влязат в области, които подлежат на “научен” анализ едва след като заелият се с тяхното изучаване е съумял да ги разкрие за себе си чрез непосредствено преживяване.........
Ненаучно би било да се заключи, че учените така и не биха се решили да се насочат към собствените си възможности за духовно преживяване само защото за повечето от тях всичко, което си остава непостижимо чрез мислене, понеже трябва най-напред да бъде преживяно, е все така белязано с лошата слава на стари суеверия ...
А ако в резултат на научните си занимания изследователят се окаже все по-отчужден от будния живот, на който единствено е призвано да служи мисленето, той се превръща в също такъв пленник на своите блянове, какъвто е и обзетият от уродливите и объркани порождения на налудничавите си идеи клетник!
Всяко човешко начинание трябва да служи на живота, трябва да бъде насочено към обогатяване на земното съществуване, за да не се превърнем в роби тъкмо там, където се опитваме да утвърдим господството си!
Тъй като всяка наука се подхранва от речта, която на свой ред не е нищо друго освен звуков израз на вътрешните форми на преобразувана физическа светлинна енергия, то и развитието на науката зависи до голяма степен от съответно "анализиране” на езика. —
Твърде рядко се върши такъв “анализ” там, където той отдавна би трябвало да бъде утвърден като най-надеждно средство за стигане до нови интуитивни прозрения. . .
Не всяко познание може да се извлече от поведението и действието на изследваните вещества в реторти и стъкленици, нито пък да се постигне само чрез непрестанно наблюдение!
Извънредно важни открития са били правени благодарение на това, че една дума е успявала да събуди онази мисъл, която е знаела къде се крие търсеният от мнозина отговор. —
Пътят към изнамирането на много още неща ще бъде посочен от речта на оногова, който умее правилно да се ”допитва” до нея!
В нашия земен живот едва ли има познание, правилният път към което да не може да се узнае чрез езика!
Дори когато си мислим, че имаме работа със самите вещи, пак възсъздадените от преобразувана светлинна енергия вътрешни образи са единствените наблюдаеми обекти, с които разполагаме и чието звуково въплъщение е речта.
Ти може би смяташ, че външното ти око съзира самите неща, че то забелязва и най-дребните структурни елементи по тяхната повърхност?! —
Твоето ”зрение” обаче е само концентрирано трансформиране на частиците светлинна енергия в субстанцията, от която се изграждат формите на целия ти ”вътрешен мир”, — и ти в действителност живееш единствено в него дори когато си убеден, че живееш само във външния свят. “Лещата” на твоето око постоянно събира от заобикалящата те лъчиста маса светлинни частици неизразимо много повече от онова, което и без нея би стигнало до приемателните мембрани на мозъка ти, — а след това предава незабавно в концентриран вид така събраното към "клетъчната мрежа ” на ретината и препраща “автоматично” всяка частица физическа светлинна енергия, трансформирана моментално във формообразуваща субстанция, там, където вътрешният образ на външната форма се нуждае от нея...........
Ти живееш следователно в един невъобразимо богат, променлив свят от вътрешни "образи” и всички твои чувства, мисли и усещания са породени само от този винаги подвижен вътрешен свят!--------- “Науката” по същество не е нищо друго освен готовност да се приеме обусловеният от Необходимостта ред при формиране на вътрешните образи, като същевременно се отхвърлят онези от тях, които са произволно създадени.
Всеки, за когото стремежът към познание не е просто игра, се занимава вече сам за себе си с "наука” дори ако заучените от него знания са доста скромни и не са придобити във висши училища.
Да отхвърляме строго последователното научно мислене, когато става въпрос да се опознаят закономерности и взаимовръзки във външния свят, означава да изпадаме доброволно в самозаблуда, да подвеждаме преднамерено собствената си воля за познание!
А що се отнася до такова познание, което се постига единствено чрез преживяване, научно направляваният процес на строга логическа проверка ще бъде за владеещия го и в своя свръх земен опит само един винаги добре дошъл контрол на сигурността на собствените му преживявания.
Ако нещо не може да устои в крайна сметка и на логически школуваното мислене, каквото науката изисква най-строго от своите служители, то със сигурност не може да се основава и на преживяването, — способно е само за кратко време да симулира илюзорен образ на истинско познание за онези, които предпочитат да бъдат мамени, вместо да признаят на тъй чуждата им "наука” високото място в стремежа на земното човечество към познание, което безусловно се полага на такава трудно постижима дисциплинираност на мисълта.
