мозъкът на първобитния човек-животно не е развил възприемчивостта си дотам, че да преобразува в себе си заливащия го отвсякъде порой от частици физическа светлина в схващащи сили, способни да обхванат и неуловимото.
Не само езиково сравнение са изразите за "светлината” на разума, на разсъдъка, на мисълта, и за "Светлината” на Духа!
Възприетото от телесното ни око като физическа светлина на слънцето и на звездите, — като отразено от луната отслабено слънчево излъчване, — всичко това е същевременно и духовна субстанция, оставаща наистина недостъпна за невъзприемчивия към нея мозък на другите животни, но възприемана в отдавна вече развилия своята чувствителност към тази субстанция мозък на земния човек, където тя се преобразува в сила, с чиято помощ душата изгражда своето вътрешно царство на познанието.------
Дори във външния си живот едва ли бихме схванали нещо повече от онова, което е достъпно и за най-високо развитите животни на тази земя, ако душата беше неспособна да си създава от чиста, преобразувана светлинна енергия познаваеми за мисълта образи на всички външни неща.
Едва с помощта на тези ”образи ” на външните форми ние съумяваме да направим ”понятно ” за себе си онова, което населяващите земята заедно с нас животни — дори издигналите се до най-висока степен на животинско развитие — не биха могли никога да схванат в сетивно непознаваемите му зависимости и взаимовръзки.
А онова ”мислене”, чиито обекти са вече не отражения на форми от външния свят, а наше собствено вътрешно творение, би било направо невъзможно, ако мозъкът ни не разполагаше в изобилие с преобразуваната субстанция на физическата светлина.
Всяка ”представа ”, възникваща във вътрешния мир на един земен човек, — всяка познаваема за човека мисъл, — не е нищо друго освен образ от преобразувана физическа светлинна субстанция и само полученият по този начин “кондензат” прави постижима за нас тук, на земята, душевната и духовносубстанциалната Действителност.
Звуковото възпроизвеждане на тези вътрешни образи пък е речта, чието своеобразие се определя от жизнения ритъм, присъщ на всяка народностна група.
От тази преобразувана в мозъците светлинна субстанция — проникваща на непрекъснати вълни от невъобразимо малки физически частици светлинна енергия могат да се формират най-различни образи, които далеч не винаги съответстват на нещо действително, все едно дали става въпрос за така нареченото “действително” от външния свят, или за абсолютно Действителното, проявяващо се единствено в душевни и духовносубстанциални форми. —
Така опитът е позволил на съзнателно мислещия земен човек да разбере още в древни времена, че тази вътрешна формотворческа сила трябва да се подчинява на строга дисциплина, за да направи истински действителното достъпно за познанието.
Неправилните заключения и погрешните съждения са били винаги последица от небрежно изграждане на вътрешните образи.
Само благодарение на самоконтрола на безброй индивиди в течение на много поколения е станало възможно да се установи най-после със сигурност кои методи на вътрешно формоизграждане трябва завинаги да се изключат, за да може резултатът от мисленето и разсъждението да води до сигурна и отговаряща на действителността интерпретация на фактите.
Тъкмо така е възникнало това, което с право може да се нарече "наука”.
Но тъй като подобна строга, наложена от Необходимостта самодисциплина е разрушила немалко любими илюзии, не са липсвали и такива самозаблудени мислители, които не са били склонни да се откажат от навика си да изграждат образи без всякакви задръжки и затова навред се срещат обсебени от празни химери хора, смятащи се за надраснали всяка строга научност. . .
Те смятат ”свободата” на мисълта си застрашена от науката, и не забелязват как в желанието си да се изтръгнат от Необходимостта, на която трябва да се подчини и всяко вътрешно изграждане на образи, ако искаме то да отговаря на действителността, тези хора следват всъщност миража на свободата. . .
Вярно е, че някои служители на “точната” наука са само жалки "талигари”, неспособни да съзрат нищо отвъд товара на своята талига!
Вярно е, че мнимата “наука” трябва да прикрива немалко самонадеяност!
Но ако с един инструмент се борави погрешно, това съвсем не доказва, че той не е
годен за правилна употреба!
Чиста глупост е да се мисли, че истинското религиозно чувство е застрашено от логически закономерното научно мислене, — и само един глупец може да си втълпи, че за истинската наука пътят към висше духовно познание е преграден, просто защото предпазливостта пречи все още на научно мислещите изследователи да се престрашат да навлязат в области, които подлежат на “научен” анализ едва след като заелият се с тяхното изучаване е съумял да ги разкрие за себе си чрез непосредствено преживяване.........
