, за да може резултатът от мисленето и разсъждението да води до сигурна и отговаряща на действителността интерпретация на фактите.
Тъкмо така е възникнало това, което с право може да се нарече "наука”.
Но тъй като подобна строга, наложена от Необходимостта самодисциплина е разрушила немалко любими илюзии, не са липсвали и такива самозаблудени мислители, които не са били склонни да се откажат от навика си да изграждат образи без всякакви задръжки и затова навред се срещат обсебени от празни химери хора, смятащи се за надраснали всяка строга научност. . .
Те смятат ”свободата” на мисълта си застрашена от науката, и не забелязват как в желанието си да се изтръгнат от Необходимостта, на която трябва да се подчини и всяко вътрешно изграждане на образи, ако искаме то да отговаря на действителността, тези хора следват всъщност миража на свободата. . .
Вярно е, че някои служители на “точната” наука са само жалки "талигари”, неспособни да съзрат нищо отвъд товара на своята талига!
Вярно е, че мнимата “наука” трябва да прикрива немалко самонадеяност!
Но ако с един инструмент се борави погрешно, това съвсем не доказва, че той не е
годен за правилна употреба!
Чиста глупост е да се мисли, че истинското религиозно чувство е застрашено от логически закономерното научно мислене, — и само един глупец може да си втълпи, че за истинската наука пътят към висше духовно познание е преграден, просто защото предпазливостта пречи все още на научно мислещите изследователи да се престрашат да н