Не е много радващо, че се налага тъй тържествено да се прокламира такава азбучна истина, но това, уви, е абсолютно необходимо, понеже маса хора се оставят да бъдат водени за носа от объркани фантазьори, в чиито очи всяка “школска мъдрост” изглежда твърде подозрителна просто защото почива на логически предпоставки, изключващи каквато и да е самозаблуда.
Макар и да не може, разбира се, да се твърди, че науката се е опазвала винаги от заблуждения, всяко погрешно заключение на научните изследвания е било рано или късно разкривано като недопустимо от същата тази наука.
Подобно на всяко земночовешко познание, и науката е изложена на опасността да сгреши.
Ала там, където действително се прави чиста наука — а не само идолопоклонство пред нейните служители, — там все пак има далеч по-голяма гаранция за сигурно познание, отколкото в онези диви пустини, където мнозина безкритични чудаци стават тъй лесна плячка на миража на свободата.
ОСЪЗНАВАНЕ НА ДЕЙСТВИТЕЛНАТА СЪЩНОСТ
Всеки земен човек, способен да мисли и да усеща, е убеден, че е осъзнал по своему самия себе си, доколкото познава своето тяло и възприеманите чрез органите на това тяло реакции от заобикалящия го външен свят.
Всеки знае освен това името, дадено му навремето от други, и има известна представа за родословното дърво, на което дължи — като плод на съединението на половете — своето телесно съществуване, колкото и да му се иска понякога да прокълне тези, които са му го дали. . .
Знае какво положение заема във външния свят, — знае какво е успял да постигне с труда си и кои негови желания му изглеждат все още неосъществими.
Той без съмнение знае и кои титли или привилегии му се полагат, ако е получил такива по рождение или в течение на земния си живот. . .
И все пак той не познава още своята действителна същност, понеже всичко, което знае за себе си, се свежда до временни придобивки, а няма никакво съмнение, че един ден те ще му бъдат отново отнети. —
Има обаче и нещо друго — нещо, което той няма защо нито да придобива, нито да изоставя, защото то е било, е и ще бъде вечно част от същността му, дори ако той загуби способността си да се чувства во веки тъждествен с тази същност. . .
Има нещо у нас, което не е от тази земя, при все че в земния си живот ние можем да го доловим само в земно обусловена форма.-------
Него именно трябва да опознаем из основи!
Него, преди всичко, трябва да възприемем в самата му същност!
Който не е опознал в себе си това единствено по рода си нещо, прилича на просяк, залутан в тъмните улички сред здраво заключени домове и взиращ се отчаяно в светещите прозорци — знак, че другите празнуват, докато той самият има още дълго да чака да бъде “поканен” на своя празник...
Много са хората, които като този просяк се лутат още из “тъмните улички” и търсят опиянение във всяка “кръчма” със затъпяващи душата отрови, за да забравят нищетата си, а други пък са престанали вече да се срамуват от нея и я излагат безцеремонно на показ.
Макар егоизмът да се смята с право за осъдителен, доколкото означава самоизтъкване, непризнаващо нищо друго освен себе си, човек се изкушава все пак да попита за него, когато вижда как хиляди и хиляди "забравят” себе си, и то съвсем не за да бъдат полезни с това на другите. . .
Притиснат отвсякъде в едно множество, чиито отделни членове — с малки, броящи се на пръсти изключения — отдавна вече са се "забравили” и смятат, че като изричат външните си имена, назовават себе си, увлеченият в този поток твърде рядко си дава сметка, че не знае нищо за самия себе си и познава единствено пъстрите дрипи, придадени му като временно "обозначение”—
Твърде много невзискателност има в това самоотречение единствено заради хора, които на свой ред не знаят нищо за себе си!
Тук егоизмът би могъл да мине за "добродетел ", доколкото един загрижен за себе си човек е подтикнал и насърчил и други да потърсят себе си. . .
Трудно е за здравомислещия да разбере, че милиони в този земен живот се опияняват от маскарадните си дрънкулки, които са си измислили само защото не знаят вече кои са те!
А където Действителността е принудена да отстъпи пред голата привидност, там със сигурност тържествува заблудата, — и сам себе си мами всеки, който не знае вече кой от веки веков е той!
И най-високите почести, оказвани във външния обществен живот, може да се носят само като заметнат през рамо плащ или като накит.
Техният носител изглежда "важен” в очите на хората, “отдаващи значение” на оказваните му почести, но онова, което той в действителност е, не се влияе ни най-малко от тяхната оценка. —
Ако пък в тази си п