Ненаучно би било да се заключи, че учените така и не биха се решили да се насочат към собствените си възможности за духовно преживяване само защото за повечето от тях всичко, което си остава непостижимо чрез мислене, понеже трябва най-напред да бъде преживяно, е все така белязано с лошата слава на стари суеверия ...
А ако в резултат на научните си занимания изследователят се окаже все по-отчужден от будния живот, на който единствено е призвано да служи мисленето, той се превръща в също такъв пленник на своите блянове, какъвто е и обзетият от уродливите и объркани порождения на налудничавите си идеи клетник!
Всяко човешко начинание трябва да служи на живота, трябва да бъде насочено към обогатяване на земното съществуване, за да не се превърнем в роби тъкмо там, където се опитваме да утвърдим господството си!
Тъй като всяка наука се подхранва от речта, която на свой ред не е нищо друго освен звуков израз на вътрешните форми на преобразувана физическа светлинна енергия, то и развитието на науката зависи до голяма степен от съответно "анализиране” на езика. —
Твърде рядко се върши такъв “анализ” там, където той отдавна би трябвало да бъде утвърден като най-надеждно средство за стигане до нови интуитивни прозрения. . .
Не всяко познание може да се извлече от поведението и действието на изследваните вещества в реторти и стъкленици, нито пък да се постигне само чрез непрестанно наблюдение!
Извънредно важни открития са били правени благодарение на това, че една дума е успявала да събуди онази мисъл, която е знаела къде се крие търсеният от мнозина отговор. —
Пътят към изнамирането на много още неща ще бъде посочен от речта на оногова, който умее правилно да се ”допитва” до нея!
В нашия земен живот едва ли има познание, правилният път към което да не може да се узнае чрез езика!
Дори когато си мислим, че имаме работа със самите вещи, пак възсъздадените от преобразувана светлинна енергия вътрешни образи са единствените наблюдаеми обекти, с които разполагаме и чието звуково въплъщение е речта.
Ти може би смяташ, че външното ти око съзира самите неща, че то забелязва и най-дребните структурни елементи по тяхната повърхност?! —
Твоето ”зрение” обаче е само концентрирано трансформиране на частиците светлинна енергия в субстанцията, от която се изграждат формите на целия ти ”вътрешен мир”, — и ти в действителност живееш единствено в него дори когато си убеден, че живееш само във външния свят. “Лещата” на твоето око постоянно събира от заобикалящата те лъчиста маса светлинни частици неизразимо много повече от онова, което и без нея би стигнало до приемателните мембрани на мозъка ти, — а след това предава незабавно в концентриран вид така събраното към "клетъчната мрежа ” на ретината и препраща “автоматично” всяка частица физическа светлинна енергия, трансформирана моментално във формообразуваща субстанция, там, където вътрешният образ на външната форма се нуждае от нея...........
Ти живееш следователно в един невъобразимо богат, променлив свят от вътрешни "образи” и всички твои чувства, мисли и усещания са породени само от този винаги подвижен вътрешен свят!--------- “Науката” по същество не е нищо друго освен готовност да се приеме обусловеният от Необходимостта ред при формиране на вътрешните образи, като същевременно се отхвърлят онези от тях, които са произволно създадени.
Всеки, за когото стремежът към познание не е просто игра, се занимава вече сам за себе си с "наука” дори ако заучените от него знания са доста скромни и не са придобити във висши училища.
Да отхвърляме строго последователното научно мислене, когато става въпрос да се опознаят закономерности и взаимовръзки във външния свят, означава да изпадаме доброволно в самозаблуда, да подвеждаме преднамерено собствената си воля за познание!
А що се отнася до такова познание, което се постига единствено чрез преживяване, научно направляваният процес на строга логическа проверка ще бъде за владеещия го и в своя свръх земен опит само един винаги добре дошъл контрол на сигурността на собствените му преживявания.
Ако нещо не може да устои в крайна сметка и на логически школуваното мислене, каквото науката изисква най-строго от своите служители, то със сигурност не може да се основава и на преживяването, — способно е само за кратко време да симулира илюзорен образ на истинско познание за онези, които предпочитат да бъдат мамени, вместо да признаят на тъй чуждата им "наука” високото място в стремежа на земното чов